ОБЗОР
НА ДОКУМЕНТИТЕ ПО СЪЗДАВАНЕТО
Документите по създаването на Гражданската политическа, икономическа и социална система са разпределени на Пакети. Към м. февруари 2008 г. – пет Пакета.
Първи Пакет – въвеждащ. Насочва към основанията за създаване Гражданска политическа, икономическа и социална система. Отсява хората, които разбират, че установения с Конституцията от 1991 г. държавен строй на демокрация е подменен с олигархия. Че не действащата Конституция сама по себе си е виновна, а нейното погазване. И че като не е възможна „демократична олигархия”, гражданският контрол и свободните медии, в тези условия, само легитимират олигархичната власт.
Вторият Пакет съдържа теоретични материали – гражданската политическа идеология. Въведение в тезите на Проекта; Матрица на Проекта 2030, адаптирана към създаването на Гражданска политическа, икономическа и социална система; Ключовите думи и тези по Проекта.
Третият Пакет е организационен. Посочва предимствата, които партньорите в организирането на системата могат да имат. Определя, как конкретно се участва в организирането на Гражданската политическа, икономическа и социална система.
Четвъртият пакет е изцяло работен. Съдържа извадки от уставите на линейно конгломератно сдружение и гражданска политическа партия. Приложена е и Националната формула на гражданските политически субекти. Има и формуляр – Подписка за основополагащата гражданска инициатива – инициативата за референдум за Велико Народно събрание за смяна олигархичия политически модел на прехода чрез президентска република..
Петият пакет решава предварителния въпрос за успеха на Гражданската политическа, икономическа и социална система – въпросът за съгласието по Проекта. Съдържа въпроси и отговори, както и тест за качеството на нивото на съгласие
неделя, 4 април 2010 г.
събота, 3 април 2010 г.
ПРОЕКТ „2030” НОВА БЪЛГАРИЯ МАТЕРИАЛИ ПО СЪЗДАВАНЕТО ПАКЕТ I. ГРАЖДАНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИ ЗА СЪЗДАВАНЕ 1. ГРАЖДАНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ 2. БЕЛЕЖКИ ПО ПОВОД НАЙ-ГОЛЕМИЯ СИНДИКАЛЕН ПРОТЕСТ СЛЕД 1989 Г. – СТАЧКАТА НА УЧИТЕЛИТЕ ПРЕЗ 2007 ГОДИНА 3. ОСНОВАНИЕ ЗА ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА
ГРАЖДАНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПОГЛЕД
КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ
I. ПОЛИТИЧЕСКОТО ГОВОРЕНЕ И МИСЛЕНЕ
1) Години наред, политическото говорене и мислене останаха едностранчиви и погрешни. След падането на Берлинската стена, изведнъж забравихме философията от втората половина на века: Херберт Маркузе, Даниел Бел, Джон Гълбрайт; конвергенцията, постиндустриалното общество, деидеологизацията. Пренебрегнахме ясните признаци за смяна на историческото време, за излизането от партийно-идеологическата епоха, за преминаването на обществото към ново състояние.
2) Политическото говорене и мислене продължи с категории и идеологеми изхабени от времето. Съвременният свят, Източна Европа и България се гърчат в нов пакт на запазване статуквото, в стила на реставрацията от средновековието. Безнадеждни усилия за следване каноните на исторически отминаващата многопартийна идеологическа демокрация.
3) Напорът на времето – развитието на технологиите, глобализацията, културата, обединяват света на нова, прагматична основа. Най-съвременното наддържавно обединение – Евросъюзът е Проект – сложен сбор от динамични експертни решения, не лява или дясна идеологема.
4) Пряка последица от упоритото прилагане на изчерпани идеологеми – механичното изключване от политическата власт на големи части от обществото. То, макар и неосъзнато, все по-слабо участва в къснополическа игра на партийно-идеологическа демокрация.
За оправдание, партийните централи се надпреварват да обясняват, колко е нормално, ако и само 30% от избирателите участват в изборите, защото така било по света.
5) Всички анализи и сметки механично изключват тези, които не гласуват, а пропагандата ги обявява за безродни еретици.
6) Никой не си прави труда да изследва новото, този път масово дисидентство в обществото. Дисидентството на негласуващите. На тези, които не приемат която и да било партия, защото не приемат самата партийно-идеологическа система на държавна власт.
7) Както за спортните издания, хората, които не се интересуват от спорт, тези хора просто не съществуват, така негласуващите са „несъществуващи” за многопартийната демокрация.
За тази демокрация най-любими са „твърдите електорати”. После тези, на които може нещо да се даде, за да бъдат спечелени.
8) Хората, които не желаят да узаконяват с участието си късната многопартийна демокрация, в нейният олигархичен вид, са просто „извън обществото”. Те откровено не съществуват. Те са неприятни и досадни, защото всъщност ги има, стават все повече, и пречат за отчитането на добри резултати от псевдодемократичното управление.
9) В изборите за евродепутати, обаче, нямаше какъвто и да било знак, някой да вижда, че „царят е гол”. Въпреки че най-модерното държавно образование – Евросъюзът има парламент и депутати, които представляват народите, цялата пропаганда бе съсредоточена към „пъпната връв” – излъчване депутати по партии, последващото разпределени по партийни парламентарни групи в Европарламента.
10) На първите за България избори на евродепутати, управляващите социалисти заложиха на сигурното – на европейското статукво. Те направо кръстиха коалицията си на името на колегите си в Европарламента. В дясно пък обявиха, че трябва да се гласува за тях, защото десните в Европейския парламент били най-много, следователно, ако сме с най-силните за България ще е най-изгодно.
11) Леви и десни се оплакват, че не могат да се идентифицират идеологически, и затова партиите им губели влияние.
12) На никого и през ум не му минава, че самообвиненията са напразни. Че не може с леви и десни идеологии в 21 век. Защото 21 век въобще не е векът на партиите, още по-малко на идеологическите.
13) Националпопулизмът – идеологията на активните до психическа диагноза, всякакви хора, обещава 200 г. да сваляме султана като в браилска кръчма, и да си умрем патриоти. Прочие, „политическата мисъл” там е в главите на водачите, 20 – 30 изречения – заклинания.
14) На този фон Гражданският политически субект – Гражданският съюз за Нова България (ГСНБ, ГС) през 2006 и 2007 г. организира три Конвенции – събиране на граждански организации, за да мълчат, в знак, че са постигнали съгласие по определени въпроси.
15) Както и на предишни събирания на мълчанието, в знак на съгласие (Конвенции), поканените умни хора трябваше да са прочели и разбрали Матрицата на Проекта. Те обаче въобще нямаха и представа, за какво става дума, и говореха глупости, провокирайки към същото и хората от сдруженията.
16) Пълна неяснота, че на Конвенциите могат да се канят не просто запознати с Проекта „2030”, но и само съмишленици. Личности, които искрено са решили да вложат труда си за осъществяването му.
17) През медиите, Конвенциите изглеждаха като трибуни, където всяка от поканените личности можеше да говори каквото си иска, без някой от гражданските сдружения да отговаря, защото има съгласие за всичко предварително. Ако някой все пак се сетеше, че събиранията са във връзка с изпълнение на Проект, то смисълът му бързо се обръщаше от всякакви свободни интерпретации.
18) С преминаването на границата на търпимото, естествено такива „Конвенции” повече да не могат да се случат. Незрялото гражданско общество – узряло за промени по Проект, да припознава водещи личности, неузрели за такива промени.
ПЪРВИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОДЕПУТАТИ – 2007 Г.
19) Управляващата тройна коалиция: „ДПС – БСП - НДСВ” преследваше високи резултати, за да подкрепи мотивите си да управлява. Всеки от участниците в коалицията – за да покаже тежестта си в управлението.
20) Десните, застрашени от излизане от властта, с цената на всичко търсеха, как да се закрепят.
21) Националпопулизмът – на гребена на вълната, посреща със самодоволство всякакви избори.
22) Гражданският съюз за Нова България, наред с тандема: „социалдемократи – Подкрепа”, проведоха класически социалдемократически кампании, с известна национална и патриотична насоченост. ГС – под логото, че това е изборът на гражданите.
23) Да се хване бикът за рогата и се каже ясно: „Нова България означава: нова държава; ново общество; нова нация”, нямаше нито хора, нито сили, нито воля. При разните рискове да стане това или онова, бе предпочетена класическа кампания.
24) Не може категорично да се твърди, обаче, че ако кампанията беше легнала върху Проекта щеше да се надигне вълна. Но факт е, че до такъв опит просто не се стигна.
25) Силното лично представяне на водачът на листата – проф. Петков в тандем с Янка Такева, не промени факта, че хората не разбраха какво й е новото на Нова България. То остана да бъде казвано после...
26) Ако не обясняването на Проекта, за това, какво е Нова България – може да обясни, защо чрез гражданските сдружения – партньори, не беше направен опит за надигане вълна, то скромното гласуване на учителите за г-жа Такева следва логиката на синдикалните фигури по места, които съвсем откровено заявяваха, че се интересуват само от избора на г-жа Такева, защото, ако тя стане евродепутат, могат някак по-лесно да си решат своите проблеми. Очевидно обаче, това не е убедило обикновените синдикални членове и те масово не гласуваха за своя синдикален лидер.
27) До последно в избирателната кампания вървяха споровете, коя партия каква е, при очевидно известния отговор, че партиите отдавна са прост трамплин на олигархията към властта.
28) За Гражданския съюз партньорството в него може да бъде самоцелно, а мисия. За изпълнение на Проекта „2030”. Но това просто не стана ясно. Стана ясно абсолютно невярното: че някакви сдружения и граждани си направили организация – ГСНБ и са излъчили довереници, които да решат какво да се прави.
ИЗБОРНИЯТ ДЕН ЗА ЕВРОДЕПУТАТИ – ДЕНЯТ НА НЕИСТИНАТА
29) Изборният ден – денят на истината, каза това, което не видяхме, или не искахме да видим. Истината все пак надмина всяка нелицеприятност. Първо, стана ясно, че българите отказват да изпълнят „гражданския си дълг” и да отидат до урните, за да узаконят противоконституционната олигархична власт с гласуване за когото и да било.
Второ, от 30-те % гласували, българите са 20%, турците и ромите – 80%. Стана очевидно, че в България се изповядва краен етнически вот. „Те” – българите не били подготвени „ние” – турците да управляваме”. Цинично етническо разделение.
30) ДПС „спечели” тези избори, но „победата” бе присъдена на „ГЕРБ”… Защо ли?
31) Онова, което твърдяхме, че ще се случи, се случи – започна разпад на партийно-идеологическото пространство. Започна от най-слабата страна на българската олигархична власт – етническият модел.
32) В България се пренесе и новият европейски процес – националпопулизмът. Струпването на хора на полето на нациоалпопулизма обещава ново загубено време, за вече силно изоставащата ни страна.
Хора, със светещи погледи, убедени в собствените си заблуди, както при други харизматични фигури преди, сега настояват, всички да сме като тях. Правоверно да тръгнем след новият им единствен лидер. Нищо, че нито лидерът, нито който и да било в публично пространство, не знае накъде да върви.
33) На границата на психическото здраве, но все пак не луди – на гребена на политическата вълна, маса хора, вместо да лекуват емоциите си по футболните стадиони се занимават с политика. И нищо не можеш да им кажеш, защото те нямат съзнание за своята лудост. Минава време и не можеш да намериш никой, който да признае, че е гласувал поредната глупост да се случи. Ирония на съдбата – лудите са невидими.
РЕАКЦИИ И ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПЪРВИТЕ ЕВРОИЗБОРИ
34) Политическите реакции след евроизборите – напълно несъответни на действителността. В дясното – оставки на лидерите. Сляпо говорене, как някой не свършил нещо. Смешни обяснения за това, защо само 20% от българите гласуват при 80% гласуващи турци и роми. Никакви смислени идеи, какво да се прави, когато водата в политическия язовир е спаднала под жизнения минимум, и рибите се мятат по дъното...
35) Не би могло да бъде по друг начин, защото другото е невидимо.
Как да кажем, че с тази демокрация е свършено, когато в света „нищо по-добро не е измислено”? А самата мисъл, дали тази демокрация – „олигархичната демокрация” е демокрация, дали не е демагогия на олигархията, е ерес. „Олигархична демокрация”! Само дето шопа би казал: „Те такова животно нема”.
36) Резултатите от изборите за евродепутати показаха, че в партийно-политическия живот на България се настанява национал-популизмът. Първо.
37) Второ. Спадането на избирателната активност в българския етнос под 20% означава такова свиване на политическото пространство, при което не може да има сериозно организирани политически партии. Знак за разпад на партийно-идеологическата политическа система.
38) Трето. Излизането на гражданите извън партийната политическа система – сигнал, че са налице условията за нов тип политическа система – Гражданска политическа система.
39) Четвърто. При свиването на партийно-идеологическото пространство под 20%, задаващата се вълна от националпопулизъм няма стабилна електорална основа. Сега, за да си „първи” трябва да имаш десетина процента от избирателите, което предопределя недълготрайността на първенството.
40) Пето. В политиката, както и в природата, празни пространства няма. Очевидно е „преработването” на националната политическа система от партийно-идеологическа в гражданска. Замяната на различните партийни идеологеми с гражданска политическа идеология – експертни решения в цялостен Проект.
41) Едно скромно просветено малцинство полага систематични усилия да доведе до прозрение войнстващото невежество на мнозинството, че „царят е гол”, и да разобличи противоконституционния режим на олигархията – партийно-парламентарната й диктатура. „Олигархичната демокрация”. Да насочи обществената енергия към ясни промени по Проект с хоризонт – 2030 г.
42) Външните фактори няма да ни разберат. Те мислят, че нещо не е в ред в правосъдието ни... Те не знаят какво е олигархична власт, защото в България тя е ревностно прикрита, като средновековно съзаклятие на религиозен орден. И защото чак такова нещо – олигархична власт – в Европа просто няма.
43) Затъмнението, за подмяната на демокрацията с олигархия, в България е пълно. В съседна Румъния, където олигархията няма чак това господство над обществото, има една фигура – на Президента на Републиката, която отстоява демокрацията и правата на гражданите върху държавата. В България, цялата политическа система и всички държавни органи обслужват олигархичната власт.
44) Няма как олигархичната власт да бъде явна, защото всеки разкрит случай в условията все пак на демократична Конституция и еврочленство, би означавал – съд.
ГОВОРЕНЕ И МИСЛЕНЕ НА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ 2007 г.
45) Най-същественото за политическото говорене и мислене в предизборния период на местните избори „2007” бе, че всички партии, и тези във властта (без ДПС) и тези, извън нея, бяха недоволни от позициите си и търсеха да ги разширят към партийно свободните граждани.
46) Левите и десни партии мечтаят за някакво възвръщане на обикновените граждани в редовете им, за „стягане на редиците”. Националистите и популистите се обявяват за партиите на бъдещето, с претенции да погълнат колкото може повече от електората на останалите.
47) Медии, коментатори и анализатори се ровят в остатъчното партийно-идеологическо пространство, от което огромното мнозинство отдавна си е отишло, и няма намерение да се връща.
48) Политическите залагания бяха изцяло на личности и организации: кой лидер с какъв рейтинг е, и коя организация, на какъв електорат може да разчита. Никакви проблясъци за трети избор – не партии и харизматични лидери, а ясен път на промени към сериозна позиция в Европа и света.
49) Отделните опити в посока път на промените: национална кауза, национална доктрина, проект за промени, се сблъскваха с практиката. Всяка разработка иска да бъде призната за годна за прилагане, но не може да докаже, дали практиката я потвърждава.
50) В малките структури на обществото – хаос и безвремие. Всякакви корифеи, малки групички с големи претенции, които непрекъснато творят политическа продукция за себе си и своето обкръжение.
Те не само нямат национално значение, нямат и местно. Взаимно се изключват и практически нищо не могат да променят. Гражданско общество в насипно състояние.
51) Претовареното с амбициозни недоносени мисли неорганизирано гражданско общество, стана приятен фон за „олигархичната демокрация”.
52) Не е ясно, кой има по-голям принос за разпада на партийно-идеологическата политическа система: олигархичните партии, които изхвърлиха гражданите от властта, или хилавото гражданско общество, с неговите водещи личности, които свършиха работата на олигархията – да направят политиката мръсна дума.
53) Няма признаци в обществото, че националното политическо пространство може да бъде възстановено чрез гражданска идеология и граждански политически средства.
54) Човек неволно се сеща описанията от епохата „Гулак” в Съветския съюз, когато хората по жп гарите гледали претъпканите влакове за лагерите в Сибир, и не са могли да си обяснят, защо в „най-прогресивната” страна в света, това е възможно.
55) Истината за българската политическа действителност обаче е проста: „царят е гол”. И гражданите следва да си възвърнат властта, като се освободят от олигархията и лъже-корифеите на гражданското общество.
АЛТЕРНАТИВИ И БЕЗАЛТЕРНАТИВНОСТ
56) През 2007-ма започна и политиката на управляващите на саниране олигархичната власт, чрез придаване граждански характер на властта.
По високите етажи на властта разбраха, че най-лесно могат да укрепят властта си, като съвместно с гражданските организации, започнат да се „борят” с проявите на олигархичната власт, особено злоупотребите и корупцията. Наивно гражданските организации се втурнаха да изправят и подобряват системата. Така будните бяха включени в измамата по обличането на „голият цар”.
57) Неуспехите на Гражданския съюз да надигне вълна за промени по Проекта Нова България, чрез тезата за Гражданско правителство и участие в евроизборите, имат една и съща причина. Дълго време не се разбра, че в годините е трасиран път на промени към ново общество, държава и нация – Нова България. Обратното, по повод гражданското правителство се казваше, че Проектът щели да го изработят гражданите, тепърва (версия 1), или, че това е работа за втория мандат на президента (версия 2).
58) Колкото до евроизборите, тогава въобще не стана дума, че се явяваме на тях, за да изпълняваме Проект. Идеята, с която трябваше да се съгласим бе, първо да спечелим, после да обясняваме...
Естествено е, при това положение, съгласието в обществото създавано с много труд, постепенно да бъде разбито с връщане към първичните дискусии, кои сме, и какво да правим.
59) Говореното около Гражданското правителство и евроизборите, без да стане ясно, че Гражданският съюз е част от проект, натика Проекта в ъгъла. Обезсмисли самия Граждански съюз. Защото даже по Устав партията и сдружението Граждански съюз са функция на Проекта. И няма логика за друго.
60) Излизането от името на някакво неясно как постигнато съгласие на гражданите, които като умували и решавали, предоставили на някого той да решава, е абсолютно невярно.
61) Вярното е, че някои граждански сдружения, след като години наред са се убеждавали в Проекта, са предложили определени фигури да свършат определена работа по изпълнението му.
62) На местните избори, на редица места стоеше въпроса, кого да подкрепи, или кого да издигне Гражданският съюз.
Най-различни хора с пъстра смесица от идеи се чудят, как да се обявят за граждански фигури. Те мислят за Гражданския съюз като за организация, която може да допринесе, по някакъв начин, да бъдат припознати като действителни кандидати на гражданите.
