ПРОЕКТ „2030” НОВА БЪЛГАРИЯ МАТЕРИАЛИ ПО СЪЗДАВАНЕТО ПАКЕТ I. ГРАЖДАНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИ ЗА СЪЗДАВАНЕ 1. ГРАЖДАНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ 2. БЕЛЕЖКИ ПО ПОВОД НАЙ-ГОЛЕМИЯ СИНДИКАЛЕН ПРОТЕСТ СЛЕД 1989 Г. – СТАЧКАТА НА УЧИТЕЛИТЕ ПРЕЗ 2007 ГОДИНА 3. ОСНОВАНИЕ ЗА ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА

ГРАЖДАНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПОГЛЕД
КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ

I. ПОЛИТИЧЕСКОТО ГОВОРЕНЕ И МИСЛЕНЕ
1) Години наред, политическото говорене и мислене останаха едностранчиви и погрешни. След падането на Берлинската стена, изведнъж забравихме философията от втората половина на века: Херберт Маркузе, Даниел Бел, Джон Гълбрайт; конвергенцията, постиндустриалното общество, деидеологизацията. Пренебрегнахме ясните признаци за смяна на историческото време, за излизането от партийно-идеологическата епоха, за преминаването на обществото към ново състояние.
2) Политическото говорене и мислене продължи с категории и идеологеми изхабени от времето. Съвременният свят, Източна Европа и България се гърчат в нов пакт на запазване статуквото, в стила на реставрацията от средновековието. Безнадеждни усилия за следване каноните на исторически отминаващата многопартийна идеологическа демокрация.
3) Напорът на времето – развитието на технологиите, глобализацията, културата, обединяват света на нова, прагматична основа. Най-съвременното наддържавно обединение – Евросъюзът е Проект – сложен сбор от динамични експертни решения, не лява или дясна идеологема.
4) Пряка последица от упоритото прилагане на изчерпани идеологеми – механичното изключване от политическата власт на големи части от обществото. То, макар и неосъзнато, все по-слабо участва в къснополическа игра на партийно-идеологическа демокрация.
За оправдание, партийните централи се надпреварват да обясняват, колко е нормално, ако и само 30% от избирателите участват в изборите, защото така било по света.
5) Всички анализи и сметки механично изключват тези, които не гласуват, а пропагандата ги обявява за безродни еретици.
6) Никой не си прави труда да изследва новото, този път масово дисидентство в обществото. Дисидентството на негласуващите. На тези, които не приемат която и да било партия, защото не приемат самата партийно-идеологическа система на държавна власт.
7) Както за спортните издания, хората, които не се интересуват от спорт, тези хора просто не съществуват, така негласуващите са „несъществуващи” за многопартийната демокрация.
За тази демокрация най-любими са „твърдите електорати”. После тези, на които може нещо да се даде, за да бъдат спечелени.
8) Хората, които не желаят да узаконяват с участието си късната многопартийна демокрация, в нейният олигархичен вид, са просто „извън обществото”. Те откровено не съществуват. Те са неприятни и досадни, защото всъщност ги има, стават все повече, и пречат за отчитането на добри резултати от псевдодемократичното управление.
9) В изборите за евродепутати, обаче, нямаше какъвто и да било знак, някой да вижда, че „царят е гол”. Въпреки че най-модерното държавно образование – Евросъюзът има парламент и депутати, които представляват народите, цялата пропаганда бе съсредоточена към „пъпната връв” – излъчване депутати по партии, последващото разпределени по партийни парламентарни групи в Европарламента.
10) На първите за България избори на евродепутати, управляващите социалисти заложиха на сигурното – на европейското статукво. Те направо кръстиха коалицията си на името на колегите си в Европарламента. В дясно пък обявиха, че трябва да се гласува за тях, защото десните в Европейския парламент били най-много, следователно, ако сме с най-силните за България ще е най-изгодно.
11) Леви и десни се оплакват, че не могат да се идентифицират идеологически, и затова партиите им губели влияние.
12) На никого и през ум не му минава, че самообвиненията са напразни. Че не може с леви и десни идеологии в 21 век. Защото 21 век въобще не е векът на партиите, още по-малко на идеологическите.
13) Националпопулизмът – идеологията на активните до психическа диагноза, всякакви хора, обещава 200 г. да сваляме султана като в браилска кръчма, и да си умрем патриоти. Прочие, „политическата мисъл” там е в главите на водачите, 20 – 30 изречения – заклинания.
14) На този фон Гражданският политически субект – Гражданският съюз за Нова България (ГСНБ, ГС) през 2006 и 2007 г. организира три Конвенции – събиране на граждански организации, за да мълчат, в знак, че са постигнали съгласие по определени въпроси.
15) Както и на предишни събирания на мълчанието, в знак на съгласие (Конвенции), поканените умни хора трябваше да са прочели и разбрали Матрицата на Проекта. Те обаче въобще нямаха и представа, за какво става дума, и говореха глупости, провокирайки към същото и хората от сдруженията.
16) Пълна неяснота, че на Конвенциите могат да се канят не просто запознати с Проекта „2030”, но и само съмишленици. Личности, които искрено са решили да вложат труда си за осъществяването му.
17) През медиите, Конвенциите изглеждаха като трибуни, където всяка от поканените личности можеше да говори каквото си иска, без някой от гражданските сдружения да отговаря, защото има съгласие за всичко предварително. Ако някой все пак се сетеше, че събиранията са във връзка с изпълнение на Проект, то смисълът му бързо се обръщаше от всякакви свободни интерпретации.
18) С преминаването на границата на търпимото, естествено такива „Конвенции” повече да не могат да се случат. Незрялото гражданско общество – узряло за промени по Проект, да припознава водещи личности, неузрели за такива промени.

ПЪРВИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОДЕПУТАТИ – 2007 Г.

19) Управляващата тройна коалиция: „ДПС – БСП - НДСВ” преследваше високи резултати, за да подкрепи мотивите си да управлява. Всеки от участниците в коалицията – за да покаже тежестта си в управлението.
20) Десните, застрашени от излизане от властта, с цената на всичко търсеха, как да се закрепят.
21) Националпопулизмът – на гребена на вълната, посреща със самодоволство всякакви избори.
22) Гражданският съюз за Нова България, наред с тандема: „социалдемократи – Подкрепа”, проведоха класически социалдемократически кампании, с известна национална и патриотична насоченост. ГС – под логото, че това е изборът на гражданите.
23) Да се хване бикът за рогата и се каже ясно: „Нова България означава: нова държава; ново общество; нова нация”, нямаше нито хора, нито сили, нито воля. При разните рискове да стане това или онова, бе предпочетена класическа кампания.
24) Не може категорично да се твърди, обаче, че ако кампанията беше легнала върху Проекта щеше да се надигне вълна. Но факт е, че до такъв опит просто не се стигна.
25) Силното лично представяне на водачът на листата – проф. Петков в тандем с Янка Такева, не промени факта, че хората не разбраха какво й е новото на Нова България. То остана да бъде казвано после...
26) Ако не обясняването на Проекта, за това, какво е Нова България – може да обясни, защо чрез гражданските сдружения – партньори, не беше направен опит за надигане вълна, то скромното гласуване на учителите за г-жа Такева следва логиката на синдикалните фигури по места, които съвсем откровено заявяваха, че се интересуват само от избора на г-жа Такева, защото, ако тя стане евродепутат, могат някак по-лесно да си решат своите проблеми. Очевидно обаче, това не е убедило обикновените синдикални членове и те масово не гласуваха за своя синдикален лидер.
27) До последно в избирателната кампания вървяха споровете, коя партия каква е, при очевидно известния отговор, че партиите отдавна са прост трамплин на олигархията към властта.
28) За Гражданския съюз партньорството в него може да бъде самоцелно, а мисия. За изпълнение на Проекта „2030”. Но това просто не стана ясно. Стана ясно абсолютно невярното: че някакви сдружения и граждани си направили организация – ГСНБ и са излъчили довереници, които да решат какво да се прави.

