НАЦИОНАЛНА ФОРМУЛА НА ГРАЖДАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА

I. ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ
Системна криза: държава – общество – нация.

1. Криза в системата на държавата
Кризата в системата на държавата – криза в демокрацията.
а) Обективно: историческо изчерпване идеологическата многопартийна демокрация.
 Смяна на историческото време. Излизане от партийно-идеологическата епоха. Преход към време на прагматизъм, култура и духовни ценности.
б) Субективно: развенчаване „олигархичната демокрация”.
 Замяна тоталитарната система, вместо с демокрация, с олигархия, посредством отмяна демократичната Конституция от 1991 г. чрез закони.
 Налагане партийно-парламентарна диктатура на олигархията чрез политически режим на „олигархична демокрация”.

2. Криза в системата на обществото
Kризата в системата на обществото – криза в главната обществена функция – икономиката.
а) Обективно: историческо изчерпване класическата пазарна икономика.
 Замяна определящата роля на собствеността с определяща роля на управлението на собствеността, за участието в труда и разпределението на печалбата.
б) Субективно: провал на олигархията в икономиката.
 България и българите най-бедни в Европа, с най-ниски доходи и най-слаба социална сфера.

3. Криза в системата на нацията
Кризата в системата на нацията – криза в етническия модел нация.
а) Обективно: историческо изживяване расовото, религиозно и етническо разделение в развитите нации.
 Превръщане съвременните нации в отворени граждански нации. Изживяване разделението на расова, религиозна, етническа основа.
б) Субективно: политическо разделение българската нацията на етноси чрез олигархични етнически партии.
 Икономическа зависимост на ромското и турско население от етническите олигархични партии.



II. НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ
Обновяване: държавата, обществото, нацията.

1. Устойчива държава – държава на обществото
Подмяна „олигархичната демокрация” с информационно-технологична гражданска демокрация.
а) Възстановяване пряката демокрация.
 Възстановяване конституционното право на гражданите на референдум, с подписка, по всички въпроси.
б)Премахване олигархичния контрол над представителната демокрация.
 Равнопоставяне в изборите на гражданите, от, и извън партиите.
 Заличаване политическите партии, които: купуват гласове в изборите; плащат на специалисти и медии да манипулират обществото с невярна информация; договарят олигархични сделки „пари - власт”.
в) Въвеждане елементи на гражданска демокрация.
 Право на задължаване; право на отзоваване на представители.
 Предварителни оставки срещу неизпълнение на поети задължения; залог на лично имущество, срещу злоупотреба с власт.
г) Внедряване прототипи на информационно-технологична гражданска демокрация.
 Упражняване индивидуалните правомощия в съвкупната държавна власт по всяко време и от всяко място посредством информационните технологии.
 Право на свободен избор на гражданите, лично или чрез представител, да упражняват правомощията си във властта.

2. Устойчиво общество – идеологически недефинирано общество на свободно организирани личности
Преодоляване господството на олигархията в икономиката. Създаване предпоставки за нов тип икономика на обществото – хомопазарна икономика.
а) Възстановяване законността в икономиката.
 Съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост.
 Еднократен данък на капитала с неустановен произход.
б) Нова социална структура на обществото, с нова: дребна, средна и едра собственост.
 Масова дребна собственост върху съществуващите технологии и кадри.
 Широка средна класа, върху високоефективна собственост и високостойностен труд.
 Хомопазарна едра собственост върху публична акционерна собственост.
в) Перспективи за замяна класическата пазарна икономика с хомопазарна.
 Възползване от триединните условия на взаимодействие между: глобализация – информационни технологии – преобразуването интелекта от съкровище в капитал.
 Залагане триединна цел на замяна определящата роля на собствеността, с определяща роля на управлението, при: участието в труда; разпределянето на печалбата.
 Предприемане триединни действия за активиране хомопазарна икономика – организиране на: инвестиции; производство; пазари, в различни страни.
г) Нова социална сфера и жизнена среда, производна от новата икономика на обществото.
 Високи доходи на българските граждани.
 Солидни социални разходи на държавата и общините.
 Обновяване селищата и инфраструктурата в България.
 Възстановяване природата, горите, водите, растителния и животински свят. Ограничаване масовото земеделие и туризъм,човешката дейност, в природата на България.
 Изграждане култ към образованието; неограничено финансиране образованието на отделната личност.
 Масирано финансиране и подкрепа за науката, културата, спорта.
 Ефективно здравеопазване за всички български граждани.

3. Устойчива нация – отворена българска гражданска нация
Замяна политиката на етнически модел нация с политика на отворена гражданска нация.
а) Икономическо регулиране местожителството в България на български и небългарски граждани.
 Ограничаване масовите работни места в България.
 Повишаване качеството и цената на живота.
б) Отпадане основанията за решаване на икономическите проблеми на отделните граждани, чрез политически партии.
 Широка средна класа, масова дребна собственост.
 Грамотност и култура на небългарските етноси.
 Равнопоставяне жената в семейството; налагане семейното планиране.
 Отговорност на родителите за високо образование и възпитание на децата.
в) Премахване политическата корупция и икономическите корпорации в политическите партии.
 заличаване партиите, които нарушават законите за властта.
 санкциониране безотговорния избирателен вот.