63) И в предишни кметски избори се е случвало: „дайте сега да спечелим, а после ще направим Проекта”... После – ясно какво.
ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ ОРЯЗВАНЕТО НА ПРОЕКТА
64) Губим малкото ценни хора в безсмислени компромиси, продиктувани от пазителите на олигархичната държавна власт, или от хора, които волно или неволно я обслужват.
65) Времето за лесното изтича. За страха и нерешителността. Ако сме убедени, че обновяването на България е наложително, следва всеки да се определи. Всяка нерешителност е пагубна.
66) Няма изборен успех на всяка цена. Избирането на кметове и общински съветници, които не знаят за какво са избрани, или само те си знаят за какво, е празна работа. Както и много пъти правеното: сега да успеем, да не плашим хората с нови сложни работи, а после ще им обясним. А тогава и на самите нас ще гледаме да стане ясно…
67) Гражданският политически Проект не може да бъде повече ракета – носител: да произвежда съгласие в гражданската сфера, за да могат неубедени специално поканени известни имена, да се изявяват от името на гражданите, без даже да знаят, че именно Проектът ги е събрал.
КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНА ГРАЖДАНСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ
68) Има признаци, че макар и бавно и откъслечно, в страната започва процес на гражданска самоорганизация за коренно обновяване на държавата, обществото и нацията. Не за граждански контрол за подобряване на олигархичната власт.
69) Очевидно, ако се отстоява позиция и ясно се заявява новото на една Нова България, ще се стигне до засилена идентификация хората на промените. Сега лицата на Нова България, като не обясняват Проекта и импровизират, какво е Нова България, правят новото неясно и неопределено. Те просто не могат да привлекат погледите и да съберат съмишленици. Обратното – да се работи с хора не на промените, а само по някакъв начин заинтересовани да се обозначат като такива, Проектът се размива и обезсмисля, а олигархичната власт вплита в обществения организъм чрез демагогия. Българите свикват с „олигархичната демокрация”, като че тя не е антипод на демокрацията, а нейна разновидност.
ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА
70) В известна степен, не са важни организациите, нито техните кандидати в изборите. Важно е, какво практически тези организации и личности правят за изпълнение на Проекта 2030. Как го обясняват, и как набират съмишленици за промените по него.
71) Колкото повече външни на ГС структури се обозначат като структури за промени по Проекта, толкова повече този процес става естествен и неизбежен.
72) Решителна става разделителната линия – граждански контрол, който узаконява олигархичната власт чрез подобряването й, или отказ от граждански контрол и концентриране обществената енергия за възстановяване на демокрацията и отхвърляне олигархичната власт.
73) Много е важно, правенето на промените да не е запазена територия на отделни организации и лица, а национално действие в обществото.
74) Промените към Нова България не могат да бъдат политика на някой, който е спечелил някакви избори, и от опозиция, която се стреми тези промени да бъдат спрени, за да се прави нещо друго. Обратно – Проектът предполага промените към Нова България да се правят независимо коя партия и кои хора ще ги осъществяват в годините напред.
75) На дневен ред е създаването на Гражданска политическа, икономическа и социална система като част от Националната политическа, икономическа и социална система. Нова система, която обхваща политическите субекти от ново поколение – Гражданските политически субекти: Граждански политически, икономически и социални сдружения и Граждански политически партии.
76) Гражданските политически субекти – политически субекти от ново поколение. Те заменят членството с партньорство; решенията с мнозинство – с единодушие; пирамидалното ръководство – с хоризонтална координация; идеологемите – с професионални и експертни решения в цялостен Проект.
77) Гражданските политически, икономически и социални сдружения – Линейни конгломератни сдружения, непосредствено извършват гражданската самоорганизация за промените по Проекта.
Ролята на Гражданските политически партии – роля на мандатодатели на Гражданските линейни конгломератни сдружения да участват в монополно партийните избори за властта.
78) Изграждането нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система предполага създаване и на нова – Гражданска политическа, икономическа и социална сцена. Разширяване Националната политическа сцена, от само и единствено, партийно-идеологическа и с гражданска.
ТРУДНО НАЧАЛО НА ПРОМЕНИТЕ
79) Предстоят енергични палиативни мерки по върховете на олигархичната власт за придаването й на граждански вид.
80) Трябва да се очаква популистко заиграване с неминуемото прозрение на обществото – деидеологизацията; парите на олигархията в партиите и политическата корупция; референдумите.
81) Олигархията ще опита „перестройка”.
82) Опитът с „ускорението” и „гласността” на „перестройката”, показа обаче, че веднъж пуснат на свобода, духът на демокрацията не може лесно да се манипулира. И тези, които са искали да изпреварят събитията с някакви полумерки, после са били принудени да отидат до край.
83) Българското общество, от една страна е деморализираното, от друга – претъпкано с мнения на корифеи. Хора, които с години спорят и теоретизират далеч от действителния дневен ред.
84) А дневният ред на обществото е ясен – възстановяване конституционното право на гражданите на референдум, с подписка, по всички въпроси. И подписка за първи референдум за Велико НС с цел държава на обществото, под формата на президентска република, с право на отзоваване на президента, с референдум.
85) Нищо друго до тогава. Никакво „изпускане парата през свирката”. Обсъждане и умуване: „какво да се прави”. Никакъв „граждански контрол” над олигархичната власт, който само я узаконява.
86) Защото не може като малоумни – приказваме, обясняваме, разясняваме и накрая стигаме до съгласие за необходимите промени. Минава време, половината забравили какво е говорено, на другата половина им се видяло сложно. Решили да го опростят. Нищо не излязло. И хайде пак в първи клас – да измисляме азбуката...
87) Крайно стои въпросът за смяна на поколенията.
88) Защото старите поколения, и с действията и с бездействията си, сега правят само едно – провалят бъдещето на младите.
89) Не е ясно дали новите поколения ще се справят с предизвикателствата на времето, ясно е обаче, че старите не могат.
90) Понякога благодарна историческа роля е, да те няма когато се случват събитията.
КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ
I. ПОЛИТИЧЕСКОТО ГОВОРЕНЕ И МИСЛЕНЕ
1) Години наред, политическото говорене и мислене останаха едностранчиви и погрешни. След падането на Берлинската стена, изведнъж забравихме философията от втората половина на века: Херберт Маркузе, Даниел Бел, Джон Гълбрайт; конвергенцията, постиндустриалното общество, деидеологизацията. Пренебрегнахме ясните признаци за смяна на историческото време, за излизането от партийно-идеологическата епоха, за преминаването на обществото към ново състояние.
2) Политическото говорене и мислене продължи с категории и идеологеми изхабени от времето. Съвременният свят, Източна Европа и България се гърчат в нов пакт на запазване статуквото, в стила на реставрацията от средновековието. Безнадеждни усилия за следване каноните на исторически отминаващата многопартийна идеологическа демокрация.
3) Напорът на времето – развитието на технологиите, глобализацията, културата, обединяват света на нова, прагматична основа. Най-съвременното наддържавно обединение – Евросъюзът е Проект – сложен сбор от динамични експертни решения, не лява или дясна идеологема.
4) Пряка последица от упоритото прилагане на изчерпани идеологеми – механичното изключване от политическата власт на големи части от обществото. То, макар и неосъзнато, все по-слабо участва в къснополическа игра на партийно-идеологическа демокрация.
За оправдание, партийните централи се надпреварват да обясняват, колко е нормално, ако и само 30% от избирателите участват в изборите, защото така било по света.
5) Всички анализи и сметки механично изключват тези, които не гласуват, а пропагандата ги обявява за безродни еретици.
6) Никой не си прави труда да изследва новото, този път масово дисидентство в обществото. Дисидентството на негласуващите. На тези, които не приемат която и да било партия, защото не приемат самата партийно-идеологическа система на държавна власт.
7) Както за спортните издания, хората, които не се интересуват от спорт, тези хора просто не съществуват, така негласуващите са „несъществуващи” за многопартийната демокрация.
За тази демокрация най-любими са „твърдите електорати”. После тези, на които може нещо да се даде, за да бъдат спечелени.
8) Хората, които не желаят да узаконяват с участието си късната многопартийна демокрация, в нейният олигархичен вид, са просто „извън обществото”. Те откровено не съществуват. Те са неприятни и досадни, защото всъщност ги има, стават все повече, и пречат за отчитането на добри резултати от псевдодемократичното управление.
9) В изборите за евродепутати, обаче, нямаше какъвто и да било знак, някой да вижда, че „царят е гол”. Въпреки че най-модерното държавно образование – Евросъюзът има парламент и депутати, които представляват народите, цялата пропаганда бе съсредоточена към „пъпната връв” – излъчване депутати по партии, последващото разпределени по партийни парламентарни групи в Европарламента.
10) На първите за България избори на евродепутати, управляващите социалисти заложиха на сигурното – на европейското статукво. Те направо кръстиха коалицията си на името на колегите си в Европарламента. В дясно пък обявиха, че трябва да се гласува за тях, защото десните в Европейския парламент били най-много, следователно, ако сме с най-силните за България ще е най-изгодно.
11) Леви и десни се оплакват, че не могат да се идентифицират идеологически, и затова партиите им губели влияние.
12) На никого и през ум не му минава, че самообвиненията са напразни. Че не може с леви и десни идеологии в 21 век. Защото 21 век въобще не е векът на партиите, още по-малко на идеологическите.
13) Националпопулизмът – идеологията на активните до психическа диагноза, всякакви хора, обещава 200 г. да сваляме султана като в браилска кръчма, и да си умрем патриоти. Прочие, „политическата мисъл” там е в главите на водачите, 20 – 30 изречения – заклинания.
14) На този фон Гражданският политически субект – Гражданският съюз за Нова България (ГСНБ, ГС) през 2006 и 2007 г. организира три Конвенции – събиране на граждански организации, за да мълчат, в знак, че са постигнали съгласие по определени въпроси.
15) Както и на предишни събирания на мълчанието, в знак на съгласие (Конвенции), поканените умни хора трябваше да са прочели и разбрали Матрицата на Проекта. Те обаче въобще нямаха и представа, за какво става дума, и говореха глупости, провокирайки към същото и хората от сдруженията.
16) Пълна неяснота, че на Конвенциите могат да се канят не просто запознати с Проекта „2030”, но и само съмишленици. Личности, които искрено са решили да вложат труда си за осъществяването му.
17) През медиите, Конвенциите изглеждаха като трибуни, където всяка от поканените личности можеше да говори каквото си иска, без някой от гражданските сдружения да отговаря, защото има съгласие за всичко предварително. Ако някой все пак се сетеше, че събиранията са във връзка с изпълнение на Проект, то смисълът му бързо се обръщаше от всякакви свободни интерпретации.
18) С преминаването на границата на търпимото, естествено такива „Конвенции” повече да не могат да се случат. Незрялото гражданско общество – узряло за промени по Проект, да припознава водещи личности, неузрели за такива промени.
ПЪРВИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОДЕПУТАТИ – 2007 Г.
19) Управляващата тройна коалиция: „ДПС – БСП - НДСВ” преследваше високи резултати, за да подкрепи мотивите си да управлява. Всеки от участниците в коалицията – за да покаже тежестта си в управлението.
20) Десните, застрашени от излизане от властта, с цената на всичко търсеха, как да се закрепят.
21) Националпопулизмът – на гребена на вълната, посреща със самодоволство всякакви избори.
22) Гражданският съюз за Нова България, наред с тандема: „социалдемократи – Подкрепа”, проведоха класически социалдемократически кампании, с известна национална и патриотична насоченост. ГС – под логото, че това е изборът на гражданите.
23) Да се хване бикът за рогата и се каже ясно: „Нова България означава: нова държава; ново общество; нова нация”, нямаше нито хора, нито сили, нито воля. При разните рискове да стане това или онова, бе предпочетена класическа кампания.
24) Не може категорично да се твърди, обаче, че ако кампанията беше легнала върху Проекта щеше да се надигне вълна. Но факт е, че до такъв опит просто не се стигна.
25) Силното лично представяне на водачът на листата – проф. Петков в тандем с Янка Такева, не промени факта, че хората не разбраха какво й е новото на Нова България. То остана да бъде казвано после...
26) Ако не обясняването на Проекта, за това, какво е Нова България – може да обясни, защо чрез гражданските сдружения – партньори, не беше направен опит за надигане вълна, то скромното гласуване на учителите за г-жа Такева следва логиката на синдикалните фигури по места, които съвсем откровено заявяваха, че се интересуват само от избора на г-жа Такева, защото, ако тя стане евродепутат, могат някак по-лесно да си решат своите проблеми. Очевидно обаче, това не е убедило обикновените синдикални членове и те масово не гласуваха за своя синдикален лидер.
27) До последно в избирателната кампания вървяха споровете, коя партия каква е, при очевидно известния отговор, че партиите отдавна са прост трамплин на олигархията към властта.
28) За Гражданския съюз партньорството в него може да бъде самоцелно, а мисия. За изпълнение на Проекта „2030”. Но това просто не стана ясно. Стана ясно абсолютно невярното: че някакви сдружения и граждани си направили организация – ГСНБ и са излъчили довереници, които да решат какво да се прави.
ИЗБОРНИЯТ ДЕН ЗА ЕВРОДЕПУТАТИ – ДЕНЯТ НА НЕИСТИНАТА
29) Изборният ден – денят на истината, каза това, което не видяхме, или не искахме да видим. Истината все пак надмина всяка нелицеприятност. Първо, стана ясно, че българите отказват да изпълнят „гражданския си дълг” и да отидат до урните, за да узаконят противоконституционната олигархична власт с гласуване за когото и да било.
Второ, от 30-те % гласували, българите са 20%, турците и ромите – 80%. Стана очевидно, че в България се изповядва краен етнически вот. „Те” – българите не били подготвени „ние” – турците да управляваме”. Цинично етническо разделение.
30) ДПС „спечели” тези избори, но „победата” бе присъдена на „ГЕРБ”… Защо ли?
31) Онова, което твърдяхме, че ще се случи, се случи – започна разпад на партийно-идеологическото пространство. Започна от най-слабата страна на българската олигархична власт – етническият модел.
32) В България се пренесе и новият европейски процес – националпопулизмът. Струпването на хора на полето на нациоалпопулизма обещава ново загубено време, за вече силно изоставащата ни страна.
Хора, със светещи погледи, убедени в собствените си заблуди, както при други харизматични фигури преди, сега настояват, всички да сме като тях. Правоверно да тръгнем след новият им единствен лидер. Нищо, че нито лидерът, нито който и да било в публично пространство, не знае накъде да върви.
33) На границата на психическото здраве, но все пак не луди – на гребена на политическата вълна, маса хора, вместо да лекуват емоциите си по футболните стадиони се занимават с политика. И нищо не можеш да им кажеш, защото те нямат съзнание за своята лудост. Минава време и не можеш да намериш никой, който да признае, че е гласувал поредната глупост да се случи. Ирония на съдбата – лудите са невидими.
РЕАКЦИИ И ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПЪРВИТЕ ЕВРОИЗБОРИ
34) Политическите реакции след евроизборите – напълно несъответни на действителността. В дясното – оставки на лидерите. Сляпо говорене, как някой не свършил нещо. Смешни обяснения за това, защо само 20% от българите гласуват при 80% гласуващи турци и роми. Никакви смислени идеи, какво да се прави, когато водата в политическия язовир е спаднала под жизнения минимум, и рибите се мятат по дъното...
35) Не би могло да бъде по друг начин, защото другото е невидимо.
Как да кажем, че с тази демокрация е свършено, когато в света „нищо по-добро не е измислено”? А самата мисъл, дали тази демокрация – „олигархичната демокрация” е демокрация, дали не е демагогия на олигархията, е ерес. „Олигархична демокрация”! Само дето шопа би казал: „Те такова животно нема”.
36) Резултатите от изборите за евродепутати показаха, че в партийно-политическия живот на България се настанява национал-популизмът. Първо.
37) Второ. Спадането на избирателната активност в българския етнос под 20% означава такова свиване на политическото пространство, при което не може да има сериозно организирани политически партии. Знак за разпад на партийно-идеологическата политическа система.
38) Трето. Излизането на гражданите извън партийната политическа система – сигнал, че са налице условията за нов тип политическа система – Гражданска политическа система.
39) Четвърто. При свиването на партийно-идеологическото пространство под 20%, задаващата се вълна от националпопулизъм няма стабилна електорална основа. Сега, за да си „първи” трябва да имаш десетина процента от избирателите, което предопределя недълготрайността на първенството.
40) Пето. В политиката, както и в природата, празни пространства няма. Очевидно е „преработването” на националната политическа система от партийно-идеологическа в гражданска. Замяната на различните партийни идеологеми с гражданска политическа идеология – експертни решения в цялостен Проект.
41) Едно скромно просветено малцинство полага систематични усилия да доведе до прозрение войнстващото невежество на мнозинството, че „царят е гол”, и да разобличи противоконституционния режим на олигархията – партийно-парламентарната й диктатура. „Олигархичната демокрация”. Да насочи обществената енергия към ясни промени по Проект с хоризонт – 2030 г.
42) Външните фактори няма да ни разберат. Те мислят, че нещо не е в ред в правосъдието ни... Те не знаят какво е олигархична власт, защото в България тя е ревностно прикрита, като средновековно съзаклятие на религиозен орден. И защото чак такова нещо – олигархична власт – в Европа просто няма.
43) Затъмнението, за подмяната на демокрацията с олигархия, в България е пълно. В съседна Румъния, където олигархията няма чак това господство над обществото, има една фигура – на Президента на Републиката, която отстоява демокрацията и правата на гражданите върху държавата. В България, цялата политическа система и всички държавни органи обслужват олигархичната власт.
44) Няма как олигархичната власт да бъде явна, защото всеки разкрит случай в условията все пак на демократична Конституция и еврочленство, би означавал – съд.
ГОВОРЕНЕ И МИСЛЕНЕ НА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ 2007 г.
45) Най-същественото за политическото говорене и мислене в предизборния период на местните избори „2007” бе, че всички партии, и тези във властта (без ДПС) и тези, извън нея, бяха недоволни от позициите си и търсеха да ги разширят към партийно свободните граждани.
46) Левите и десни партии мечтаят за някакво възвръщане на обикновените граждани в редовете им, за „стягане на редиците”. Националистите и популистите се обявяват за партиите на бъдещето, с претенции да погълнат колкото може повече от електората на останалите.
47) Медии, коментатори и анализатори се ровят в остатъчното партийно-идеологическо пространство, от което огромното мнозинство отдавна си е отишло, и няма намерение да се връща.
48) Политическите залагания бяха изцяло на личности и организации: кой лидер с какъв рейтинг е, и коя организация, на какъв електорат може да разчита. Никакви проблясъци за трети избор – не партии и харизматични лидери, а ясен път на промени към сериозна позиция в Европа и света.
49) Отделните опити в посока път на промените: национална кауза, национална доктрина, проект за промени, се сблъскваха с практиката. Всяка разработка иска да бъде призната за годна за прилагане, но не може да докаже, дали практиката я потвърждава.