ИЗБОРНИЯТ ДЕН ЗА ЕВРОДЕПУТАТИ – ДЕНЯТ НА НЕИСТИНАТА

29) Изборният ден – денят на истината, каза това, което не видяхме, или не искахме да видим. Истината все пак надмина всяка нелицеприятност. Първо, стана ясно, че българите отказват да изпълнят „гражданския си дълг” и да отидат до урните, за да узаконят противоконституционната олигархична власт с гласуване за когото и да било.
Второ, от 30-те % гласували, българите са 20%, турците и ромите – 80%. Стана очевидно, че в България се изповядва краен етнически вот. „Те” – българите не били подготвени „ние” – турците да управляваме”. Цинично етническо разделение.
30) ДПС „спечели” тези избори, но „победата” бе присъдена на „ГЕРБ”… Защо ли?
31) Онова, което твърдяхме, че ще се случи, се случи – започна разпад на партийно-идеологическото пространство. Започна от най-слабата страна на българската олигархична власт – етническият модел.
32) В България се пренесе и новият европейски процес – националпопулизмът. Струпването на хора на полето на нациоалпопулизма обещава ново загубено време, за вече силно изоставащата ни страна.
Хора, със светещи погледи, убедени в собствените си заблуди, както при други харизматични фигури преди, сега настояват, всички да сме като тях. Правоверно да тръгнем след новият им единствен лидер. Нищо, че нито лидерът, нито който и да било в публично пространство, не знае накъде да върви.
33) На границата на психическото здраве, но все пак не луди – на гребена на политическата вълна, маса хора, вместо да лекуват емоциите си по футболните стадиони се занимават с политика. И нищо не можеш да им кажеш, защото те нямат съзнание за своята лудост. Минава време и не можеш да намериш никой, който да признае, че е гласувал поредната глупост да се случи. Ирония на съдбата – лудите са невидими.

РЕАКЦИИ И ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПЪРВИТЕ ЕВРОИЗБОРИ

34) Политическите реакции след евроизборите – напълно несъответни на действителността. В дясното – оставки на лидерите. Сляпо говорене, как някой не свършил нещо. Смешни обяснения за това, защо само 20% от българите гласуват при 80% гласуващи турци и роми. Никакви смислени идеи, какво да се прави, когато водата в политическия язовир е спаднала под жизнения минимум, и рибите се мятат по дъното...
35) Не би могло да бъде по друг начин, защото другото е невидимо.
Как да кажем, че с тази демокрация е свършено, когато в света „нищо по-добро не е измислено”? А самата мисъл, дали тази демокрация – „олигархичната демокрация” е демокрация, дали не е демагогия на олигархията, е ерес. „Олигархична демокрация”! Само дето шопа би казал: „Те такова животно нема”.
36) Резултатите от изборите за евродепутати показаха, че в партийно-политическия живот на България се настанява национал-популизмът. Първо.
37) Второ. Спадането на избирателната активност в българския етнос под 20% означава такова свиване на политическото пространство, при което не може да има сериозно организирани политически партии. Знак за разпад на партийно-идеологическата политическа система.
38) Трето. Излизането на гражданите извън партийната политическа система – сигнал, че са налице условията за нов тип политическа система – Гражданска политическа система.
39) Четвърто. При свиването на партийно-идеологическото пространство под 20%, задаващата се вълна от националпопулизъм няма стабилна електорална основа. Сега, за да си „първи” трябва да имаш десетина процента от избирателите, което предопределя недълготрайността на първенството.
40) Пето. В политиката, както и в природата, празни пространства няма. Очевидно е „преработването” на националната политическа система от партийно-идеологическа в гражданска. Замяната на различните партийни идеологеми с гражданска политическа идеология – експертни решения в цялостен Проект.
41) Едно скромно просветено малцинство полага систематични усилия да доведе до прозрение войнстващото невежество на мнозинството, че „царят е гол”, и да разобличи противоконституционния режим на олигархията – партийно-парламентарната й диктатура. „Олигархичната демокрация”. Да насочи обществената енергия към ясни промени по Проект с хоризонт – 2030 г.
42) Външните фактори няма да ни разберат. Те мислят, че нещо не е в ред в правосъдието ни... Те не знаят какво е олигархична власт, защото в България тя е ревностно прикрита, като средновековно съзаклятие на религиозен орден. И защото чак такова нещо – олигархична власт – в Европа просто няма.
43) Затъмнението, за подмяната на демокрацията с олигархия, в България е пълно. В съседна Румъния, където олигархията няма чак това господство над обществото, има една фигура – на Президента на Републиката, която отстоява демокрацията и правата на гражданите върху държавата. В България, цялата политическа система и всички държавни органи обслужват олигархичната власт.
44) Няма как олигархичната власт да бъде явна, защото всеки разкрит случай в условията все пак на демократична Конституция и еврочленство, би означавал – съд.

