ОСНОВАНИЕ ЗА ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА, КОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА

ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

След 1989 г. тоталитарната държавна власт, вместо с демокрация бе заменена с олигархия. Законодателен метеж над чл. 1 от Конституцията отне правото на народа на референдум. Орязана бе и представителната демокрация. Гражданите не могат нито да задължават с нещо представителите, нито да ги отзовават. Ограничения и пречки възпрепятстват свободното издигане на представители.
Конституционно установения държавен строй на демокрация бе заменен с режим на партийно-парламентарна диктатура на олигархията. Шепа хора отнеха властта и собствеността на гражданите и направиха българите най-бедни в Европа. Доведоха българската нация в смесените райони до разпад.
Историческото изчерпване партийно-идеологическата демокрация, наред със законодателното й погазване от олигархията. Разграбването държавната собственост от олигархията, неспособността на управляващите да виждат и решават проблемите на хората предизвика криза в системата на държавата и обществото.
При управлението на тройната коалиция (ДПС – БСП – НДСВ), Системната криза проникна дълбоко и в нацията. Водената политика на етнически модел нация, вместо съвременното – отворена гражданска нация, раздели обществото на етноси. Посредством етнически партии етносите се надпреварват и противопоставят политически.
Примитивизмът на етническия модел нация прекрачи границата. Етническа олигархия държи турския и ромски етнос в зависимост и контрол чрез лостовете на властта. Обезбългаряването на страната, следствие политическото разделение на етноси, успоредно с икономическата принуда над българските граждани да търсят препитание в други страни, са без прецедент в Европа.
Кризата в системите на държавата, обществото и финално – на нацията, формира цялостна Системна криза – опасна заплаха за България и българите. Днешната Република България не е Република България. Тя е държава на безродна и продажна олигархия.


ГРАЖДАНСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ

Не можем да спрем агонията на България като безкритично търпим заблудите си: че за да решим проблемите на управлението, трябва просто да изберем някакви по-добри управляващи; че за да имаме нормални доходи, трябва просто да накажем крадците; че за да оздравим нацията, трябва само да премахнем етническите партии.
Хората вярно виждат последиците и мислят, че вярно виждат и причините. Но Системна криза изкривява погледа и прави невидими причините, за видимите проблеми.
Не се разбира, че не е достатъчно да се сменят управляващите – трябва да се смени системата на управление. Че не е достатъчно да накажем крадците, трябва да заложим изцяло нов тип икономика, съобразен с предизвикателствата на времето: глобализация, информационни технологии и интелектуален капитал. Да създаваме национален доход с пари, производство и пазари в глобалния свят. Че не е достатъчно да разобличим етническите партии. Трябва да заменим политиката на етнически модел нация с отворена българска гражданска нация.
За излизане от Системната криза и обновяване на държавата, обществото и нацията, от години се разработва Проект 2030 – Нова България.
Проект за замяна по конституционен път на олигархичната държава с държава на обществото.
За възприемане европейските критерии за законност в икономиката, по пътя на съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост и еднократен данък на капитала с неустановен произход. За подмяна съществуващата икономика с качествено нова.
Проект за отворена българска гражданска нация.
С демокрация достигаща до всеки гражданин и окопаване държавата в отделната личност. С икономика на благоденствието – можем да заменим назадничавия етнически модел, с политика на отворена българска гражданска нация.


ГРАЖДАНСКИЯТ ПЪТ НА ПРОМЕНИ

Обновяването на България следва да започне с обновяване на държавата. Възстановяване конституционния държавен строй на демокрация. Отхвърляне на олигархията.
Трябват конституционни промени. Правото за съставяне на правителство, от олигархичните партии в парламента да премине към избран от народа президент, с възможност той да бъде отзоваван с референдум.
Необходима е самоорганизация за възстановяване конституционното право на гражданите на референдум и предизвикване първи референдум – за преминаване към държава на обществото под форма на президентска република.
Популизмът иска прости решения – всички да ги разберат. И всеки, който както разбира, да променя България.
Като виждаме така промените, ние в същност запазваме статуквото. Раздробеното гражданско обществото, хилядите мнения за бъдещето на България са липса на мнение и липса на бъдеще. Не може до безкрай цялата енергия в свирката.
В комплекса от функции, Проекта 2030 има и дисциплинираща роля. Доверениците на гражданите в управлението, да не излизат от социалната поръчка – Матрицата на Проекта. Гражданите, от своя страна, да не апострофират експертните решения, които гражданските управляващи прилагат при изпълнението на Проекта.


ГРАЖДАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА

Няма значение кои точно достойни личности и организации ще задействат процеса на обновяване на държавата, обществото и нацията. Важното е промените да са неотклонни и последователни, да следват цялостния Проект на промените с хоризонт 2030 г. Да формират съгласие за дневен ред на обществото с този хоризонт.
Необходима е нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система, включваща Гражданска политическа подсистема на политически субекти от ново поколение – Граждански политически субекти: Граждански политически, икономически и социални сдружения (Линейни конгломератни сдружения) и Граждански политически партии.
Граждански политически субекти – радетели за гражданска местна власт и държава на гражданите. Гражданска политическа, икономическа и социална система от структури следва да разгърне подписката за първия референдум – за Велико НС и преминаване към президентска република на гражданите.
Призванието на първите Граждански политически субекти е, да съдействат за налагане новите граждански политически технологии: партньорство, вместо членство; съгласие, вместо демократически централизъм на подчинение малцинството на мнозинството; мрежова структура, вместо централа; трети избор – на Проект на промените, вместо на партии и личности; предварителна оставка, при не постигане на резултати; лични гаранции, срещу злоупотреба с власт, и т. н.
Българската народопсихология, сложила се в годините, не подтиква към решителност и поемане рискове. Ние обаче не сме в положение свободно да избираме и решаваме. Впрочем можем да избираме – да правим или не промени към Нова България. Нашият избор – нашето наследство за следващите поколения. Трябва да е верен.