50) В малките структури на обществото – хаос и безвремие. Всякакви корифеи, малки групички с големи претенции, които непрекъснато творят политическа продукция за себе си и своето обкръжение.
Те не само нямат национално значение, нямат и местно. Взаимно се изключват и практически нищо не могат да променят. Гражданско общество в насипно състояние.
51) Претовареното с амбициозни недоносени мисли неорганизирано гражданско общество, стана приятен фон за „олигархичната демокрация”.
52) Не е ясно, кой има по-голям принос за разпада на партийно-идеологическата политическа система: олигархичните партии, които изхвърлиха гражданите от властта, или хилавото гражданско общество, с неговите водещи личности, които свършиха работата на олигархията – да направят политиката мръсна дума.
53) Няма признаци в обществото, че националното политическо пространство може да бъде възстановено чрез гражданска идеология и граждански политически средства.
54) Човек неволно се сеща описанията от епохата „Гулак” в Съветския съюз, когато хората по жп гарите гледали претъпканите влакове за лагерите в Сибир, и не са могли да си обяснят, защо в „най-прогресивната” страна в света, това е възможно.
55) Истината за българската политическа действителност обаче е проста: „царят е гол”. И гражданите следва да си възвърнат властта, като се освободят от олигархията и лъже-корифеите на гражданското общество.
АЛТЕРНАТИВИ И БЕЗАЛТЕРНАТИВНОСТ
56) През 2007-ма започна и политиката на управляващите на саниране олигархичната власт, чрез придаване граждански характер на властта.
По високите етажи на властта разбраха, че най-лесно могат да укрепят властта си, като съвместно с гражданските организации, започнат да се „борят” с проявите на олигархичната власт, особено злоупотребите и корупцията. Наивно гражданските организации се втурнаха да изправят и подобряват системата. Така будните бяха включени в измамата по обличането на „голият цар”.
57) Неуспехите на Гражданския съюз да надигне вълна за промени по Проекта Нова България, чрез тезата за Гражданско правителство и участие в евроизборите, имат една и съща причина. Дълго време не се разбра, че в годините е трасиран път на промени към ново общество, държава и нация – Нова България. Обратното, по повод гражданското правителство се казваше, че Проектът щели да го изработят гражданите, тепърва (версия 1), или, че това е работа за втория мандат на президента (версия 2).
58) Колкото до евроизборите, тогава въобще не стана дума, че се явяваме на тях, за да изпълняваме Проект. Идеята, с която трябваше да се съгласим бе, първо да спечелим, после да обясняваме...
Естествено е, при това положение, съгласието в обществото създавано с много труд, постепенно да бъде разбито с връщане към първичните дискусии, кои сме, и какво да правим.
59) Говореното около Гражданското правителство и евроизборите, без да стане ясно, че Гражданският съюз е част от проект, натика Проекта в ъгъла. Обезсмисли самия Граждански съюз. Защото даже по Устав партията и сдружението Граждански съюз са функция на Проекта. И няма логика за друго.
60) Излизането от името на някакво неясно как постигнато съгласие на гражданите, които като умували и решавали, предоставили на някого той да решава, е абсолютно невярно.
61) Вярното е, че някои граждански сдружения, след като години наред са се убеждавали в Проекта, са предложили определени фигури да свършат определена работа по изпълнението му.
62) На местните избори, на редица места стоеше въпроса, кого да подкрепи, или кого да издигне Гражданският съюз.
Най-различни хора с пъстра смесица от идеи се чудят, как да се обявят за граждански фигури. Те мислят за Гражданския съюз като за организация, която може да допринесе, по някакъв начин, да бъдат припознати като действителни кандидати на гражданите.
63) И в предишни кметски избори се е случвало: „дайте сега да спечелим, а после ще направим Проекта”... После – ясно какво.
ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ ОРЯЗВАНЕТО НА ПРОЕКТА
64) Губим малкото ценни хора в безсмислени компромиси, продиктувани от пазителите на олигархичната държавна власт, или от хора, които волно или неволно я обслужват.
65) Времето за лесното изтича. За страха и нерешителността. Ако сме убедени, че обновяването на България е наложително, следва всеки да се определи. Всяка нерешителност е пагубна.
66) Няма изборен успех на всяка цена. Избирането на кметове и общински съветници, които не знаят за какво са избрани, или само те си знаят за какво, е празна работа. Както и много пъти правеното: сега да успеем, да не плашим хората с нови сложни работи, а после ще им обясним. А тогава и на самите нас ще гледаме да стане ясно…
67) Гражданският политически Проект не може да бъде повече ракета – носител: да произвежда съгласие в гражданската сфера, за да могат неубедени специално поканени известни имена, да се изявяват от името на гражданите, без даже да знаят, че именно Проектът ги е събрал.
КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНА ГРАЖДАНСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ
68) Има признаци, че макар и бавно и откъслечно, в страната започва процес на гражданска самоорганизация за коренно обновяване на държавата, обществото и нацията. Не за граждански контрол за подобряване на олигархичната власт.
69) Очевидно, ако се отстоява позиция и ясно се заявява новото на една Нова България, ще се стигне до засилена идентификация хората на промените. Сега лицата на Нова България, като не обясняват Проекта и импровизират, какво е Нова България, правят новото неясно и неопределено. Те просто не могат да привлекат погледите и да съберат съмишленици. Обратното – да се работи с хора не на промените, а само по някакъв начин заинтересовани да се обозначат като такива, Проектът се размива и обезсмисля, а олигархичната власт вплита в обществения организъм чрез демагогия. Българите свикват с „олигархичната демокрация”, като че тя не е антипод на демокрацията, а нейна разновидност.
ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА
70) В известна степен, не са важни организациите, нито техните кандидати в изборите. Важно е, какво практически тези организации и личности правят за изпълнение на Проекта 2030. Как го обясняват, и как набират съмишленици за промените по него.
71) Колкото повече външни на ГС структури се обозначат като структури за промени по Проекта, толкова повече този процес става естествен и неизбежен.
72) Решителна става разделителната линия – граждански контрол, който узаконява олигархичната власт чрез подобряването й, или отказ от граждански контрол и концентриране обществената енергия за възстановяване на демокрацията и отхвърляне олигархичната власт.
73) Много е важно, правенето на промените да не е запазена територия на отделни организации и лица, а национално действие в обществото.
74) Промените към Нова България не могат да бъдат политика на някой, който е спечелил някакви избори, и от опозиция, която се стреми тези промени да бъдат спрени, за да се прави нещо друго. Обратно – Проектът предполага промените към Нова България да се правят независимо коя партия и кои хора ще ги осъществяват в годините напред.
75) На дневен ред е създаването на Гражданска политическа, икономическа и социална система като част от Националната политическа, икономическа и социална система. Нова система, която обхваща политическите субекти от ново поколение – Гражданските политически субекти: Граждански политически, икономически и социални сдружения и Граждански политически партии.
76) Гражданските политически субекти – политически субекти от ново поколение. Те заменят членството с партньорство; решенията с мнозинство – с единодушие; пирамидалното ръководство – с хоризонтална координация; идеологемите – с професионални и експертни решения в цялостен Проект.
77) Гражданските политически, икономически и социални сдружения – Линейни конгломератни сдружения, непосредствено извършват гражданската самоорганизация за промените по Проекта.
Ролята на Гражданските политически партии – роля на мандатодатели на Гражданските линейни конгломератни сдружения да участват в монополно партийните избори за властта.
78) Изграждането нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система предполага създаване и на нова – Гражданска политическа, икономическа и социална сцена. Разширяване Националната политическа сцена, от само и единствено, партийно-идеологическа и с гражданска.
ТРУДНО НАЧАЛО НА ПРОМЕНИТЕ
79) Предстоят енергични палиативни мерки по върховете на олигархичната власт за придаването й на граждански вид.
80) Трябва да се очаква популистко заиграване с неминуемото прозрение на обществото – деидеологизацията; парите на олигархията в партиите и политическата корупция; референдумите.
81) Олигархията ще опита „перестройка”.
82) Опитът с „ускорението” и „гласността” на „перестройката”, показа обаче, че веднъж пуснат на свобода, духът на демокрацията не може лесно да се манипулира. И тези, които са искали да изпреварят събитията с някакви полумерки, после са били принудени да отидат до край.
83) Българското общество, от една страна е деморализираното, от друга – претъпкано с мнения на корифеи. Хора, които с години спорят и теоретизират далеч от действителния дневен ред.
84) А дневният ред на обществото е ясен – възстановяване конституционното право на гражданите на референдум, с подписка, по всички въпроси. И подписка за първи референдум за Велико НС с цел държава на обществото, под формата на президентска република, с право на отзоваване на президента, с референдум.
85) Нищо друго до тогава. Никакво „изпускане парата през свирката”. Обсъждане и умуване: „какво да се прави”. Никакъв „граждански контрол” над олигархичната власт, който само я узаконява.
86) Защото не може като малоумни – приказваме, обясняваме, разясняваме и накрая стигаме до съгласие за необходимите промени. Минава време, половината забравили какво е говорено, на другата половина им се видяло сложно. Решили да го опростят. Нищо не излязло. И хайде пак в първи клас – да измисляме азбуката...
87) Крайно стои въпросът за смяна на поколенията.
88) Защото старите поколения, и с действията и с бездействията си, сега правят само едно – провалят бъдещето на младите.
89) Не е ясно дали новите поколения ще се справят с предизвикателствата на времето, ясно е обаче, че старите не могат.
90) Понякога благодарна историческа роля е, да те няма когато се случват събитията.
ОСНОВАНИЕ ЗА ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА, КОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА
ПОЛИТИЧЕСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
След 1989 г. тоталитарната държавна власт, вместо с демокрация бе заменена с олигархия. Законодателен метеж над чл. 1 от Конституцията отне правото на народа на референдум. Орязана бе и представителната демокрация. Гражданите не могат нито да задължават с нещо представителите, нито да ги отзовават. Ограничения и пречки възпрепятстват свободното издигане на представители.
Конституционно установения държавен строй на демокрация бе заменен с режим на партийно-парламентарна диктатура на олигархията. Шепа хора отнеха властта и собствеността на гражданите и направиха българите най-бедни в Европа. Доведоха българската нация в смесените райони до разпад.
Историческото изчерпване партийно-идеологическата демокрация, наред със законодателното й погазване от олигархията. Разграбването държавната собственост от олигархията, неспособността на управляващите да виждат и решават проблемите на хората предизвика криза в системата на държавата и обществото.
При управлението на тройната коалиция (ДПС – БСП – НДСВ), Системната криза проникна дълбоко и в нацията. Водената политика на етнически модел нация, вместо съвременното – отворена гражданска нация, раздели обществото на етноси. Посредством етнически партии етносите се надпреварват и противопоставят политически.
Примитивизмът на етническия модел нация прекрачи границата. Етническа олигархия държи турския и ромски етнос в зависимост и контрол чрез лостовете на властта. Обезбългаряването на страната, следствие политическото разделение на етноси, успоредно с икономическата принуда над българските граждани да търсят препитание в други страни, са без прецедент в Европа.
Кризата в системите на държавата, обществото и финално – на нацията, формира цялостна Системна криза – опасна заплаха за България и българите. Днешната Република България не е Република България. Тя е държава на безродна и продажна олигархия.
ГРАЖДАНСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ
Не можем да спрем агонията на България като безкритично търпим заблудите си: че за да решим проблемите на управлението, трябва просто да изберем някакви по-добри управляващи; че за да имаме нормални доходи, трябва просто да накажем крадците; че за да оздравим нацията, трябва само да премахнем етническите партии.
Хората вярно виждат последиците и мислят, че вярно виждат и причините. Но Системна криза изкривява погледа и прави невидими причините, за видимите проблеми.
Не се разбира, че не е достатъчно да се сменят управляващите – трябва да се смени системата на управление. Че не е достатъчно да накажем крадците, трябва да заложим изцяло нов тип икономика, съобразен с предизвикателствата на времето: глобализация, информационни технологии и интелектуален капитал. Да създаваме национален доход с пари, производство и пазари в глобалния свят. Че не е достатъчно да разобличим етническите партии. Трябва да заменим политиката на етнически модел нация с отворена българска гражданска нация.
За излизане от Системната криза и обновяване на държавата, обществото и нацията, от години се разработва Проект 2030 – Нова България.
Проект за замяна по конституционен път на олигархичната държава с държава на обществото.
За възприемане европейските критерии за законност в икономиката, по пътя на съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост и еднократен данък на капитала с неустановен произход. За подмяна съществуващата икономика с качествено нова.
Проект за отворена българска гражданска нация.
С демокрация достигаща до всеки гражданин и окопаване държавата в отделната личност. С икономика на благоденствието – можем да заменим назадничавия етнически модел, с политика на отворена българска гражданска нация.
ГРАЖДАНСКИЯТ ПЪТ НА ПРОМЕНИ
Обновяването на България следва да започне с обновяване на държавата. Възстановяване конституционния държавен строй на демокрация. Отхвърляне на олигархията.
Трябват конституционни промени. Правото за съставяне на правителство, от олигархичните партии в парламента да премине към избран от народа президент, с възможност той да бъде отзоваван с референдум.
Необходима е самоорганизация за възстановяване конституционното право на гражданите на референдум и предизвикване първи референдум – за преминаване към държава на обществото под форма на президентска република.
Популизмът иска прости решения – всички да ги разберат. И всеки, който както разбира, да променя България.
Като виждаме така промените, ние в същност запазваме статуквото. Раздробеното гражданско обществото, хилядите мнения за бъдещето на България са липса на мнение и липса на бъдеще. Не може до безкрай цялата енергия в свирката.
В комплекса от функции, Проекта 2030 има и дисциплинираща роля. Доверениците на гражданите в управлението, да не излизат от социалната поръчка – Матрицата на Проекта. Гражданите, от своя страна, да не апострофират експертните решения, които гражданските управляващи прилагат при изпълнението на Проекта.
ГРАЖДАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА
Няма значение кои точно достойни личности и организации ще задействат процеса на обновяване на държавата, обществото и нацията. Важното е промените да са неотклонни и последователни, да следват цялостния Проект на промените с хоризонт 2030 г. Да формират съгласие за дневен ред на обществото с този хоризонт.
Необходима е нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система, включваща Гражданска политическа подсистема на политически субекти от ново поколение – Граждански политически субекти: Граждански политически, икономически и социални сдружения (Линейни конгломератни сдружения) и Граждански политически партии.
Граждански политически субекти – радетели за гражданска местна власт и държава на гражданите. Гражданска политическа, икономическа и социална система от структури следва да разгърне подписката за първия референдум – за Велико НС и преминаване към президентска република на гражданите.
Призванието на първите Граждански политически субекти е, да съдействат за налагане новите граждански политически технологии: партньорство, вместо членство; съгласие, вместо демократически централизъм на подчинение малцинството на мнозинството; мрежова структура, вместо централа; трети избор – на Проект на промените, вместо на партии и личности; предварителна оставка, при не постигане на резултати; лични гаранции, срещу злоупотреба с власт, и т. н.
Българската народопсихология, сложила се в годините, не подтиква към решителност и поемане рискове. Ние обаче не сме в положение свободно да избираме и решаваме. Впрочем можем да избираме – да правим или не промени към Нова България. Нашият избор – нашето наследство за следващите поколения. Трябва да е верен.
След 1989 г. тоталитарната държавна власт, вместо с демокрация бе заменена с олигархия. Законодателен метеж над чл. 1 от Конституцията отне правото на народа на референдум. Орязана бе и представителната демокрация. Гражданите не могат нито да задължават с нещо представителите, нито да ги отзовават. Ограничения и пречки възпрепятстват свободното издигане на представители.
Конституционно установения държавен строй на демокрация бе заменен с режим на партийно-парламентарна диктатура на олигархията. Шепа хора отнеха властта и собствеността на гражданите и направиха българите най-бедни в Европа. Доведоха българската нация в смесените райони до разпад.
Историческото изчерпване партийно-идеологическата демокрация, наред със законодателното й погазване от олигархията. Разграбването държавната собственост от олигархията, неспособността на управляващите да виждат и решават проблемите на хората предизвика криза в системата на държавата и обществото.
При управлението на тройната коалиция (ДПС – БСП – НДСВ), Системната криза проникна дълбоко и в нацията. Водената политика на етнически модел нация, вместо съвременното – отворена гражданска нация, раздели обществото на етноси. Посредством етнически партии етносите се надпреварват и противопоставят политически.
Примитивизмът на етническия модел нация прекрачи границата. Етническа олигархия държи турския и ромски етнос в зависимост и контрол чрез лостовете на властта. Обезбългаряването на страната, следствие политическото разделение на етноси, успоредно с икономическата принуда над българските граждани да търсят препитание в други страни, са без прецедент в Европа.
Кризата в системите на държавата, обществото и финално – на нацията, формира цялостна Системна криза – опасна заплаха за България и българите. Днешната Република България не е Република България. Тя е държава на безродна и продажна олигархия.
ГРАЖДАНСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ
Не можем да спрем агонията на България като безкритично търпим заблудите си: че за да решим проблемите на управлението, трябва просто да изберем някакви по-добри управляващи; че за да имаме нормални доходи, трябва просто да накажем крадците; че за да оздравим нацията, трябва само да премахнем етническите партии.
Хората вярно виждат последиците и мислят, че вярно виждат и причините. Но Системна криза изкривява погледа и прави невидими причините, за видимите проблеми.
Не се разбира, че не е достатъчно да се сменят управляващите – трябва да се смени системата на управление. Че не е достатъчно да накажем крадците, трябва да заложим изцяло нов тип икономика, съобразен с предизвикателствата на времето: глобализация, информационни технологии и интелектуален капитал. Да създаваме национален доход с пари, производство и пазари в глобалния свят. Че не е достатъчно да разобличим етническите партии. Трябва да заменим политиката на етнически модел нация с отворена българска гражданска нация.
За излизане от Системната криза и обновяване на държавата, обществото и нацията, от години се разработва Проект 2030 – Нова България.
Проект за замяна по конституционен път на олигархичната държава с държава на обществото.
За възприемане европейските критерии за законност в икономиката, по пътя на съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост и еднократен данък на капитала с неустановен произход. За подмяна съществуващата икономика с качествено нова.
Проект за отворена българска гражданска нация.
С демокрация достигаща до всеки гражданин и окопаване държавата в отделната личност. С икономика на благоденствието – можем да заменим назадничавия етнически модел, с политика на отворена българска гражданска нация.
ГРАЖДАНСКИЯТ ПЪТ НА ПРОМЕНИ
Обновяването на България следва да започне с обновяване на държавата. Възстановяване конституционния държавен строй на демокрация. Отхвърляне на олигархията.
Трябват конституционни промени. Правото за съставяне на правителство, от олигархичните партии в парламента да премине към избран от народа президент, с възможност той да бъде отзоваван с референдум.
Необходима е самоорганизация за възстановяване конституционното право на гражданите на референдум и предизвикване първи референдум – за преминаване към държава на обществото под форма на президентска република.
Популизмът иска прости решения – всички да ги разберат. И всеки, който както разбира, да променя България.