ГОВОРЕНЕ И МИСЛЕНЕ НА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ 2007 г.

45) Най-същественото за политическото говорене и мислене в предизборния период на местните избори „2007” бе, че всички партии, и тези във властта (без ДПС) и тези, извън нея, бяха недоволни от позициите си и търсеха да ги разширят към партийно свободните граждани.
46) Левите и десни партии мечтаят за някакво възвръщане на обикновените граждани в редовете им, за „стягане на редиците”. Националистите и популистите се обявяват за партиите на бъдещето, с претенции да погълнат колкото може повече от електората на останалите.
47) Медии, коментатори и анализатори се ровят в остатъчното партийно-идеологическо пространство, от което огромното мнозинство отдавна си е отишло, и няма намерение да се връща.
48) Политическите залагания бяха изцяло на личности и организации: кой лидер с какъв рейтинг е, и коя организация, на какъв електорат може да разчита. Никакви проблясъци за трети избор – не партии и харизматични лидери, а ясен път на промени към сериозна позиция в Европа и света.
49) Отделните опити в посока път на промените: национална кауза, национална доктрина, проект за промени, се сблъскваха с практиката. Всяка разработка иска да бъде призната за годна за прилагане, но не може да докаже, дали практиката я потвърждава.
50) В малките структури на обществото – хаос и безвремие. Всякакви корифеи, малки групички с големи претенции, които непрекъснато творят политическа продукция за себе си и своето обкръжение.
Те не само нямат национално значение, нямат и местно. Взаимно се изключват и практически нищо не могат да променят. Гражданско общество в насипно състояние.
51) Претовареното с амбициозни недоносени мисли неорганизирано гражданско общество, стана приятен фон за „олигархичната демокрация”.
52) Не е ясно, кой има по-голям принос за разпада на партийно-идеологическата политическа система: олигархичните партии, които изхвърлиха гражданите от властта, или хилавото гражданско общество, с неговите водещи личности, които свършиха работата на олигархията – да направят политиката мръсна дума.
53) Няма признаци в обществото, че националното политическо пространство може да бъде възстановено чрез гражданска идеология и граждански политически средства.
54) Човек неволно се сеща описанията от епохата „Гулак” в Съветския съюз, когато хората по жп гарите гледали претъпканите влакове за лагерите в Сибир, и не са могли да си обяснят, защо в „най-прогресивната” страна в света, това е възможно.
55) Истината за българската политическа действителност обаче е проста: „царят е гол”. И гражданите следва да си възвърнат властта, като се освободят от олигархията и лъже-корифеите на гражданското общество.