III. ПЪТ НА ПРОМЕНИТЕ
Гражданска дейност за обновяване държавата, обществото, нацията.

1. Гражданска политическа самоорганизация за конституционен преход към гражданска демокрация
а) Възстановяване правото на референдум на гражданите; предизвикване първи референдум – за конституционни промени от Велико Народно събрание (Велико НС).
 Гражданска самоорганизация за възстановяване конституционното право на гражданите на референдум.
Принцип: Гражданите могат да предизвикат референдум по всички въпроси, с подписка .
 Формиране мнозинство в парламента за възстановяване конституционното право на гражданите на референдум, с подписка, по всички въпроси.
Принцип: Обявяване за противоконституционен Закона за допитванията до народа отменящ чл. 1 от Конституцията относно пряката демокрация..
 Организиране подписка от гражданите за първи референдум, за конституционни промени от Велико НС.
Принцип: Преобразуване просветеното малцинство в мнозинство относно обновяването на България.
 Провеждане референдум за Велико НС.
Принцип: Формулиране социалната поръчка за предопределяне дейността на Великото НС.
б) Свикване Велико НС и приемане Нова Конституция за Държава на обществото.
 Избор на народни представители за VIII-то Велико НС.
Принцип: Формиране национално съгласие за промените до 2030 г.; обявяване обществен договор за изпълнение на Проекта.
 Изработване и приемане Нова Конституция от Великото НС.
Принцип: Обявяване Република България за държава на обществото под формата на президентска република, с право на отзоваване на президента с референдум.
в) Промени към Държава на обществото, под формата на президентска република.
 Избори по Новата Конституция.
Принцип: Национално помирение срещу национално съгласие.
 Стартиране трансформациите в държавата, обществото и нацията по Новата Конституция.
Принцип: Линейна конгломератна организация на промените.

2. Гражданска самоорганизация за три промени в социалната структура на обществото
а) Първа промяна в социалната структура на обществото: създаване масова дребна собственост.
 Гражданска самоорганизация за масова дребна собственост.
Принцип: Всички действия за масова дребна собственост – отдолу нагоре, и от периферията към центъра от обществото – само.
 Държавна политика на масова дребна собственост.
Принцип: Един пропуск на държавата да съдейства за създаване на дребен собственик – за пропуснатия, държавната политика 100% неефективна.
 Фондове за масова дребна собственост.
Принцип: Не гражданите при фондовете, а фондовете при гражданите.
б) Втора промяна в социалната структура на обществото: формиране широка средна класа.
 Гражданска самоорганизация за широка средна класа.
Принцип: Пазарно-икономическо взаимодействие и обединяване на дребните собственици в консорциуми за съвместна дейност и чрез консорциумите – в холдинги, за нови, високоефективни предприятия.
 Държавна политика на широка средна класа.
Принцип: Законодателна и логистична подкрепа на държавата за организиране от дребните и средни собственици на консорциуми и тяхната трансформация в холдинги – създаващи високоефективни предприятия.
 Фондове за широка средна класа.
Принцип: Финансовите фондове – последен шанс за излизане от олигархичния модел, чрез прозрачна, пазарно издържана формула за натрупване капитал в широка средна класа.
в) Трета промяна в социалната структура на обществото: зараждане национално отговорен публичен акционерен хомопазарен едър капитал.
 Формиране едър национален капитал чрез масово публично акционерно участие на гражданите, дребните и средни собственици.
Принцип: Започване оттам, където развитите страни са стигнали.
 Хомопазарен произход и функциониране на едрия национален капитал.
Принцип I. Триединна цел на хомопазарната икономика: замяна определящата роля на собствеността с определяща роля на управлението при участието в труда и разпределянето на резултатите.
Принцип II. Триединни условия на хомопазарната икономика – възползване от, и взаимодействие между: глобализация – информационни технологии – преобразуването на интелекта от съкровище в капитал.
Принцип III. Триединни действия за активиране хомопазарна икономика – организиране: инвестиции; производство; пазари, в различни страни.
 Едрия капитал – национално отговорен капитал.
Принцип: Големият носи голямата отговорност за големите цели.
г) Граждански контрол, антикорупционни и правозащитни дейности, в полза на отделни личности и общности, при промяна социалната структура на обществото.
 Граждански контрол.
Принцип: Всичко извън дейността по фактическо легитимиране на олигархичната власт и нейната „олигархична демокрация”.
 Антикорупционни и правозащитни дейности.
Принцип: Защита на колективните права, чрез защита правата на всяка отделна личност в колектива.

3. Гражданска национална политика
Замяна етническия модел нация с отворена българска гражданска нация.



IV. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОМЕНИТЕ
Граждански структури за обновяване държавата, обществото, нацията.

1. Гражданска политическа, икономическа и социална система
а) Съдържание на системата.
 Политическа подсистема.
 Икономическа подсистема.
 Социална подсистема.
б) Принципи на гражданската самоорганизация в системата.
 Партньорство, вместо членство.
 Решения със съгласие, вместо решения с мнозинство.
 Експертни решения в цялостен Проект, вместо партийни идеологеми.
 Мрежова, вместо пирамидална организация на управление.

2. Структури в подсистемите на Гражданска политическа, икономическа и социална система
а) Полифункционални граждански структури.
 Граждански политически, икономически и социални сдружения – Линейни конгломератни сдружения.
б) Граждански политически структури.
 Граждански политически партии.
 Граждански политически коалиции.
в) Граждански икономически структури.
 Дружества с ограничена отговорност.
 Акционерни дружества.
 Консорциуми.
 Холдинги.
 Кооперации.
г) Граждански социални структури.
 Търговски дружества.
 Кооперации.
 Граждански сдружения.
 Фондации.


ГРАЖДАНСКА ПОДПИСКА
1. ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ КОНСТИТУЦИОННОТО ПРАВО НА ГРАЖДАНИТЕ НА РЕФЕРЕНДУМ, С ПОДПИСКА, ПО ВСИЧКИ ВЪПРОСИ.
2. ЗА ПЪРВИ РЕФЕРЕНДУМ, ЗА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА НА ГРАЖДАНИТЕ,С ПРАВО НА ОТЗОВАВАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТА С РЕФЕРЕНДУМ.
(личните данни в тази подписка са обявени със съгласието на участниците)