Като виждаме така промените, ние в същност запазваме статуквото. Раздробеното гражданско обществото, хилядите мнения за бъдещето на България са липса на мнение и липса на бъдеще. Не може до безкрай цялата енергия в свирката.
В комплекса от функции, Проекта 2030 има и дисциплинираща роля. Доверениците на гражданите в управлението, да не излизат от социалната поръчка – Матрицата на Проекта. Гражданите, от своя страна, да не апострофират експертните решения, които гражданските управляващи прилагат при изпълнението на Проекта.
ГРАЖДАНСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СИСТЕМА
Няма значение кои точно достойни личности и организации ще задействат процеса на обновяване на държавата, обществото и нацията. Важното е промените да са неотклонни и последователни, да следват цялостния Проект на промените с хоризонт 2030 г. Да формират съгласие за дневен ред на обществото с този хоризонт.
Необходима е нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система, включваща Гражданска политическа подсистема на политически субекти от ново поколение – Граждански политически субекти: Граждански политически, икономически и социални сдружения (Линейни конгломератни сдружения) и Граждански политически партии.
Граждански политически субекти – радетели за гражданска местна власт и държава на гражданите. Гражданска политическа, икономическа и социална система от структури следва да разгърне подписката за първия референдум – за Велико НС и преминаване към президентска република на гражданите.
Призванието на първите Граждански политически субекти е, да съдействат за налагане новите граждански политически технологии: партньорство, вместо членство; съгласие, вместо демократически централизъм на подчинение малцинството на мнозинството; мрежова структура, вместо централа; трети избор – на Проект на промените, вместо на партии и личности; предварителна оставка, при не постигане на резултати; лични гаранции, срещу злоупотреба с власт, и т. н.
Българската народопсихология, сложила се в годините, не подтиква към решителност и поемане рискове. Ние обаче не сме в положение свободно да избираме и решаваме. Впрочем можем да избираме – да правим или не промени към Нова България. Нашият избор – нашето наследство за следващите поколения. Трябва да е верен.
ПРОЕКТ „2030” НОВА БЪЛГАРИЯ МАТЕРИАЛИ ПО СЪЗДАВАНЕТО ПАКЕТ II. ГРАЖДАНСКA ПОЛИТИЧЕСКA ИДЕОЛОГИЯ 1. ЗАЩО НОВА БЪЛГАРИЯ? ЗАЩО НОВА СИСТЕМА? 2. ПРОЕКТ 2030, МАТРИЦА 3. РЕЧНИК НА ГРАЖДАНСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЗИК, 200 КЛЮЧОВИ ДУМИ И ТЕЗИ
ЗАЩО НОВА БЪЛГАРИЯ ? ЗАЩО НОВА СИСТЕМА ?
ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ПРЕХОДА
ДЪРЖАВА НА ОЛИГАРХИЯТА
Години преди 1989 г., докато хората на труда съграждаха България, върхушката търсеше привилегии. Искаше обогатяване. Изнасяше зад граница. Подготвяше „светлото бъдеще” на децата си – „олигархичната демокрация”.
След 1989 г., „нежни” революции в Източна Европа извадиха върхушката от властта. В България – не. Новата Конституция върна властта и собствеността на гражданите, но управляващите – не. Започна режим на олигархия.
Страх от военен преврат плашеше хората. Първият български президент подаде оставка заради „танковете”. Но времената бяха други и обезсилването на Конституцията можеше да стане само мирно и „законно”. От парламента, със законодателен метеж, не от военни – с танкове.
Обезсилването Конституцията, в частта за властта – чл. 1, стана от самите депутати. Те лишиха гражданите от пряка демокрация, чрез Закона. Орязаха представителната демокрация – със Закона.
Така за 18 г. не се случи нито един референдум. И нито един народен представител не бе избран, извън партийните листи.
Вместо „нежна” демократична революция, „тих” държавен преврат установи режим на „мека” партийно-парламентарна диктатура на олигархията. Държавата повторно завладя обществото. Пъстроцветна олигархия – държавата.
Гражданите станаха досадна тежест – бреме на управляващите. Социалната политика – демагогия. Корупцията – състояние на властта. Приватизацията – узаконена кражба. Тайно напазарени медии, устроени партийци, всякакви храненици, крият истината, че „царят е гол”.
Хората безпомощно чакат поредния Месия да ги спаси от „завършилия” преход.
Партийно-парламентарна диктатура на олигархията унищожава България.
СИСТЕМНА КРИЗА
Механично пренесена в късният й стадий, многопартийната демокрация в България стана лесна плячка на олигархията. Веднъж посочени от партийните централи и избрани, депутатите нито могат да бъдат задължени с нещо, нито отзовани. Правят каквото им кажат централите, „в името на народа”.
Демокрацията от 18 век, заедно с посттоталитарната олигархия, донесоха криза в системите на: властта в държавата; икономиката на обществото; цялостта на нацията.
Олигархията отне властта на гражданите и ги направи безправни. Превзе икономиката и направи българите най-бедни в Европа. Разби нацията на етноси – сигурно неясно бъдеще за България и българите.
България – в Системна криза на: държавата, общество, нацията.
ПРЕДПАЗНИ ЗАБЛУДИ
За запазване олигархичния модел на прехода – „олигархичната демокрация”, в обществото – заблуди. Че политическата система е добра, но трябва повече граждански контрол. И че, ако управляващите не са добри, трябва просто да се изберат нови.
Така, вместо към премахване корена на злото – системата на партийно-парламентарна диктатура на олигархията и замяната й с гражданска политическа власт, обществото се насочи към „изпускане парата”. Към „контрол” над депутати, които по закон не можеш да контролираш. Не можеш да избереш, не можеш да задължиш, и не можеш да отзовеш. И към „контрол” над правителство, което по закон, се избира от тези безконтролни депутати. На по-ниските равнища – във всевъзможен граждански контрол: за борба с корупцията, бюрокрацията, различните злоупотреби с властта. Чрез граждански контрол активните хора са включени в узаконяване олигархичната власт и нейната „олигархичната демокрация”.
Разбира се, важно е всяко нарушено право на всеки гражданин да бъде възстановено и гражданският контрол за това е необходим. Необходимо е обаче ясно заявление, че като се противопоставяме на една или друга последица от „олигархичната демокрация”, не я узаконяваме.
Като не виждат вярно нито действителността, нито причините за нея, хората не виждат и изхода – сложен сбор от експертни решения в цялостен Проект за Нова България. Нова, Гражданска политическа, икономическа и социална система от структури.
Проблемът на обществото – няма прозрение за феномена „олигархична демокрация”.
ПРОЕКТ 2030
НОВА БЪЛГАРИЯ
Големите жертви на олигархията: държавата, обществото и нацията – в Системна криза. Трябва трансформация в нови, за оцеляване в глобализацията.
Нова България, с нова държава, ново общество и нова нация.
ДЪРЖАВА
Трябва нова държава, с нова, информационно-технологична демокрация. Гражданите по всяко време, и от всяко място, свободно да избират, лично, или чрез представител, да упражняват правото си на държавна власт. Свободно да договарят, кой, и как да ги представлява. Да задължават, отзовават, заменят представителите.
Държава на обществото.
ОБЩЕСТВО
Трябва възстановяване законността в икономика, съобразно европейските критерии, чрез съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост и еднократен данък за капитала с неустановен произход. Укрепване съществуващата икономика за конкуренцията в Евросъюза. Нова, масова дребна собственост. Широка средна класа. Залагане нов тип икономически структури – Граждански икономически структури. Движение към нов тип икономика – на глобализацията, информационните технологии, интелектуалния капитал. Икономика за достигане развитите страни. За високи доходи и високостойностни работни места. Хомопазарна икономика.
Идеологически недефинирано, и на свободно организирани личности, общество.
НАЦИЯ
Трябва замяна етническия модел нация, с отворена гражданска нация. Привличане водещи личности от различни страни, към нови, високопроизводителни и високо платени работни места в България. Отклоняване посредствените лица от страната по икономически път – чрез ограничаване на неквалифицирания труд и ниския стандарт на живот.
Ново бъдеще на България и българската нация. Възстановяване природата. Култ към образованието и културата. Нова инфраструктура и населени места. България – привлекателна, като най-добро място за работа и живот, на подготвени и културни хора.
Отворена българска гражданска нация.
ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТИ ОТ НОВО ПОКОЛЕНИЕ
ПРОМЕНИ ПО ПРОЕКТ
Съгласие в обществото за обновяване на България, не чрез нов лидер или организация, а посредством експертни решения в цялостен Проект.
Трети избор, не на партии, не на личности – избор на Проект на промените.
ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТИ ОТ НОВО ПОКОЛЕНИЕ
За изпълнение на Проекта, досегашната обществена организация на политически партии и граждански сдружения – неприложима. Потребност от ново поколение политически субекти – граждански. Квази организации, реални и виртуални. Партньорство между личности и организации, в обществени отношения за обновяване на държавата, обществото и нацията. Мрежова структура от самоорганизиращи се граждански структури на обществото. Без централа. Без решения с мнозинство и демократически централизъм, а със съгласие на всички участници. Без упование в харизматични лидери и партии „ръководителки” – а със стремеж към национално съгласие и гражданска самоорганизация за осъществяване експертни решения в цялостен Проект.
Гражданска: политическа, икономическа и социална система от структури.
ДНЕВЕН РЕД „2008 – 2009”
1. Формиране Гражданска политическа, икономическа и социална система от структури.
2. Обявяване парламент на гражданите.
3. Изправяне Закона – право на референдум, с подписка, по всички въпроси.
4. Подписка за референдум за Велико народно събрание и Нова Конституция.
5. Обявяване и провеждане референдум за Велико НС и Нова Конституция.
6. Насрочване и провеждане избори за Велико НС.
7. Свикване Велико НС, изработване и приемане на Нова Конституция.
8. Избори и държавно устройство по Новата Конституция.
ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ПРЕХОДА
ДЪРЖАВА НА ОЛИГАРХИЯТА
Години преди 1989 г., докато хората на труда съграждаха България, върхушката търсеше привилегии. Искаше обогатяване. Изнасяше зад граница. Подготвяше „светлото бъдеще” на децата си – „олигархичната демокрация”.
След 1989 г., „нежни” революции в Източна Европа извадиха върхушката от властта. В България – не. Новата Конституция върна властта и собствеността на гражданите, но управляващите – не. Започна режим на олигархия.
Страх от военен преврат плашеше хората. Първият български президент подаде оставка заради „танковете”. Но времената бяха други и обезсилването на Конституцията можеше да стане само мирно и „законно”. От парламента, със законодателен метеж, не от военни – с танкове.
Обезсилването Конституцията, в частта за властта – чл. 1, стана от самите депутати. Те лишиха гражданите от пряка демокрация, чрез Закона. Орязаха представителната демокрация – със Закона.
Така за 18 г. не се случи нито един референдум. И нито един народен представител не бе избран, извън партийните листи.
Вместо „нежна” демократична революция, „тих” държавен преврат установи режим на „мека” партийно-парламентарна диктатура на олигархията. Държавата повторно завладя обществото. Пъстроцветна олигархия – държавата.
Гражданите станаха досадна тежест – бреме на управляващите. Социалната политика – демагогия. Корупцията – състояние на властта. Приватизацията – узаконена кражба. Тайно напазарени медии, устроени партийци, всякакви храненици, крият истината, че „царят е гол”.
Хората безпомощно чакат поредния Месия да ги спаси от „завършилия” преход.
Партийно-парламентарна диктатура на олигархията унищожава България.
СИСТЕМНА КРИЗА
Механично пренесена в късният й стадий, многопартийната демокрация в България стана лесна плячка на олигархията. Веднъж посочени от партийните централи и избрани, депутатите нито могат да бъдат задължени с нещо, нито отзовани. Правят каквото им кажат централите, „в името на народа”.
Демокрацията от 18 век, заедно с посттоталитарната олигархия, донесоха криза в системите на: властта в държавата; икономиката на обществото; цялостта на нацията.
Олигархията отне властта на гражданите и ги направи безправни. Превзе икономиката и направи българите най-бедни в Европа. Разби нацията на етноси – сигурно неясно бъдеще за България и българите.
България – в Системна криза на: държавата, общество, нацията.
ПРЕДПАЗНИ ЗАБЛУДИ
За запазване олигархичния модел на прехода – „олигархичната демокрация”, в обществото – заблуди. Че политическата система е добра, но трябва повече граждански контрол. И че, ако управляващите не са добри, трябва просто да се изберат нови.
Така, вместо към премахване корена на злото – системата на партийно-парламентарна диктатура на олигархията и замяната й с гражданска политическа власт, обществото се насочи към „изпускане парата”. Към „контрол” над депутати, които по закон не можеш да контролираш. Не можеш да избереш, не можеш да задължиш, и не можеш да отзовеш. И към „контрол” над правителство, което по закон, се избира от тези безконтролни депутати. На по-ниските равнища – във всевъзможен граждански контрол: за борба с корупцията, бюрокрацията, различните злоупотреби с властта. Чрез граждански контрол активните хора са включени в узаконяване олигархичната власт и нейната „олигархичната демокрация”.
Разбира се, важно е всяко нарушено право на всеки гражданин да бъде възстановено и гражданският контрол за това е необходим. Необходимо е обаче ясно заявление, че като се противопоставяме на една или друга последица от „олигархичната демокрация”, не я узаконяваме.
Като не виждат вярно нито действителността, нито причините за нея, хората не виждат и изхода – сложен сбор от експертни решения в цялостен Проект за Нова България. Нова, Гражданска политическа, икономическа и социална система от структури.
Проблемът на обществото – няма прозрение за феномена „олигархична демокрация”.
ПРОЕКТ 2030
НОВА БЪЛГАРИЯ
Големите жертви на олигархията: държавата, обществото и нацията – в Системна криза. Трябва трансформация в нови, за оцеляване в глобализацията.
Нова България, с нова държава, ново общество и нова нация.
ДЪРЖАВА
Трябва нова държава, с нова, информационно-технологична демокрация. Гражданите по всяко време, и от всяко място, свободно да избират, лично, или чрез представител, да упражняват правото си на държавна власт. Свободно да договарят, кой, и как да ги представлява. Да задължават, отзовават, заменят представителите.
Държава на обществото.
ОБЩЕСТВО
Трябва възстановяване законността в икономика, съобразно европейските критерии, чрез съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост и еднократен данък за капитала с неустановен произход. Укрепване съществуващата икономика за конкуренцията в Евросъюза. Нова, масова дребна собственост. Широка средна класа. Залагане нов тип икономически структури – Граждански икономически структури. Движение към нов тип икономика – на глобализацията, информационните технологии, интелектуалния капитал. Икономика за достигане развитите страни. За високи доходи и високостойностни работни места. Хомопазарна икономика.
Идеологически недефинирано, и на свободно организирани личности, общество.
НАЦИЯ
Трябва замяна етническия модел нация, с отворена гражданска нация. Привличане водещи личности от различни страни, към нови, високопроизводителни и високо платени работни места в България. Отклоняване посредствените лица от страната по икономически път – чрез ограничаване на неквалифицирания труд и ниския стандарт на живот.
Ново бъдеще на България и българската нация. Възстановяване природата. Култ към образованието и културата. Нова инфраструктура и населени места. България – привлекателна, като най-добро място за работа и живот, на подготвени и културни хора.
Отворена българска гражданска нация.
ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТИ ОТ НОВО ПОКОЛЕНИЕ
ПРОМЕНИ ПО ПРОЕКТ
Съгласие в обществото за обновяване на България, не чрез нов лидер или организация, а посредством експертни решения в цялостен Проект.
Трети избор, не на партии, не на личности – избор на Проект на промените.
ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТИ ОТ НОВО ПОКОЛЕНИЕ
За изпълнение на Проекта, досегашната обществена организация на политически партии и граждански сдружения – неприложима. Потребност от ново поколение политически субекти – граждански. Квази организации, реални и виртуални. Партньорство между личности и организации, в обществени отношения за обновяване на държавата, обществото и нацията. Мрежова структура от самоорганизиращи се граждански структури на обществото. Без централа. Без решения с мнозинство и демократически централизъм, а със съгласие на всички участници. Без упование в харизматични лидери и партии „ръководителки” – а със стремеж към национално съгласие и гражданска самоорганизация за осъществяване експертни решения в цялостен Проект.
Гражданска: политическа, икономическа и социална система от структури.
ДНЕВЕН РЕД „2008 – 2009”
1. Формиране Гражданска политическа, икономическа и социална система от структури.
2. Обявяване парламент на гражданите.
3. Изправяне Закона – право на референдум, с подписка, по всички въпроси.
4. Подписка за референдум за Велико народно събрание и Нова Конституция.
5. Обявяване и провеждане референдум за Велико НС и Нова Конституция.
6. Насрочване и провеждане избори за Велико НС.
7. Свикване Велико НС, изработване и приемане на Нова Конституция.
8. Избори и държавно устройство по Новата Конституция.
ДЪРЖАВА НА ГРАЖДАНИТЕ – ОРГАНИЗИРАНО ОБЩЕСТВО – ГРАЖДАНСКА НАЦИЯ УСТОЙЧИВА ДЪРЖАВА – УСТОЙЧИВО ОБЩЕСТВО – УСТОЙЧИВА НАЦИЯ Нова България М А Т Р И Ц А
ВЪВЕДЕНИЕ В МАТРИЦАТА НА ПРОЕКТА
Матрицата на Проекта – 450 тези. Макрорамка, дух и философия на промени до 2030 г.
България – в Системна криза. Едновременно на нацията, обществото и държавата.
Сложна и продължителна, Системната криза дава видими последици от невидими причини. Хората правилно виждат последиците и мислят, че правилно виждат и причините. Но Системната криза изкривява погледа и видимото се възприема за действително, докато действителното остава невидимо.
Видими са: жалките доходи, цените, безработицата; дупките по пътищата; престъпността; безобразията с властта; стопяването на българите. И гражданите наивно смятат, че проблемът е единствено в откраднатата собственост, в лошите управници, в етническите партии. Оттам – популизмите: за някаква национализация; за проста смяна на управляващите; за забрана на етническите партии.
Като неправилно виждат причините, хората неправилно виждат и решенията. Приемат насериозно националистически, популистки и лидерски рецепти. Важното е, да са прости и разбираеми. Няма значение, че за България няма прости и разбираеми решения.
Системната криза в България, обаче, е сложна и завоалирана градация на кризи. От криза в системността на държавата, през криза в системността на обществото, до кризата в системността на нацията.
Началото – кризата в държавата. След еднопартийната система, България механично възприе многопартийната демокрация. Но в исторически късният й стадий.
Докато в развитите страни многопартийна демокрация компенсира застарялостта си с материално благополучие на гражданите и морал на управляващите, в България не може да се опре нито на благополучие на хората, нито на морал на управляващите.
Проблемът на държавата – проблем в системата на държавната власт, не в участниците в различните сценарии: „леви”, „десни”, „либерални”, „социални”. Държавата – в криза на историческата си същност – партийно-идеологическа организация на властта. Късна партийно-идеологическа държава.