АЛТЕРНАТИВИ И БЕЗАЛТЕРНАТИВНОСТ

56) През 2007-ма започна и политиката на управляващите на саниране олигархичната власт, чрез придаване граждански характер на властта.
По високите етажи на властта разбраха, че най-лесно могат да укрепят властта си, като съвместно с гражданските организации, започнат да се „борят” с проявите на олигархичната власт, особено злоупотребите и корупцията. Наивно гражданските организации се втурнаха да изправят и подобряват системата. Така будните бяха включени в измамата по обличането на „голият цар”.
57) Неуспехите на Гражданския съюз да надигне вълна за промени по Проекта Нова България, чрез тезата за Гражданско правителство и участие в евроизборите, имат една и съща причина. Дълго време не се разбра, че в годините е трасиран път на промени към ново общество, държава и нация – Нова България. Обратното, по повод гражданското правителство се казваше, че Проектът щели да го изработят гражданите, тепърва (версия 1), или, че това е работа за втория мандат на президента (версия 2).
58) Колкото до евроизборите, тогава въобще не стана дума, че се явяваме на тях, за да изпълняваме Проект. Идеята, с която трябваше да се съгласим бе, първо да спечелим, после да обясняваме...
Естествено е, при това положение, съгласието в обществото създавано с много труд, постепенно да бъде разбито с връщане към първичните дискусии, кои сме, и какво да правим.
59) Говореното около Гражданското правителство и евроизборите, без да стане ясно, че Гражданският съюз е част от проект, натика Проекта в ъгъла. Обезсмисли самия Граждански съюз. Защото даже по Устав партията и сдружението Граждански съюз са функция на Проекта. И няма логика за друго.
60) Излизането от името на някакво неясно как постигнато съгласие на гражданите, които като умували и решавали, предоставили на някого той да решава, е абсолютно невярно.
61) Вярното е, че някои граждански сдружения, след като години наред са се убеждавали в Проекта, са предложили определени фигури да свършат определена работа по изпълнението му.
62) На местните избори, на редица места стоеше въпроса, кого да подкрепи, или кого да издигне Гражданският съюз.
Най-различни хора с пъстра смесица от идеи се чудят, как да се обявят за граждански фигури. Те мислят за Гражданския съюз като за организация, която може да допринесе, по някакъв начин, да бъдат припознати като действителни кандидати на гражданите.
63) И в предишни кметски избори се е случвало: „дайте сега да спечелим, а после ще направим Проекта”... После – ясно какво.

ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ ОРЯЗВАНЕТО НА ПРОЕКТА

64) Губим малкото ценни хора в безсмислени компромиси, продиктувани от пазителите на олигархичната държавна власт, или от хора, които волно или неволно я обслужват.
65) Времето за лесното изтича. За страха и нерешителността. Ако сме убедени, че обновяването на България е наложително, следва всеки да се определи. Всяка нерешителност е пагубна.
66) Няма изборен успех на всяка цена. Избирането на кметове и общински съветници, които не знаят за какво са избрани, или само те си знаят за какво, е празна работа. Както и много пъти правеното: сега да успеем, да не плашим хората с нови сложни работи, а после ще им обясним. А тогава и на самите нас ще гледаме да стане ясно…
67) Гражданският политически Проект не може да бъде повече ракета – носител: да произвежда съгласие в гражданската сфера, за да могат неубедени специално поканени известни имена, да се изявяват от името на гражданите, без даже да знаят, че именно Проектът ги е събрал.

КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНА ГРАЖДАНСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ

68) Има признаци, че макар и бавно и откъслечно, в страната започва процес на гражданска самоорганизация за коренно обновяване на държавата, обществото и нацията. Не за граждански контрол за подобряване на олигархичната власт.
69) Очевидно, ако се отстоява позиция и ясно се заявява новото на една Нова България, ще се стигне до засилена идентификация хората на промените. Сега лицата на Нова България, като не обясняват Проекта и импровизират, какво е Нова България, правят новото неясно и неопределено. Те просто не могат да привлекат погледите и да съберат съмишленици. Обратното – да се работи с хора не на промените, а само по някакъв начин заинтересовани да се обозначат като такива, Проектът се размива и обезсмисля, а олигархичната власт вплита в обществения организъм чрез демагогия. Българите свикват с „олигархичната демокрация”, като че тя не е антипод на демокрацията, а нейна разновидност.

ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА

70) В известна степен, не са важни организациите, нито техните кандидати в изборите. Важно е, какво практически тези организации и личности правят за изпълнение на Проекта 2030. Как го обясняват, и как набират съмишленици за промените по него.
71) Колкото повече външни на ГС структури се обозначат като структури за промени по Проекта, толкова повече този процес става естествен и неизбежен.
72) Решителна става разделителната линия – граждански контрол, който узаконява олигархичната власт чрез подобряването й, или отказ от граждански контрол и концентриране обществената енергия за възстановяване на демокрацията и отхвърляне олигархичната власт.
73) Много е важно, правенето на промените да не е запазена територия на отделни организации и лица, а национално действие в обществото.
74) Промените към Нова България не могат да бъдат политика на някой, който е спечелил някакви избори, и от опозиция, която се стреми тези промени да бъдат спрени, за да се прави нещо друго. Обратно – Проектът предполага промените към Нова България да се правят независимо коя партия и кои хора ще ги осъществяват в годините напред.
75) На дневен ред е създаването на Гражданска политическа, икономическа и социална система като част от Националната политическа, икономическа и социална система. Нова система, която обхваща политическите субекти от ново поколение – Гражданските политически субекти: Граждански политически, икономически и социални сдружения и Граждански политически партии.
76) Гражданските политически субекти – политически субекти от ново поколение. Те заменят членството с партньорство; решенията с мнозинство – с единодушие; пирамидалното ръководство – с хоризонтална координация; идеологемите – с професионални и експертни решения в цялостен Проект.
77) Гражданските политически, икономически и социални сдружения – Линейни конгломератни сдружения, непосредствено извършват гражданската самоорганизация за промените по Проекта.
Ролята на Гражданските политически партии – роля на мандатодатели на Гражданските линейни конгломератни сдружения да участват в монополно партийните избори за властта.
78) Изграждането нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система предполага създаване и на нова – Гражданска политическа, икономическа и социална сцена. Разширяване Националната политическа сцена, от само и единствено, партийно-идеологическа и с гражданска.

ТРУДНО НАЧАЛО НА ПРОМЕНИТЕ

79) Предстоят енергични палиативни мерки по върховете на олигархичната власт за придаването й на граждански вид.
80) Трябва да се очаква популистко заиграване с неминуемото прозрение на обществото – деидеологизацията; парите на олигархията в партиите и политическата корупция; референдумите.
81) Олигархията ще опита „перестройка”.
82) Опитът с „ускорението” и „гласността” на „перестройката”, показа обаче, че веднъж пуснат на свобода, духът на демокрацията не може лесно да се манипулира. И тези, които са искали да изпреварят събитията с някакви полумерки, после са били принудени да отидат до край.
83) Българското общество, от една страна е деморализираното, от друга – претъпкано с мнения на корифеи. Хора, които с години спорят и теоретизират далеч от действителния дневен ред.
84) А дневният ред на обществото е ясен – възстановяване конституционното право на гражданите на референдум, с подписка, по всички въпроси. И подписка за първи референдум за Велико НС с цел държава на обществото, под формата на президентска република, с право на отзоваване на президента, с референдум.
85) Нищо друго до тогава. Никакво „изпускане парата през свирката”. Обсъждане и умуване: „какво да се прави”. Никакъв „граждански контрол” над олигархичната власт, който само я узаконява.
86) Защото не може като малоумни – приказваме, обясняваме, разясняваме и накрая стигаме до съгласие за необходимите промени. Минава време, половината забравили какво е говорено, на другата половина им се видяло сложно. Решили да го опростят. Нищо не излязло. И хайде пак в първи клас – да измисляме азбуката...
87) Крайно стои въпросът за смяна на поколенията.
88) Защото старите поколения, и с действията и с бездействията си, сега правят само едно – провалят бъдещето на младите.
89) Не е ясно дали новите поколения ще се справят с предизвикателствата на времето, ясно е обаче, че старите не могат.
90) Понякога благодарна историческа роля е, да те няма когато се случват събитията.