Паралелно с обективно-историческите проблеми на многопартийната демокрация, българската държавна власт, след 1989 г., и по конструкцията си не принадлежи на гражданите. Преходът създаде милионери – олигарси, извън пазарната конкуренция и с ясно какви първи милиони. Сега тези лица контролират държавата и обществото. Политически режим на „мека” партийно-парламентарна диктатура на олигархията. Тази действителност не е последица от историческите процеси в партийната демокрация.
Поръчкова олигархия отне властта на гражданите в България, чрез законодателен метеж над демократичната Конституция от 1991 г. Самият парламент прие закони за пряката и представителна демокрация, в нарушение на чл. 1 на Конституцията. Състоя се „тих” държавен преврат, за разлика от „нежната революция” в други бивши социалистически страни. Това определи промяната в България.
Заслепени от светлината на демокрацията, гражданите бързо се върнаха към тъмнината, с която бяха свикнали. Вече тъмнина на олигархичната власт.
Пропагандата неотклонно промива мозъците на хората и тласка по-непримиримите към граждански контрол – да се изправели кривиците на властта с активността на гражданите. Хитър начин за узаконяване на олигархична власт. Видите ли, щом гражданите участват в подобрението на властта, значи системата не е за изхвърляне, трябва само да се усъвършенства. Да се смени една партия във властта с друга, едно правителство с друго. Идеята, обаче е напълно безперспективна, защото колкото повече се усъвършенства олигархията, толкова по-близо е съвършената олигархия. А идеалната олигархия е идеална НЕ демокрация.
Обществото обаче е далеч от подобно прозрение. То още е незрящо. Хората не разбират от какво в действителност произлизат бедите им. Че от една страна имат късна партийно-идеологическа държава. От друга – държава овладяна от олигархия. Че са лишени от пряка демокрация, а представителната е орязана и нито могат да отзоват, нито да задължат с нещо народните представители. Че никой избирател не знае кой го представлява, нито представителите знаят, кого представляват. Че за срока на мандата депутатите могат да правят какво си искат и мандатът им не може да бъде отнет.
Още по-далеч е прозрението, че за да принадлежи на гражданите, държавната власт трябва да се упражнява не само с нови методи, но и с нови средства – през информационните технологии. По всяко време и от всяко място, всеки гражданин отговорно сам да решава, лично, или чрез представител да осъществява правомощията си във властта. Свободно да договаря условията за своето представляване. Да отказва представител. Да го заменя с друг. Неща, неизбежно бъдеще, което можем да започнем сега, с обезсилване олигархичната политическа системата на прехода. Още сега да имаме мажоритарен вот и масово гласуване.
Предизвикателството е, как крайната форма на не демокрация – олигархичната власт, да бъде изправена без крайни средства. Да се изработи всесъгласие за обновяване на държавата по конституционен път. Да спре изтичането на обществената енергия в „подобрение” на олигархичната власт. Обществото да се концентрира в едно единствено действие – разобличаването и отхвърлянето на олигархичната власт.
Проектът заменя псевдодемокрация в олигархичната държава с високотехнологична демокрация в Държава на гражданите, под формата на президентска република, с право на отзоваване на президента чрез референдум.
Кризата в обществото – българска криза. Следствие кризата в главната обществена функция – икономиката.
Без значение как са забогатели, новите собственици и управляващите направиха българите най-бедните хора в Европа. И това е историческата присъда за тях. Че са се корумпирали и превзели властта, за да се обогатят, историята може и да забрави.
В търсене видим причинител за кризата в обществото: погледът на хората – към престъпно натрупания и некадърно управляван капитал. Вместо към ниската добавена стойност в икономиката.
В действителност, ако честни и способни хора имаха повечето капитал, икономиката би била 2 – 3 пъти по-напред, не 20 – 30. Колкото трябва.
За 20 – 30 пъти по-добри резултати не само не трябва да има шивашка, обувна, текстилна и ред други промишлености, но и евтин туризъм и земеделие. С които сега се гордеем.
За 20 – 30 пъти по-добри резултати, трябва нов тип икономика – на глобализацията, информационните технологии, интелекта. Хомопазарна икономика за: насочване капитали от различни страни, производство и реализация в различни страни. Печалби за България от глобализацията. Непознати неща, но без избор.
С високи доходи и цени – нови селища и инфраструктура. Възстановена природа. Образование, здравеопазване, наука, култура, спорт.
България към 2030 г. – с нов тип икономика. Водещи световни личности – български граждани. Отклоняване посредствените лица от страната по пазарен път, чрез високото качество на работните места и доходите.
Проектът подменя класическата пазарна икономика на господство на материалния капитал, с нова, хомопазарна икономика – на господство на интелектуалния капитал.
Кризата в системата на нацията следва кризите в държавата и обществото. Кризата в нацията – завършекът. Докато кризата в демокрацията лишава гражданите от власт, кризата в икономиката – от благосъстояние, кризата в нацията застрашава българите етнически.
Държавата на олигархията осигурява монопол на политическите партии във властта. Ако обаче държавната власт не е партийно-идеологическа, а гражданска, ако се упражнява отговорно от всеки гражданин, през информационните технологии, по всяко време и от всяко място, затварянето в етнически партии губи смисъл.
Ромският и турски етноси, като най-силно пострадали от кризата, чрез свои партии търсят помощ от държавата. Архаичната демокрация и слабата икономика – основа на етническата нация. Наред с етническата олигархия – феодали, които поименно контролират „своя” етнос чрез изостаналостта.
Етническият модел създава криза в нацията. Възпроизводството в българския етнос изостава. Перспективата: три нации; промени в държавното устройство.
В търсене видим причинител на кризата в нацията – погледът към етническите партии. Вместо към етническия модел нация – основата за етнически партии.
Изходът от кризата на нацията – чрез съвременно решение: нация от граждани. Не от раси, етноси, религии, класи, съсловия.
Проектът заменя етнически модел нация, с отворена българска гражданска нация.
Последователното блокиране на държавата, обществото и нацията, поразява националното цяло.
Изходът – първо, осъзнаване на Системната криза. После: държава на гражданите; организирано общество; гражданска нация. Ликвидиране съставните кризи по реда на възникване.
Насочване енергията на общество към линейна конгломератна гражданска самоорганизация, в нови, Граждански политически, социални и икономически структури, на нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система.
Цялостно обновяване на държавата, обществото и нацията в България до 2030 г.
ЧАСТ I. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
I. УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ – НОВО ОБЩЕСТВЕНО РАЗВИТИЕ
1. Системна криза в България.
Времена на промени
1 Десетилетия науката предупреждава: партийно-идеологическата епоха приключва, идва смяна на историческото време. Преди 1989 г., присъдата у нас над тези разсъждения на западните философи – еднозначна – идеологическа диверсия. Някой иска нещо да ни развали.
Олигархична държавна власт
2 След 1989 г., кръстопът: тоталитаризъм – демокрация – олигархия. Източноевропейските страни – избор между „нежна” революция и „тих” държавен преврат. Избор: демократична или олигархична власт.
3 България – страна на олигархията.
Навлизане на България в Системна криза
4 Комбинацията: демокрация тип 19 век, плюс олигархия – поразява държавата, обществото, нацията. Системна криза на националното цяло.
Изход от Системната криза
5 Изход от Системната криза: гражданска нация; идеологически недефинирано общество на свободно организирани личности; държава на обществото.
2. Към хуманистична цивилизация.
Философия на промените
6 Преходът към време на култура и духовни ценности – не механична алтернатива. Бъдещото състояние на обществото – многолика проява на различни човешки виждания и ценности. При постоянно взаимодействие и конкуренция за по-предпочитания избор.
7 Логиката на промените – в баланса на отклонения от многообразния естествен ред. Без резки смени посоката на развитието.
Отказ от търсене на универсално решение за хармония при многообразието.
8 Национално съгласие за обновяване на: държавата, обществото, нацията.
9 Нов тип – линейна конгломератна гражданска самоорганизация в структури на нова политическа, икономическа и социална система.
10 Конституционен демонтаж на неработещите части в националното цяло.
3. Преобразования по експертни решения в цялостен Проект.
Проект на промените
11 Промени в държавата, обществото и нацията – по експертни решения в цялостен Проект.
Ограничения
12 Обновяване на България не по поръчка. Гражданите отговорно всичко сами. Отдолу нагоре. От периферията към центъра.
13 България: необикновени промени от обикновени хора.
Първоначално, от просветено малцинство.
Национална кауза: включване всички, независимо дали са отговорни или не, за Системната криза.
Посока и съдържание на промените
14 Посока на промените – посоката на историческото време. Устойчиво развитие. Високи технологии. Хуманизъм. Култура. Духовни ценности. Солидарност. Колективизъм. Хармония.
15 Преобразованията в обществото – линейни, за преодоляване първоначалния дефицит на ресурси. И по Проект. Защото пазарът не прави високите нива на организация от само себе си.
Необходимите промени. В необходимото време. С необходимите средства.
4. Реформи или нещо повече?
Размер на процесите
16 Човешкият напредък – преход от идеологическа класово-партийна социална система – основа на собствеността, към гражданска, хуманна социална идеология – на основа управление на собствеността. Хуманизиране стопанската дейност на човека.
17 Господство интелектуалния капитал над материалния. Налагане високоефективният интелектуален труд над материалния капитал.
Изключване
18 Хуманната обществена организация изключва: оръжията за масово унищожение; посегателствата над природата; социалната несправедливост; унищожителния взрив на популациите; псевдокултурата на потребителството; човешката алчност и завист за пари, власт и известност.
19 Идващите неизбежни промени, изходът от Системната криза – повече от реформи: преобразувания; трансформации. Нова България.
5. Цели, мотиви, движещи сили и посока на промените.
Главна цел на промените
20 Устойчиво развитие, чрез бърз растеж на производителните сили, при справедливо разпределение на общественото богатство.
21 Възпроизвеждане собственици на капитал в ново общество – на свободно организирани личности, съобразно резултати от високостойностен труд.
22 Формата на собственост: еднолична, групова, корпоративна, общинска, държавна – според икономическата ефективност.
Мотив, движеща сила, механизъм на промените
23 Повишаване стандарта на живот на хората – непосредствен мотив на промените.
24 Главна движеща сила на новото обществено развитие – научно-техническата революция.
25 Главен механизъм на българското обновяване – самоорганизиране гражданите в обществото, посредством система от политически субекти от ново поколение.
26Гражданската политическа самоорганизация – квази организация – свободно партньорство на хора и структури в обществени отношения за обновяване на държавата, обществото и нацията.
II. НОВА ИКОНОМИКА НА ОБЩЕСТВОТО – ХОМОПАЗАРНА ИКОНОМИКА
1. Към исторически нов тип икономика.
Пазарно-икономическа интеграция на света
27 Развитието на технологиите, сливането и преплитането на капитали, деиндивидуализирането и деперсонифицирането им – към икономическа глобализация.
В речника: „чуждестранен” равно на архаизъм.
Aлтерглобализъм
28 Разбиране глобализацията като пространство за напредък на човека. В частност на производителните сили. Не политика на богатите и силните, срещу бедните и слабите.
29Благоденствие за мнозинството, чрез справедливо разпределение на обществения продукт.
30 Утвърждаване на човешкото достойнство, справедливостта и равенството на възможностите.
31 Отговорност пред всички жители на Земята, особено пред децата и бъдещето.
32 Всеобхватен и справедлив характер на глобализацията, чрез всеобхватни действия за общо бъдеще на многообразния човешки род.
33 Глобализация – за повече свобода, равенство, солидарност, търпимост, уважение към природата, обща отговорност за бъдещето.
Противоречия на класическата пазарна икономика
34Класическата пазарна икономика – икономика на частната собственост на капитал за производство на стоки за свободния пазар.
35Свободната конкуренция ускорява растежа, повишава производителността, увеличава асортимента и качеството на изделията.
36 Новите технологии: повече средства, по-бързо остаряване.
37 Икономическият растеж: движение в тъмнина, мотивирано от бързи печалби.
38 Класическата пазарна икономика – върху персонифицирана и индивидуализирана собственост. Всеки знае, къде и коя е неговата собственост. Всяка собственост – с известни собственици. Всяко имущество – определено по вид и размер.
39 Преплитането и сливането на капитала – към деперсонификацията и деиндивидуализацията му. Един собственик на борсови акции не може да определи физически къде и коя е собствеността му, а на конкретната собственост – кои са физическите й собственици.
Процес на пазарно обобществяване на капитала.
Ръст на информационните технологии
40 След възхода в индустрията – ръст на информационните технологии. Скок в стопанската дейност на човека с многопосочни последици.
От печалби със собствен – към печалби с чужд капитал
41 Традиционното изчисляване на печалбата – съотношение между търговската стойност на изделието и стойността на производствените фондове.
42Печалбата чрез чужд производствен капитал – незаинтересованост от стойността, отдадена от капитала за единица продукция. Не ангажираност на печалбата с интересите на собствеността въобще.
Финансов и интелектуален капитал
43 Докато производствените мениджъри работят за пари чрез правене и продажба на стоки, финансови мениджъри работят парите да се увеличават в операции за краткосрочни върхови печалби. Финансов капитал обслужва висок интелектуален капитал.
Зараждане на нова, хомопазарна икономика
44 Стареенето на класическата пазарна икономика – в лутането на капитали от едни производства към други, и във финансови операции за краткосрочни свръхпечалби.
По-печелившо – въртенето на капитали във финансови операции, отколкото ре инвестиране в производството.
Производствените мениджъри – все по-откъснати от управлението на индустрията. Работа над всичко, което носи пари веднага. От производствени мениджъри – финансови. От класическа пазарна икономика, основана на собствеността на капитала – икономика основана на управлението на капитали.Хомопазарна икономика. Исторически нов тип икономика.
45 Хомопазарната икономика свързва свободния стоков пазар и производството в единен икономически свят, с деперсонифицирано и деиндивидуализирано възпроизводство на капитала.
Пари обслужват високостойностния управленски труд, чрез информационните технологии.
46 За хомопазарната икономика няма национален капитал, производство и пазар. Печалбата – не продукт от собствеността, а от управлението й по света.
47 С напредъка на технологиите, високостойностният интелектуален капитал измества материално-финансовия.
Новата икономика – децентрализирана и мрежова
48 Размерът на всяка икономика – заплаха сам по себе си.
49 Новата икономика на обществото – мрежа от конгломерати с линейни функции.
Особеностите на новата икономика – децентрализирано планиране, организиране, ръководство и контрол на растежа.
50 При линейната конгломератна организация на новата икономика: бъдещето по-ясно; рискът – разбит на части; печалбата не се уравнява между структурите.
2. Хомопазарната икономика и икономическите науки.
Стабилизация и организация на пазара чрез нова, гражданска икономическа култура
51 Опитите на централно-планираните икономики да „планират” потребителското търсене чрез „възпитание” показа: пазарът – повече култура, отколкото план и идеология. Повече общество, по-малко държава. И следователно: комуникация, мода, реклама; взаимодействие на национални, етнически, религиозни, културни различия. Хуманизация на пазара.
52 Главна перспектива при хуманизацията на пазара: новата икономика да разходва до равнище, което не лишава следващите поколения от ресурси, и не пречи на природата да се самовъзстановява.
Хармония: „човек – природа”. Нова – гражданска икономическа култура.
Новите реалности и икономическите науки
53 В последните десетилетия – промяна в производствените фондове: работна сила – оръдия на труда – предмети на труда.
54 Намаляване ролята на ниската квалификация, увеличаване на интелектуалния труд. Незаинтересованост към ниско квалифицираната работна ръка. Интерес към високопроизводителните машини и интелектуалния труд.
55 Финансовият мениджмънт, свързващото звено между пазара и производството, изведе уникална категория: „производството – разход, който намалява печалбата”. Прекъсването на цикъла: „пари – стока – пари прим”, само привидно.
56 В новата икономика финансовият мениджмънт няма грижа за производствения. За: суровини, енергия, транспорт, амортизации, заплати, лицензи, технологии, реклама, конкуренция и т.н. Себестойността на производството – проблем на производството.
Към икономика на господството на интелектуалния капитал
57 По класическата теория на капитализма собственикът на капитала решава участието в труда и разпределението на печалбата.
Сега свободен капитал организиран от висок мениджмънт дава печалби недостижими без интелекта. И обратно – класическото възпроизводство на капитала не дава върхови печалби, въпреки монополното положение на пазара.
58 Разпределението на печалбите в хомопазарната икономика – в зависимост от участието на интелектуалния труд в производството, не от собствеността на капитала.
59 На пазара: конкуренция за печалби; дефицит на възможности за печалби; дефицит на интелектуален капитал за изработване на печалби.
60 Новата дефиниция на производствените отношения – не чрез собствеността и делението: „експлоатирани – експлоататори”.
61 Високият интелектуален труд в управлението на материалния капитал – в ново качество: интелектуален капитал.
Превръщане интелектуален труд в интелектуален капитал. Размиване противоречието: „труд – капитал”.
ЧАСТ II.
ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
I. КЛАСИЧЕСКА ПАРТИЙНО-ИДЕОЛОГИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ
1. На историческите граници на партийно-идеологическото време.
Хипертрофия на идеологическите партии
62 Израждане идеологическите политически партии в рояци лилипути и кухи мастодонти. Въпреки допинговото законодателство за монопол на партийно-идеологическата система в държавата.
Деидеологизация
63 С отпадане класовото разделение в обществото – загърбване партийните идеологии, търсене самосъхранение на партиите в несвойственото за тях: надпартийност, прагматизъм, технократизъм.
Трамплин към държавната власт, с цел злоупотреби
64 На границата на идеологическото изчерпване, партиите – трамплин към властта, с цел злоупотреби.
65 Възпроизводство: партийна олигархия; вътрешнопартийна корупция.
66 Мафии, под форма на приватизация, заеми, квоти, лицензи, разрешения. Поръчкови закони. Предизборна корупция. Злоупотреба с гласове.
67 Практиката на прехода: държавни органи съдействат за своеволия на управляващите.
68 Първата грижа на управляващите, как да не паднат от власт, а като паднат – да не бъдат разобличени, съдени и наказани, а присвоеното – върнато.
Усещане за промяна
69 Висшата партокрация иска да е властваща.
Управляващи и граждани усещат: държавата и обществото – погрешни в основите.
Управляващите се уреждат като за последно, гражданите чакат кога това все пак ще свърши. И отлагат действителното решение с поредния си неправилен избор…
Избор чрез не гласуване
70 Въпреки пропагандата за подкрепа политическата система чрез висока избирателна активност – все повече откази за узаконяване политическия модел посредством гласуване за едни или други негови представители.
Одобрение под критичния минимум
71 Свиването избирателната активност под критичния минимум – до разпад на политическите партии и изчерпване самата политическа система. В резултат, властта – все по-непредставителна.
72 Напук на хората, управляващите – с абсурдни правила. Гласовете на малките партии – към големите. Гласуваш за едни, гласът ти се брои за други.
Обективно изчерпване
73 Главен проблем на олигархичната държава – остарелият тип държава. Партийно-идеологическа. Без перспективи за усъвършенстване. Многопартийна демокрация, в късният й исторически стадий.
Приемственост: тоталитарна – олигархична държава
74 Олигархичната държава – ползване кадри и партийна организация от тоталитаризма. Стари кадри и организация, променени за обслужване новата – олигархична, партийно-парламентарна диктатура над обществото.
2. Нетехнологични средства на демокрация в късната партийно-идеологическа държава.
Нетехнологични средства за произтичане представителната държавна власт от гражданите
75 Във всяка късна демократична партийно-идеологическа държава властта произтича от гражданите със средствата от преди столетия: избирателни листи и бюлетини, предизборни кампании, партии, мандати, срокове, избирателни дни, преброители, наблюдатели, комисии.
76 Късната демократична партийно-идеологическа държава – многопартийна система на демокрация с нетехнологични средства.
3. Нетехнологични методи на демокрация в късната партийно-идеологическа държава.
Конфронтационна демокрация
77 Анахронизъм – животът на политическите партии живеят – чрез образа на “врага”. Няма враг – няма борба – няма победа – няма партия.
78 Историческият процес: разпадане класовото деление на обществото, с развитие технологиите. Развитието захранва все по-слабо партийно-идеологическата ролетка: „победители – победени”.
79 Противоречието в късната партийно-идеологическа държава: ценни специалисти извън управлението. „Победителят” назначава „своите” хора. „Противникът” чака реванш.
80 Раздробяване и противопоставяне потенциала на нацията. Една партия „побеждава”, друга – „победена”. „Победителят” се разправя с „победения” и мисли, как на следващите избори пак да е „победител”. Да не падне в ръцете на „врага” – конкурентната олигархична група.
Липса на пряка демокрация
81 В българската държавна власт пряка демокрация няма. Даже по инициатива „от горе”. За 18 години няма нито един референдум – „допитване”.
Нетехнологични методи на представителна демокрация
82 Гражданите избират партии, без отделният избирател да знае, кой го представлява във властта. А отделният представител – кого поименно представлява.
83 Гражданите не могат да задължават или отзовават представителите си.
84 Представителната демокрация заложник на догмата: „веднъж избран, всеки народен представител представлява целия народ”.
Олигархичната държавна власт извън контрола на народа
85 Държавната власт, в условията на партийно-парламентарна диктатура на олигархията, фактически не принадлежи на гражданите. Те не могат да налагат на управляващите, как да управляват, и не могат да ги отстраняват от властта.
86 Държавната власт изцяло и безконтролно принадлежи на псевдо-представители на народа. Принадлежи на олигархията.
87 Олигархичните идеологически политически партии – посредници: монополисти и спекуланти.
88 Партии – посредници изземват властта на гражданите. Обслужват олигархични лица и групи.
Управление без вътрешна конкуренция
89 Политическата конкуренция – до избора на управляващи. След изборите – безвремие и демагогия. Чакане да изтече мандата. Тогава отново избираме честни и кадърни хора. „Нашите” хора, от „нашата” партия. Които ни крадат и лъжат...
90 На конкуренцията в класическата пазарна икономика на обществото, противостои монополът на идеологическите партии и олигархичната власт.
II. ДЪРЖАВА НА ОЛИГАРХИЯТА
1. Тоталитаризъм, демокрация, олигархия.
Между тоталитаризма, демокрацията и олигархията
91 След 1989 г., управляващите в България пред тройната дилема: тоталитарно управление; завой към демокрация; запазване контрола над държавата чрез олигархия.
Интереси за премахване тоталитарната система
92 Последните тоталитарни години, хора във властта – незадоволени от политическата си несменяемост – стремеж към облаги и привилегии. Натиск от децата на номенклатурата над родителите за повече материални облаги от властта.
93 Разпадът морала при социализма – с отпадане на духовните стимули и замяната им с материални.
Непреодолим враг на тоталитарната система – алчността.
94 Перспективата за едри собственици измежду несменяемите управници – отприщване вътрешни разрушителни сили на тоталитарната система.
Проблеми по установяването на олигархична власт
95 Единствена възможност за запазване властта – замяната тоталитаризма, вместо с демокрация, с олигархия. По липса на олигархия – спешно обогатяване на определени лица.
96 Предизвикателство пред българското ръководство в началото на прехода: да създаде демократична фасада на многопартийна демокрация, която после да подмени с олигархична власт.
2. „Нежна” революция и „тих” държавен преврат.
Дилемата: „тоталитаризъм – демокрация” в Източна Европа
97 Източна Европа – на две: страни с демократични традиции и страни без. В първите, премахването на тоталитарната система – от лица извън управлението. При вторите – от управляващите.
„Нежна” революция
98 В централна Европа – „нежна” революция. Изолиране партийната номенклатура от ръководство на държавата.
„Тих” държавен преврат
99 В България – „тих” държавен преврат. Налагане олигархична държавна власт.
100 „Постижения” на олигархичния път на България: след 18 г. страната 3 пъти по-изостанала от държавите на „нежната” революция.
3. Българска технология: „тих” държавен преврат.
Иновацията: държавен преврат по парламентарен път
101 Невежество на обществото, от началото на прехода: че разграбването на държавата и правенето на милионери става с просто раздаване на пари с куфарчета, и че властта на номенклатурата се крепи на танкове.
102 „Тихият” държавен преврат – изтънчена демократична процедура. Както и схемите за източване и присвояване на капитали – „законно”.
Двуактна технология на „тихия” държавен преврат
103 Първи акт. Приемане демократична Конституция. Посочване върховенството на гражданите във властта – пряката и представителната демокрация.
104 Втори акт. Суспендиране Новата Конституция в частта й за властта.
Елементи на „тихия” държавен преврат
105 Законодателен метеж. Отмяна Конституцията не с оръжия, а чрез Закони, които азбучно й противоречат. Обезсилване чл. 1 от Конституцията – върховенството на гражданите във властта.
106 Партийно-парламентарна диктатура. Същност на олигархичната власт – контрол над партиите във властта. От там – над парламента. През контрол над парламента – контрол над правителството.
107 „Тихият” държавен преврат – обезсилване Конституцията, относно властта: лишаване гражданите от пряка демокрация; налагане олигархичен контрол над представителната демокрация.
Цялостна подмяна демокрацията с олигархичен сурогат на демокрация – „олигархична демокрация”.
108 Държавна измяна. Авторите – извършители, подбудители, помагачи: юристи; законодатели; съветници на олигархията; фанатици – партийци; честни хора, които не знаят какво правят; хора, които подозират, че правят нещо нередно, но „работят за хляба”.
III. „ОЛИГАРХИЧНАТА ДЕМОКРАЦИЯ” – ДО СИСТЕМНА КРИЗА НА ОЛИГАРХИЧНАТА ДЪРЖАВА
1. Същност
Господство държавата над обществото
109 Предварително условие за господство олигархията над гражданите – властване държавата над обществото.
Господство олигархията над държавата
110 Осъществяване властта на олигархията над гражданите – господство олигархията над държава, властваща над обществото.
Разрив: граждани – държава
111 Общество на държавата, вместо държава на обществото. Гражданите в обществото – без подвластна на тях държава. Държавата – с подвластно на нея общество над което господства безпрепятствено и всеобхватно.
112 Пропагандата за съхраняване на държавността – демагогия. Опит да се увековечи олигархичната власт в държавата и чрез държавата над обществото.
113 Олигархичната партийно-идеологическа държава – партийно-парламентарна диктатура над обществото посредством „олигархична демокрация”.
Резултат
114 Подмяна конституционната идентичност на Република България. Република България не е Република България.
2. Съдържание
Подход на законодателно обезсилване на Конституцията
115 Разрушаване основите на държавната власт чрез законодателен метеж срещу Конституцията в частта за демокрацията.
Елементи на законодателния метеж над Конституцията
116 Изземване правото на гражданите на пряка демокрация, посредством Закона.
Компенсиране отсъствието на пряка демокрация – с подконтролна на олигархията представителна демокрация.
Налагане олигархична партийно-парламентарна диктатура в държавата
117 След премахване пряката демокрация – свеждане цялата държавна власт до олигархичен тип представителна „демокрация”.
118 Идеалът „олигархична демокрация”: гражданите участват във властта през партии-посредници, контролирани от олигархията, мотивирани от платена пропаганда и изборна корупция.
Легитимиране на „олигархична демокрация”
119 Съществуването и узаконяването на олигархична „демокрация” – чрез гражданския контрол. Колкото повече гражданите контролират олигархичната власт и я изправят, толкова тя е „демокрация” и няма причини да бъде отхвърляна, а само усъвършенствана.
3. Обхват
Криза на пряката демокрация
120 Олигархичен контрол над държавната власт лишава гражданите от пряка демокрация.
Цялата държавна власт – в представители.
Криза на представителната демокрация
121 Олигархичен контрол над представителната демокрация.
Народни представители – само лица на подконтролни на олигархията партии. Изключения – за потвърждаване на принципа.
ЧАСТ III.
НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВА ДЪРЖАВА – ПРЕХОД КЪМ ДЪРЖАВА НА ОБЩЕСТВОТО
I. УСТОЙЧИВАТА ДЪРЖАВА –ДЪРЖАВА НА ОБЩЕСТВОТО, ГРАЖДАНСКА ДЪРЖАВА
1. Общество и Държава на обществото.
Концентриране на държавността
122 Повече общество, по-малко държава, по-силна, по-свързана с гражданите.
123Прехвърляне правомощия от държава към гражданите. Нова роля на местна власт: дистрибутор на държавна власт, застъпник за принадлежността на Държава на обществото.
Освободените ресурси от свиването на държава – към сферите на изключителна й компетентност.
124 Функциите на държавата и обществото – преплетени, сливащи, разграничаващи се в общото цяло на националната кауза – България, водеща в новия век.
Организация на държавата извън традиционните дефиниции
125 Развитата държава на гражданите – върху високотехнологична организация на обществото. Извън и над разграничения: “република – монархия”; “парламентарна – президентска” държава. Хуманна държава на хуманно общество, за хуманна национална кауза.
Равнопоставяне на критериите „развитие” и „ред”
126 Опитът от история: за държава – по-важен редът и сигурността, отколкото развитието. За Гражданска държава съотношението “развитие – ред”: „динамично развитие – гъвкав ред”. Съотношение според целите.
2. Човекът в Държавата на обществото.
Водещи личности, не харизматични лидери
127 Разчитане на експерти и специалисти. На морал, наука и култура.
128 Утвърждаването водещи личности и структури – с резултатите от дейност. Чрез граждански контрол, конкуренция и прозрачност.
Безсубектни технологии
129 Безсубектни технологии – освобождаване от организация и методи пораждащи бюрокрация, субективизъм, корупция, опити за олигархична власт.
130 Високотехнологична демокрация. Стабилизиране институциите на държавата около широки и продължителни мандати.
Роля на гражданите в държавата
131 В Гражданската държава, функциите такива, каквито гражданите решат. Гражданите определят правомощия, мандати, срокове. По всяко време и от всяко място. Гъвкаво държавно устройство.
132 Държавата на общество – държава на политически свободни граждани, не на партийни идеологии: социални, религиозни, расови или етнически.
3. Еднонационална Гражданска държава.
Еднонационална държава на българска гражданска нация
133 Българска Гражданска държава – еднонационална държава на отворена българска гражданска нация.
134 Гражданска нация – не върху социални, етнически, расови или религиозни модели. Отворена нация на граждани с българско национално самосъзнание. Хора – българи в трудовата си, обществена и лична дейност.
Неприемливи ограничения
135 България и българите не могат да се затворят единствено в християнската цивилизация, която е на 2000 г., нито в ислямската, която е в 15 век. Коренът им е по-дълбок.
Приемливи ограничения
136 За Държава на гражданите е важна националната кауза. Хората, които налагат новобългаризма в градивните човешки дейности: икономика, култура, образование, наука, спорт, екология. Без истерия, крясъци и шум, чрез Конституцията и Законите.
II. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УСТОЙЧИВА ДЪРЖАВА – РАЗВИТИЕ КЪМ ДЪРЖАВА НА ГРАЖДАНИТЕ В ОБЩЕСТВОТО
1. Нови методи на демокрация – за преминаване към Държава на обществото.
Ограничаване на държавата
137 Модернизиране методите на администриране. Безсубектни технологии: интернет, телефон, поща.
138 Утвърждаване принципа: „всичко, което не е забранено е разрешено” и принципа на мълчаливото съгласие.
139 Достъп на гражданите до информацията по държавното управление и хората в него.
Съвременна правова държава
140 Право на сезиране конституционния съд от гражданите.
141 Инкриминиране отказа от правосъдие.
142 Департизиране на съдебната и правоохранителна системи.
Конкуренция в държавната власт
143Пренасяне принципа на конкуренцията от пазарната икономика, в държавното управление.
144 Увеличаване относителната тежест на един избирател при по-резултатно упражняване правомощията му в съвкупната държавна власт.
145 Конкуренция между избирателите за представляване на други избиратели.
146 Конкуренция между представителите, за увеличаване броя на гражданите, които представляват, и за придобиване статут на народни представители.
147 Конкуренция между народните представители за увеличаване тежестта на техния глас, чрез увеличаване броя на избирателите, които представляват и броя на избирателите, които са им дали продължителни и безусловни мандати.
148 Конкуренция между народните представители с най-голяма относителна тежест в парламента за заемане високите постове в държавата.
149 Конкуренция между депутатите застрашени от загуба на гласове за оставане в парламента.
Устойчиво положение на фигурите във властта
150 Влизат в парламента и остават народни представители личности, които представляват повече от минимално определения брой гласоподаватели.
Конкуренция за отсяване резултатните представители с висок рейтинг и дълги мандати.
151 Преки избори в изпълнителната, законодателна и съдебна власт.
Устойчиви органи на държавна власт
152 Конкуренцията между гражданите за упражняване правомощията им към съвкупната държавна власт.
Утвърждаване успешните личности.
Формиране стабилни органи на държавна власт.
153 Обществото: изграждане държавата около високотехнологичните и проспериращи институции. Изправяне непродуктивните.
154 Гражданската държава – развиване държавната власт чрез пазарна конкуренция, за повишаване административния потенциал на управлението.
Симбиоза на пряка и представителна демокрация
155 Информационните технологии – разнообразяване формите на плавно преливане от пряко към представително упражняване властта от отделния гражданин.
156 Променливо съотношение на пряка и представителна демокрация.
157 Всеки избирател, във всеки момент, сам решава, в кои случаи, и в каква степен лично или чрез представител, да осъществява правомощията си в съвкупната държавна власт.
Жребийна демокрация
158 Формиране представителни извадки от граждани в обществото и извличане държавно-властнически решения възоснова изявленията на представителите. Поевтиняване и динамизиране на демократичния процес.
Свободен избор на държавно-властнически правомощия
159 Когато избирател не желае лично да упражнява правата си в единната държавна власт – овластява поименно и конкретно представител, обикновен или народен (лицензиран).
160 Всеки избирател – с право на законодателна инициатива и процедура за предизвикване на референдум.
Технологии за променлив и неравен глас
161 Всеки избирател носи последиците от успешното или неуспешно упражняване на правомощията си в държавната власт.
Устойчива демокрация, в реално време
162 Информационни технологии. Пряка демокрация в реално време. Неприсъствено, от всяка географска точка.
Възможности на информационно-технологичната демокрация
163 В реално време: паралелно съществуване и конкуренция на различни мнения.
Всеобща законодателна инициатива.
Всяко гласуване в представителните органи – предпоставка за референдум.
Иницииране индивидуални и нормативни държавни актове.
Издигане и отзоваване от държавни постове.
Промени в структурата и организацията на държавата.
Баланс на лични, групови и общонационални интереси
164 Демокрацията в Гражданската държава – балансиране личните, обществени и държавни интереси.
Личните интереси – гарантирани, ако не са за сметка на други лични интереси, на обществото или държавата.
165 Високотехнологичната демокрация – преливане функции от личността към държавата и обратно.
Гражданите – субект на единството на държавната власт
166 Гражданите поотделно, организирани в групи, посредством обществото като цяло – съставляват единството на държавната власт в Държавата на обществото.
167 При всяко гласуване в парламента – различно обединяване и разделяне. Без врагове и приятели. С различни интереси и мнения.
168 Постоянно формиране и пренареждане различни мнозинства в парламента.
169 Липса на организирана по условие, парламентарна опозиция. Опозиция по едни въпроси, която по други не е. В различен състав.
170 Държавната власт – единна. Отказ от механично разделение на хора на власт и хора в опозиция. Динамична конкуренция: „за” и „против”.
171 Упражняване държавната власт чрез общи правила, без обща непосредствена цел. При национално съгласие за общата мисия: издигане на България.
Без деспотично мнозинство с деспотичен Закон.
Променливо съотношение: централизация – децентрализация
172 Когато за България е по-изгодно концентрирането на власт – централизация и обратно: Стабилност чрез гъвкавост.
2. Нови средства на демокрация за постигане Държава на обществото.
Информационни технологии в демокрацията
173 Всеки гражданин, по всяко време и от всяко място – с право да оттегли представителната си власт.
174 Лесно, бързо и точно зачитане вота на гражданите – за какво, как е гласувано.
175 Всеки обикновен представител – влиза или излиза от парламента в зависимост от това, колко избиратели представлява.
176 Всеки представител, във всеки момент, знае точния брой гласоподаватели, които представлява, обвързан ли е или не със задължителен мандат и какъв.
177 Всеки избирател може да прехвърли гласа си от един представител на друг. Право на преупълномощаване – ако има мандат за това.
178 Всеки избирател може да посочи за свой представител, който и да е друг избирател.
179 Всеки народен представител гласува така, както всеки отделен избирател го е задължил.
180 Когато депутатът не е съгласен с искане на представлявания – отказва представителството.
181 Тежестта на представителя – толкова по-голяма, колкото повече граждани представлява.
182 Народните представители придобиват и губят депутатско качество без избирателни кампании. С набиране или загубване на необходимите гласове за представляване.
183 Народното събрание и общинските съвети – с променлив състав.
184 Целево-ротационен принцип при представителство организирано от групи граждани. Влиза в парламента този, който е специалист по определен въпрос.
185 Лични гаранции за депутатските функции.
186 Предварителна оставка, срещу непостигане на резултати.
187 Залог на личното имущество срещу злоупотреба с власт.
Изграждане на устойчива държава около високоразвитите производителни сили.
188 С осъществяването на Проекта технологиите размиват границите: “общество – държава”.
Бъдещето: единна, високотехнологична, обществено-държавна организационна среда.
III. СЪЗДАВАНЕ ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА
1. Политически субекти от ново поколение – Граждански политически субекти.
Партийно-идеологически политически субекти и Граждански политически субекти
189 Класическите идеологически политически партии – с лява, дясна или друга партийна идеология, или водачество на лидер; приемат и изключват членове; решават чрез подчинение малцинството на мнозинството – демократически централизъм; ръководят пирамидално отгоре надолу.
190 Гражданските политически партии – трети избор, не на партия-ръководителка или водачество на лидер – вожд. Трети избор – на Проект на промени. Не разчитат на членство, а на партньорство между равнопоставени личности. Не вземат важни решения с мнозинство, а с изработване на съгласие. Не поддържат централа и пирамидална структура на управление, а хоризонтална мрежа от структури на сътрудничеството и съгласието.
2. Гражданските политически субекти: Граждански политически и социално-икономически сдружения и Граждански политически партии и коалиции.
Граждански политически и социално-икономически сдружения
191 Инструменти на гражданска политическа самоорганизация отдолу нагоре, и от периферия към центъра. Непосредствено предлагат на гражданите и отстояват пред обществото третия избор, не на партии и личности, а изборът на път на промените – Проекта 2030.
Граждански политически партии
192 Представят Гражданските политически и социално-икономически сдружения по време на избори. Нямат структури по места. Изразяват съгласието на Гражданските политически и социално-икономически сдружения в правенето на конкретна гражданска политика към властта.
193 Осъществяват Проекта 2030. Съставляват формални регистрации с технически ръководства. Нямат контрол над Гражданските политически и социално-икономически сдружения и не могат да ги представляват, освен изрично.
Граждански политически коалиции
194 Съставят се между всички организации и лица, които приемат промените по Проекта 2030.
195 Гражданските политически коалиции: не класови, съсловни, етнически, космополитни, религиозни, електорални, браншови, синдикални, сепаратистки, панидеологически, конфронтационни коалиции. Коалиции на националната демокрация.
3. Взаимодействие на Гражданските политически субекти в политическата подсистема на цялостната Гражданска политическа, икономическа и социална система.
Взаимодействие между Гражданските политически и социално-икономически сдружения
196 Териториално и функционално взаимодействие за постигане на съгласие при осъществяването на Проекта 2030 .
Местно взаимодействие на Гражданските политически и социално-икономически сдружения
197 Упражняване на Гражданска политическа власт и граждански контрол в селищата и общините.
198 Децентрализация на местната власт към кметства и от кметства към гражданите.
199 Налагане прозрачност по въпроси от местно значение. Обществено въздействие при злоупотреби и несправедливости с власт. Методи за натиск.
200 Поставяне личността и уважението към личност на вниманието на държава и обществото. Възпитаване гражданството в дух на солидарност и отговорност.
Национално взаимодействие функции на Гражданските политически и социално-икономически сдружения
201 Гражданска самоорганизация за намиране и подготвяне личности за работа в органи на държавна власт, от граждански политическите позиции – професионални и експертни.
202 Изработване механизми за отговорен избирателен вот. Самофинансиране на предизборните дейности.
203 Отхвърляне злоупотребите с власт: подкупи, манипулации, заплахи, фалшификации.
Взаимодействие между Гражданските политически и социално-икономически сдружения
204 Гражданските политически и социално-икономически сдружения извършват Гражданска политическа дейност по самоорганизация на гражданите отдолу – нагоре и от периферията към центъра за промените по Проекта.
Взаимодействие между Гражданските политически партии
205 Координират конкурентното представяне на политически свободните граждани, при осъществяването на Проекта посредством Гражданските сдружения.
Гражданският политически избор – трети избор: на Проект на промените
206 Гражданските политически субекти – сдружения и партии взаимодействат в Гражданска политическа, икономическа и социална система, за утвърждаване в обществото изборът на Проект на промени, вместо на партии и личности.
Гражданският политически избор на изпълнители на Проекта
207 Гражданските политически партии отговарят за отграничаването на гражданския политически избор от партийно-идеологическия. За създаване действителна политическа конкуренция при избора на граждански фигури за властта.
Функциониране на Гражданска политическа система
208 Паралелно съжителство между структурите на Партийно-идеологическа система и Гражданската политическа система до налагане свободните граждани в политическия живот.
Водещи личности в Гражданските политически субекти
209 Формиране съгласие на просветеното малцинство – първоначално, включване водещи личности от наука, специалисти и експерти в съгласието за Проекта..
В последствие – разширяване първоначалното съгласие, към водещи личности и организации в различни сфери. Преобразуване просветеното малцинството в мнозинство.
Партньорство в Граждански политически субект
210 Партньорството в граждански политически субект – без предпочитани форми, с предпочитана ефективност. Всеки сам избира форма на партньорство според предпочитанията си.
211 Гражданските политически субекти – конфедерации на физически и юридически лица.
Гражданска политическа система – концентратор на обществена енергия
212 Обновяване на България съвместно с други организации и лица. Без конкуренция и с приемане ценностите на многообразието.
214 Партньорство със синдикатите, браншовите организации, неправителствените организации, църква, фирмите, формалните и неформални структури на общество за напредък на България.
Сътрудничество с традиционните политически партии.
215 По Матрица на Проекта – национално съгласие. По съставните експертни решения – постоянен дебат и конкуренция за по-добри предложения.
216 Поставяне партньорството над формалното членството.
Гражданска политическа система – отговорност пред гражданите
217 Предварителни оставки срещу неизпълнение ангажименти в държава. Имуществени гаранции срещу злоупотреба с власт.
218 Персонифициране на отговорността. Отказ от имунитети и скриване зад колективни органи.
Гражданска политическа система – конфедерации на граждани и граждански структури
219 Равно отношение към членове и не членове, физически и юридически лица.
220 Троен конфедеративен принцип: национален, областен, общински, за взаимодействие между партньори.
221 Доближаване до обществото и неформална организация. Заличаване разлика между неформално и формално общество.
222 Мрежова структури от личности и организации, които като се договарят за обновяване на България, се договарят за социалната практика.
Гражданска политическа система – политически отграничения
223 Изразяване политическа воля на гражданите чрез избори или по друг законен начин. Поставяне гражданският политически избор над етническите, расови, религиозни, леви, десни или други разделения.
224 Отношения на търпимост: не конкурент на класическите идеологически партии на левия или десен електорат. Трети избор: не на партии и не на личности – на експертни решения в цялостен Проект.
4. Укрепване на Националната политическа система чрез цялостната Гражданска политическа система.
Съдържание на Национална политическа система
225 Национална политическа система – от структурите на съществуващата Партийно-идеологическа и структурите на възникващата цялостна Гражданска политическа система.
Възможности на Гражданска политическа система за укрепване на Националната политическа система
226 Потенциалът за неманипулирано включване гражданите в национална политика при днешният й олигархичен характер: 20 – 30 %, от избирателите. Потенциалът на Гражданска политическа система: 70 – 80%.
227 Укрепване чрез обновяване – включване в политическия живот и на граждани извън левите, десни или други идеологеми: расови, етнически, религиозни.
5. Национална политическа сцена: партийно-идеологическа и гражданска.
Национална политическа сцена и Партийно-идеологическа политическа сцена
228 Припокриване между Национална политическа сцена и Партийно-идеологическа.
Същност на партийно-идеологическата политическа сцена
229 Господство правилата на олигархична власт на Националната политическа сцена за моделиране на общественото мнение.
Същност на Гражданската политическа сцена
230 Политическа сцена за изява на Гражданската политическа система от сдружения, партии и коалиции, като част от цялостната Гражданска политическа, икономическа и социална система и нейните субекти.
6. Съдържание на националното съгласие за целите на промените.
Основни цели на промените
231Нова държава – държава на общество от свободно организирани личности. Ново общество – идеологически недефинирано общество на свободно организирани личности. Нова нация – отворена българска гражданска нация.
Технология на националното съгласие – всесъгласие за обновяване на България
232 Преобразуване малцинството в мнозинство за промени по Проекта чрез политически субекти от ново поколение – Граждански политически субекти в Гражданска политическа система на Гражданска политическа сцена.
233 Промени отдолу-нагоре и от периферията към центъра.
234 Първоначално съгласие за Проекта чрез партньорство на просветено малцинство организации и личности.
Промени по експертни решения в цялостен Проект
235 Съгласие по Матрица на Проекта 2030.
Многообразие и борба на мнения по съдържанието на експертните решения на Проекта.
236 Матрица на Проекта – Макрорамка на заданието за специалистите и експертите, с граждански политически мандат за изработване на експертните решения на Проекта.
Експертните решения по Проекта – обвързване широкото гражданство, без да се одобряват от него, ако са в изпълнение на Матрица му.
IV. ГЛАВНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА КЪМ ДЪРЖАВА НА ГРАЖДАНИТЕ
Неутрализиране пропагандата на олигархията
237 Отказ от граждански действия по изправяне и подобрение на олигархичната власт чрез граждански контрол и други способи. Лишаване властта на олигархията от легитимност чрез ясното обявяване на нейната противоконституционност и като така – подлежаща единствено на премахване.
Разграничаване от олигархията и нейното увековечаване, в случай на предприемане по необходимост, и заради защита на моментен обществен интерес, на действия по корегирането й.
Стълбица на общественото прозрение
238 Първа стъпало на обществено прозрение: действителното състояние на България – Системна криза, с олигархична власт в държавата.
239 Второ стъпало на обществено прозрение: промени по експертни решения в цялостен Проект за обновяване на държавата, обществото и нацията.
240 Трето стъпало на обществено прозрение: път на промените – референдум – Велико НС – държава на гражданите под форма на президентска република.
241 Четвърто стъпало на обществено виждане за: нова – всеобхватна Гражданска политическа, икономическа и социална система, с Гражданска политическа подсистема от политически субекти от ново поколение – Граждански политически и социално-икономически сдружения и Граждански политически партии. Нова – всеобхватна Гражданска политическа и социално-икономическа сцена със съставна Гражданска политическа сцена.
Паралелно съжителство на партийно-идеологическите и граждански политически система и сцена, в рамките на единна Национална политическа система и сцена.
Взаимен отказ от изтъкване на различия
242 Самодисциплина на отделните граждани и техните организации за изработване на национално съгласие за промените до 2030 г.
V. РЕФЕРЕНДУМ – ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА НА ГРАЖДАНИТЕ
1. Дневен ред на Великото народно събрание – развитие към Нова България.
Референдум за конституционни промени към държава на общество
243 Референдум за обявяване България за Държава на обществото.
244 Определяне задължителни референдуми.
Равнопоставяне на политически свободните граждани с партиите.
Въвеждане на конституционни закони, в частност за пряка и представителна демокрация.
245 Обвързващ мандатът за депутатите.
Право на отзоваване на пряко избираемите лица: президент, народни представители, кметове, общински съветници.
Намаляване броя на народните представители и общинските съветници.
Съкращаване държавни функции и органи.
Завишаване отговорност на държавните органи.
246 Съдебна реформа.
Усъвършенстване на правоохранителните органи.
Пряко избираем глава на съдебната, правоохранителна, контролна, регулаторна системи.
Държава на гражданите посредством президентска република
247 Демонтиране на олигархична партийно-парламентарна власт чрез прехвърляне отговорност и правомощия по изпълнителна власт – правителството, от парламента към президента.
248 Правомощия на президента по разпускане на парламента и приемане на Законите.
Право на гражданите да отзовават президента. Гаранции срещу посегателства над Конституция.
Перспективни конституционни промени към Държава на общество
249 Право на гражданите на индивидуален договор с държава за българско гражданство. Отчитане равноправието и нееднаквост на отделна личност.
250 Информационни технологии при упражняване държавна власт от гражданите.
251 Право на гражданите пряко или по договор с представители, да упражняват властта си. Право на гражданите да договарят условия за представляване в държавна власт.
2. Хуманистичен подход при възстановяване на законността в държавата и обществото
252 Граждански хуманистични принципи към извършителите на престъпления.
Светско интерпретиране на библейските ценности: разкаяние, покаяние, пречистване – в замяна на съчувствие и опрощение.
Разкаяние на извършилите престъпления. Покаяние. Възстановяване на вредите. Пречистване. Съпричастност и съчувствие към извършителите за срока на покаянието. Опрощение.
ЧАСТ IV.
ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
I. ПАРТИЙНО-ИДЕОЛОГИЧЕСКО ОБЩЕСТВО
1. Изчерпване на партийно-олигархичното общество.
Общество в разглобен вид
253 Българското гражданско общество – претоварено от дребни инициативи. Не може да се сглоби за значителни цели. Гражданско общество в насипно състояние.
Отрицание и популизъм
254 Сегашната гражданска политика – „анти”. Отрицание без решение.
В действителност не само няма годно решение, няма и годно отрицание.
255 България днес – в Системна криза. На нацията, обществото, държавата.
Невидима криза с видими последици. Последиците – с детински обяснения: лоши партии, правителства, мафии.
256 Пропагандата в обществото – внушаване на популизъм. Добрите решения да били прости и всички да ги разбирали. Нищо, че заболяването е тежко и няма просто лечение.
Монопол на партийните идеологии
257 Най-високата организация на общество сега – партийно-идеологическата. Държавата налага „модела”. Който не го приема, остава безправен. Партиите – безплодните на прагматични и технократични решения, обилно проповядват леви и десни партийни идеологеми.
Господство на държавата над обществото
258 Държавата властва над обществото и го принуждава да й служи. Посттоталитарно държавно общество.
259 Държавата – трамплин на олигархията за господство над обществото. Многомилиардна инвестиция в партийно-парламентарния модел олигархична власт.
Историческа аналогия
260 Подобно на догматиката за върховенството на църквата в държавата от средновековието, днес – проповеди за партиите и партийните идеологии. Стоим в миналото. И го възхваляваме.
2. Специфични елементи на кризата в системата на обществото.
Живот под минимума
261 Кризата в системата на обществото, криза в главната обществена функция – икономиката.
След 15 години раздържавяване най-зле в Европа живеят българите.
Безработица и социално напрежение
262 Преходът към олигархична пазарна икономика: донесе мизерия; обезсмисли труда на няколко поколения; създаде сенчест бизнес. Безработица заличава работната сила.
Младите напускат България
263 Младите поколения напускат България. Принудени. Олигарси преследват сънародниците си. Поради неспособност и алчност.
Антиобществена приватизация
264 Партийно-идеологическата държава обяви държавната собственост за „ничия”. Но не я върна на обществото. Започна разграбване, спекула, безстопанственост, всякакви злоупотреби. Венецът – политическата поръчка „олигархия”.
265 По приватизацията най-мъдрото, което измисли държавата – да продава на обществото собственото му имущество. Но в гражданите нямаше пари и приватизацията направи милионери – олигарсите.
Една планирана цел за приключване със социализма.
Войнстващ популизъм
266 Желанието на управляващите да се „забрави” и „самоузакони” незаконното сега – бумеранг. С популистките искания за национализация на цялата приватизирана собственост. Вместо съдебна деприватизация на незаконно придобитата.
267 Популизмът – и в илюзията, че икономиката е слаба, само защото собствеността е открадната от некадърници.
Липсва прозрение, че слабите резултати са от остарелия тип икономика. И каквото и да правим, резултати все ще са незадоволителни. Докато не променим стопанството за новия век на икономическа глобализация, информационни технологии и интелектуален капитал.
Дезорганизирано общество
268 Дирижирането на икономиката от един център – безвъзвратно минало.
Обществото, обаче, няма структури за самоорганизиране във високите равнища на ключовите сфери.
Антиглобализация
269 Битува схващане за глобализацията като за световен заговор. Не като последица от развитието на технологиите.
Старомодни специалисти, без компютри и езици, стават националисти, заклеймяват глобализацията, НАТО и Евросъюза, за липсата на работа „по специалността”. Те виждат навсякъде „врагове”.
270 Като не се разбират причините за глобализацията, не се вижда и възможността малки и бедни страни да използват ресурсите на богатите и големите. Ако създадат интелект за това.
Задлъжнялост
271 След перипетиите по външния и вътрешния дълг, инфлацията и валутният борд днес обществото – с дълговете отпреди. Но без държавната собственост отпреди.
Скромни инвестиции
272 Корупцията в олигархичната власт отблъсква инвеститорите.
II. РАЗВИТИЕ КЪМ УСТОЙЧИВО ОБЩЕСТВО – ИДЕОЛОГИЧЕСКИ НЕДЕФИНИРАНО ОБЩЕСТВО НА СВОБОДНО ОРГАНИЗИРАНИ ЛИЧНОСТИ
1. Висока организация на устойчивото общество. Общество на свободно организирани личности.
Предпоставки за устойчиво общество: Държава на обществото; нов тип икономика на обществото
273 Ново държавно устройство: Държава на обществото. Хуманна държава на високотехнологичната демокрация. Държава обслужваща обществото. Държава на отворена българска гражданска нация.
274 Нова икономическа теория – замяна на класическата пазарна икономика с хомопазарна.
275 Новата икономика – икономика на публична корпоративна собственост. Управлявана професионално от мениджъри – по принцип не собственици.
Използване капитал чрез заемане съвместна дейност, лизинг, публично набиране.
Свободни граждани с нова икономика
276 Изглаждането на социално-икономическото неравенство – чрез сближаване между интересите на обществото и целите на държавата. При високотехнологична демокрация: информационно-технологични средства и високотехнологични методи.
277 Балансиран преход от благоденствие на малцинството към благоденствие на мнозинството.
278 Намаляване безработицата чрез увеличаване на инвестициите и потреблението.
279 Новата икономика – хуманизиране на човешката дейност в ново, хуманно общество. Променено да обединява човешкото многообразие с уважение и взаимопомощ.
280 Замяна на абстрактната групова справедливост с индивидуална чрез общи правила. Равенство пред Закона, вместо равенство в резултатите от Закона.
Конгломератна линейна организация на обществото от свободни личности
281 Общество, организирано в конгломерати на глобални системи от структури в гражданската сфера. И в извънконгломератни структури – за прoмени в държавата.
282 Конгломератите – продуктивно обобществяване във високите равнища на ключовите обществени сфери. Извличане от същината на монополизма на градивното планово начало за целите на пазарната конкуренция. Ефект на планово-пазарен хибрид.
Организационно-правни технологии на конгломератната линейна организация
283 Алтернативност – залагане противоположни варианти на функциониране на структурите, при една цел.
284 Адаптивност – съобразяване технологията с външните и вътрешни фактори.
285 Авангардност – внедряване „ноу – хау”.
286 Мултипликативност – пренасяне положителни ефекти от една технология към друга.
287 Избирателност – включване и изключване на работни технологии.
Финансово-икономически технологии на конгломератната линейна организация
288 Стратегически технологии – технологии произтичащи от ядрото на линейния конгломерат – системната структура на конгломерата.
289 Технологии на тактиката – технологии от центровете на глобалните системи на конгломерата.
290 Оперативни технологии за непосредствената практика – технологии от структурите по повърхността на конгломератното кълбо.
Социални технологии на конгломератната линейна организация
291 Технология „слят капитал” – технология за деперсонифициране и деиндивидуализиране на капитала.
292 Технология „пълзяща приватизация” – технология за връщане одържавеното обществено имущество за управление от обществото.
293 Технология „труд за капитал” – технология на вторично неравно преразпределение на държавната собственост – неравен финал, при равен старт.
2. Идеологически недефинирано общество на свободно организирани личности.
Общи основания за раздържавяване на обществото
294 Десетилетия до 1989 г. – обществото погълнато от държавата. “Държавното общество” – терен за идеологически експерименти. С времето все по-изкуствено.
295 След 1989 г. – замяна на тоталитаризма вместо с демокрация – с власт на олигархията.
България – страната в Евросъюза, която вместо „нежна” революция премина през „тих” държавен преврат и търпи „меката” партийно-парламентарна диктатура на олигархията.
Специални основания за раздържавяване на обществото
296 Държавата – обект на мафиотско завладяване с цел посттоталитарно подчиняване на обществото от олигархията. Раздържавяването – самозащита на обществото от партийно-парламентарната диктатура.
Общество извън идеологемата: „ляво” – „дясно”
297 Новото общество – преминаване от идеокрация към култура и духовност. Общество насочено към многообразните тенденции на естествен социален ред.
298 Идеологически недефинираното „ляво” – „дясно” общество. Общество за културна хомогенност, стандартизация и унификация в познанието – само, ако са продукт на мобилността и информационните технологии. Ако са средство срещу самите тях, за да бъдат съхранени чрез конкуренцията.
299 Новото общество – свободно от идеологически догми, митове; измислени политически цели. От историческа предопределеност.
300 Обществото – загадка. Не може да се предскаже бъдещето. Нито да се начертае „исторически път” към него. Напредъкът ускорява процесите и прави перспективата неясна и непредсказуема. Историята – податлива на преоценки и ревизии.
301 Новото общество не може да казва какво да се прави и какво не. Освен чрез морала и цената на промените.
Общество на свободно организирани личности
302 Обществото – всичко извън държавата.
303 Организираното общество на свободни личности – със автентични институции и технологии за държавна власт на гражданите.
304 Организираното общество – със структури, системи и конгломерати от системи, във високите нива на ключовите обществени сфери. Централизация само за: координация; взаимодействие; контрол; равнопоставеност в конкуренцията и плурализма.
305 Никой не „строи” новото общество. Няма социално инженерство и историцизъм. Процесите зреят с развитието.
Хуманно общество
306 Новото общество, хуманно общество. Урбанистично и отворено. Общество първо на индивидуалния, после на колективния морал. Морал на лично отговорния субект.
307 Основополагащи хуманното общество – абстрактните отношения в анонимното, изолирано и самооценяващо се общество. Общество в конкуренция за оцеляване на индивидуалността, при виртуалното й съжителство с огромната маса на цивилизацията.
308 Обществото на свободни индивиди. Общество на изкуството да бъдеш заедно с всички, но сам. Да запазиш свое място в милиардната, постоянно прoменяща се човешка мозайка.
Просперитет не само на човека въобще, но и на човека в частност.
309 Хуманното общество – общество на хора, вписвани гъвкаво в структурите му.
Отделният гражданин и обществото – равнопоставени. И всеки извървява пътя си. Индивидът – с пригодността към адаптация. Обществото – чрез конгломератна организация достигаща отделния човек.
310 Общество на свободни личности. Унификацията, стандартите, и още повече – натискът на структурите върху отделните индивиди предполага преди това, личността да е видяла полезността им за себе си. И да е склонна да понася тежестите им.
311 Организирането на хуманно общество – съзнателен избор на свободни хора.
Общество в дифузия: „общество – група – индивид”
312 Тенденция, отличаваща идеологически недефинираното общество на свободни личности от предишни форми на общество – дифузията на функции от държавата, през обществото, към отделни групи. Особено към отделните граждани.
313 Промяна в морала на индивида. От дейност за свое благо към дейност за всеобщо благо.
ЧАСТ V.
НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ОБЩЕСТВО – ИДЕОЛОГИЧЕСКИ НЕДЕФИНИРАНО ОБЩЕСТВО НА СВОБОДНО ОРГАНИЗИРАНИ ЛИЧНОСТИ
I. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕХОД КЪМ УСТОЙЧИВО ОБЩЕСТВО ЧРЕЗ ЗАМЯНА НА КЛАСИЧЕСКАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА С ХОМОПАЗАРНА
1. Точка на преминаване от класическа пазарна икономика към хомопазарна .
Класическа пазарна икономика
314 Собствениците на материално-финансовия капитал, а не тези, които го управляват решават участието в труда и разпределението на печалбата. Печалбата под властта на собственика на капитала.
Хомопазарна икономика
315 Не собствениците на материално-финансовия капитал, а тези, които го управляват решават участието в труда и разпределението на печалбата. Печалбата под властта на управляващия капитала.
2. Философия на българските фирми, при прехода към хомопазарна икономика.
Делово кредо
316 Подобряване живота на хората.
317 Утвърждаване България по света чрез глобална икономика на интелектуалния капитал.
Ръководни принципи
318 Печалба от приноса за печалба на другите. Публичност на растежа, успехите и неуспехите.
Паралелно съществуване на две и повече системи на организация.
Отговорност за управлението на всички работници и служители.
Фирмена справедливост. Права – според задължения. Доверие – според контрола. Възнаграждение – според приноса за печалба.
Дух и ценности
319 Нова икономическа култура. Развитие чрез конкуренция, качество, цена, срок. Уважение към личността. Дисциплина, ред, мотивация за труд.
3. Общи цели на българските фирми при прехода към хомопазарна икономика.
Вътрешни цели
320 Икономическа свобода. Премахване пречките пред икономиката: разрешения, забрани, такси, регистрации. Намаляване данъците и осигуровките. Ликвидиране монополите.
321 Преструктуриране на българското производство, чрез промяна в организацията – специализация и кооперация на производствените фирми за конкретни изделия и пазари.
322 Изграждане на съпровождащи структури за: пазари и инвестиции, право, финанси и счетоводство, кадри, безопасност.
323 Повишаване доверието в българските фирми чрез: прозрачност в управлението; контрол над ефективността; лична отговорност. Увеличаване силните и намаляване слабите страни на фирмите.
Външни цели
324 Отворена българска гражданска нация за ново сглобяване на исторически разпръснатата от времето и обстоятелствата българска цивилизационна общност.
325 Мисия на хомопазарната българска икономика в глобалния свят – налагане интелектуалния капитал над материално-финансовия.
Средство на българската хомопазарна икономическа активност – българският лев.
4. Съобразяване фирмите с безусловните икономически фактори.
Пазарно-икономическа среда
326 Отчитане глобализацията като всеобща пазарно-икономическа среда.
Производителни сили
327 Обвързване плановете за производство с информационните технологии.
Ресурси на българското производство
328 Залагане на наука, интелектуалния капитал, ефекта на синергия в производството.
5. Съобразяване фирмите с елементите на външна и вътрешна среда.
Потребители и конкуренти
329 Политика към потребителите: повече количество и качество на по-ниска цена.
Политика към конкурентите: различно поведение към различните конкуренти.
Текущи икономически условия
330 Отчитане текущите условия: инфлация; инфраструктура; мита, данъци, такси; социални и демографски фактори; климат, култура, религия; законодателство; световни фактори.
Анализ и оценка на вътрешната среда
331 Преценка на идеите и иновациите. Степенуване стратегиите по ефективност. Оценка размера на фирмите, организацията, производствените връзки, йерархията, управленските правила. Отчитане централизацията и децентрализацията. Установяване степента на капиталоемкост, наукоемкост, диверсификация на дейността. Преценка на маркетинга, пазарите, изследванията, технологиите. Установяване компетентността, качеството и надеждността в работата. Анализ на ценностите и нормите.
II. ЕТАПИ НА САМООРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО В ГРАЖДАНСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ СТРУКТУРИ
1. Първи, предварителен етап, на българска стопанска дейност в условията на Евросъюза: запазване чрез широка средна класа.
Непосредствена цел
332 Запазване българските фирми при конкуренцията в Евросъюза.
Средна класа
333 Гражданска икономическа и социална политика на формиране и развитие на средна класа посредством финансиране от еврофондовете и пазара на пари.
334 Самоорганизация на обществото за създаване Граждански икономически и социални структури в Гражданска икономическа и социална система на хармония между едра, средна и дребна собственост.
335 Развитие на Гражданската икономическа и социална система като подсистема на нова, цялостна Гражданска политическа, икономическа и социална система на България.
Средна класа чрез гражданска икономическа самоорганизация
336 Изграждане и концентриране в специализирани структури, маркетинга на фирми и хора с потенциал – усвояване пари и технологии за развитие средна класа в България.
337 Изграждане и концентриране в Граждански специализирани съпровождащи структури, поръчките за: проекти, пазари; инвестиции; правни; финансово-счетоводни; кадрови; охранителни и други съпровождащи дейности.
Линейна конгломератна политика на Гражданските икономически и социални структури в Гражданската икономическа и социална подсистема на цялостната Гражданска политическа, икономическа и социална система
338 Обща политика на Гражданските икономически и социални структури към поръчки, инвестиции, кредити, лизинг, съвместни дейности, кооперация, франчайзинг.
339 Единна позиция на Гражданската икономическа и социална система от структури към държавата, пазара, физически и юридически лица. Цялостен опит, глобални контакти, национална професионална среда.
340 Граждански икономически и социални ангажименти към екологията, образованието, науката, културата, духовността, спорта, социалните дейности.
2. Втори етап на гражданска стопанска и социална дейност в условията на Евросъюза: начало на Гражданско икономическо и социално преструктуриране във високите равнища на ключовите обществени сфери.
Цели
341 Начало на конгломератна линейна организация на гражданската материална и нематериална сфера, във високите равнища на ключовите обществени сфери.
342 Начало на Гражданско икономическо и социално преструктуриране на българското производство чрез специализация и кооперация за вериги изделия. Разработване национални секторни политики.
343 Стремеж съществуващата класическа пазарна икономика на собствеността да задоволява старото качество – всеки производител да достигне тавана в индивидуалното си развитие.
344 Начало на линейна конгломератна организация на Гражданските икономически и социални субекти в консорциуми и холдинги за инвестиции, технологии, кооперация, специализация и взаимно решаване на проблеми.
345 Начало на преминаване Гражданските икономически и социални структури от отраслова, подотраслова и браншова кооперация и специализация, към кооперация и специализация за производство на конкретни изделия.
346 Линейни конгломератни инвестиции на Гражданските икономически и социални структури и свободно организираните граждани в банки, застраховане, пенсионно, здравно и образователно осигуряване, контрол, култура, медии.
Начало на конгломератна линейна организация на Гражданската икономическа и социална система като подсистема на цялостната Гражданска политическа, социална и икономическа система на Нова България.
347 Разгръщане вериги от отраслови, подотраслови и за отделни изделия консорциуми на Гражданските икономически и социални структури, за масирано усвояване на нови инвестиции и технологии, изделия и пазари във и извън страната.
348 Запълване възможностите на отделните Граждански икономически и социални структури, участници в различните консорциуми да усвояват капитали, технологии, изделия и пазари.
Насочване разрастването към нови фирми, изцяло собственост на консорциумите и преминаване консорциумите в холдинги, за новите фирми.
Обобществяване капитала в новите холдинги в публична акционерна собственост.
349 Поетапно разтоварване Гражданските икономически и социални структури от съпровождащи дейности чрез специализирани съпровождащи структури – служби.
Съсредоточаване вниманието на производителите от Гражданската икономическа и социална система върху качеството, цената, перспектива за развитие.
350 Провеждане на национална гражданска икономическа и социална политика на поставяне парите в услуга на производителите – Граждански икономически и социални структури в Гражданска икономическа и социална подсистема на националната Гражданска политическа, икономическа и социална система.
351 Линейна политика на Гражданската икономическа и социална система за конгломератно сливане и преплитане капитали на пазарен принцип чрез придобиване от Гражданските икономически и социални структури, акции във финансово-капиталовите институции: банки, застрахователни компании, социални фондове и обратно.
3. Трети етап на функциониране на българската гражданска икономика и социална сфера в Евросъюза: въвеждане прототипи на хомопазарна икономика.
Цели
352 Използване конгломератна линейна организация на гражданската сфера за замяна икономика на господство на материалния капитал с икономика на господството на интелектуалния капитал – хомопазарна икономика.
353 Гражданско икономическо преструктуриране на реалния сектор: от концентриране на капитал за подобрение на наличните индустриални мощности, към концентриране на капитал за нови производства от нови Граждански икономически структури в нова Гражданска икономическа система – елемент от цялостната Гражданска политическа, икономическа и социална система.
Консорциумите, за новите мощности – холдинги, държатели на капитала им.
Типична дейност
354 Цялостен Граждански икономически преход – от разширяване на стари към нови фирми – Граждански икономически структури. Когато съдружниците са достигнали индивидуалния си предел на развитие.
355 Залагане граждански икономически стимули в Гражданската икономическа система за пренасяне акцента от едноличен и колективен към публичен акционерен капитал.
Веригите консорциуми в Гражданската икономическа система развиват инвестиционния процес – от старите фирми на едноличния и тясно групов капитал на учредителите на консорциумите – към нови Граждански икономически структури – публични акционерни дружества, които набират капитал от фондовата борса в страната и борсите по света.
Точка на равновесието: „тясно групов – публичен капитал”
356 Точката на равновесие: „тясно групов – публичен акционерен капитал” – печалбата.
Собствениците на тясно груповия капитал, в своите фирми достигат тавана на печалбите. Започват създаване на нови фирми – публична акционерна собственост, от които постигат по-високи печалби, при минимален дял в собствеността.
357 Достигане ново качество в Гражданската икономическа система – нарастване на печалбата с нарастване степента на обобщественост на капитала и налагане ролята на управлението, пред ролята на собствеността за стопанската ефективност.
358 Гражданска икономическа промяна формата на едра собственост – към холдингова публична акционерна собственост.
4. Четвърти етап на функциониране в българската гражданска икономика и социална сфера в Евросъюза и глобалния свят: установяване икономика на господството на интелектуалния капитал над материалния. Хомопазарна икономика.
Цели
359 Замяна на класическа пазарна икономика с хомопазарна. Икономика на господство на интелектуалния капитал: управление на чужди капитали, в чужди производства, за чужди пазари и внасяне печалба в България.
Привличане високостойностни специалисти от различни страни на работа в Гражданските хомопазарни икономически структури в България.
360 Глобализацията – условие. Информационните технологии – средство. Интелектуалният капитал – основен капитал на българската гражданска хомопазарна икономика.
Приемане световните реалности, извличане полза от тях за България и българите.
Дейност
361 Изработка и внедряване инструменти и технологии в Гражданската икономическа система за преобразуване интелекта от съкровище в капитал. Гъвкави вериги от хомопазарни Граждански икономически структури за инвестиране, производство и реализация в различни страни.
362 Национална симбиоза: държава – общество. Национален преход към държава на гражданите, идеологически недефинирано общество на свободно организирани личности, отворена гражданска нация.
III. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ЛИНЕЙНАТА КОНГЛОМЕРАТНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИ НЕДЕФИНИРАНОТО ОБЩЕСТВО ОТ СВОБОДНО ОРГАНИЗИРАНИ ЛИЧНОСТИ
1. Линейна конгломератна организация на новото общество.
Нова организация на гражданска сфера
363 Гражданските политически и социално-икономически сдружения в общините – фактор в конгломератната линейна организация на гражданската сфера.
364 Гражданска самоорганизация в Граждански икономически и не икономически структури за високите равнища на ключовите обществени сфери: финанси; застраховане; здравно, пенсионно и образователно осигуряване; производство; контрол; екология, образование, наука, култура; медии, спорт.
2. Възстановяване законността в икономиката.
Гражданско политическо отношение към възстановяване законността в икономиката
365 Нулева толерантност към престъпността.
Лишаване престъпните лица и групи от власт в държавата и собственост в обществото.
366 Eднократен данък на капитала с неустановен произход. Съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост. При пълна гаранция, че „покрай сухото няма да изгори и мокрото”. И ясно разбиране, че възстановяването на законността в икономиката е принципен въпрос на нашето еврочленство. Въпрос на изчистване на миналото, но не и панацея на бъдещето.
3. Нова социална структура на обществото.
Национална гражданска политика за нова социална структура на обществото
367 Национална гражданска политика на широка средна класа, масова дребна собственост, национално отговорен едър хомопазарен капитал.
4. Култ към образованието, издигане на науката и културата, развитие на спорта.
Главен ресурс на хомопазарната икономика
368 Новата икономика: глобализация, информационни технологии, интелектуален капитал.
Българската съставка – интелектуалният капитал. Главен ресурс на хомопазарната икономика.
Култ към образованието, издигане на науката и културата
369 Образование, наука и култура – основно достойнство на човешка личност.
Интелектът от съкровище, посредством специализирани структури на Гражданската икономическа система – в капитал.
Ефективно образование и подготовка
370 Преодоляване бариерите пред образованието. Чувствителност към новостите. Придържане към високите световни стандарти.
371 Образованието – без политическа конюнктура, религиозни, расови и етнически предразсъдъци.
Неограничено финансиране
372 Неограничено финансиране подготовката на българските граждани. За образование, наука и култура – толкова, колкото личностите са в състояние да усвоят.
Връзка: образование – практика
373 Свързване образованието с непосредствената практика.
374 Пазарна оценка образоваността на хората.
375 Гъвкави образователни форми към всяка готовност за образование и развитие.
376 Пазарна оценка на педагогическия, научен и на дейците на култура, труд.
Привличане таланти и подготвени специалисти
377 Български „зелени карти” за можещи хора от различни страни.
Възпроизводство на поколенията, в зависимост от образованието и култура им
378 Държавно стимулиране възпроизводството на образовани и културни поколения.
379 Преодоляване образователната и културна изостаналост, неконтролираната раждаемост сред неграмотните, и при жените в подценено положение.
Преодоляване безотговорното отношение към децата.
380 Национална политика на изправяне порочните критерии за успех от олигархичния период.
Експанзия на национална култура
381 Износ на българска национална култура по света.
Атмосфера и дух: България – най-добро място за живеене. Българската култура – мотив за българско гражданство.
Култура на новобългарското общество
382 Обществото на свободно организирани личности – идеологически недефинирано заради многообразието в идейната сфера.
383 Сливане и преплитане на културите при възпроизвеждане в отликите им. Единство на българската гражданска нация посредством различия.
Призванието на културата – да увлече обществото в надпревара за духовен напредък.
Бъдещето развитие – захранено от културата, без предразсъдъци, клише и страх.
Нови структури в културата
384 Излизането от епоха на партии и идеологии, от национална ограниченост на икономиката, господството на машина над човека, капитала над труда, държава над обществото, етносите над нация, и навлизането във времето на култура и духовни ценности – до нови, граждански структури в културата.
Спорт
385 Спортът – крепител духа на българската нация във времена на господство на държавата над обществото. Ясен знак: българинът – скрита енергия, чака проявление.
С организиране скритата енергия на българите – налагане българска спортна емблема по света.
5. Независими граждански медии.
Медиите и историческото време
386 Смяна на историческото време от партии и идеологии към култура и духовни ценности – през информацията.
387 Медиите – новите „идеолози”. Те заменят: износените, нетехнологични форми – събрания, конгреси, конференции; утвърденият партиен организационен живот.
Гордиевият възел: как медиите – търговски дружества, да прокарат гражданските политически тези и език в общество овладяно от олигархия.
Информационните технологии
388 Информационните технологии – формиране общественото мнение в реално време..
389 Бъдещето – човек не само потребител на информация, но и производител.
Информационна интеграция на обществото върху персонална основа.
390 В новото общество, информационната свобода на гражданите – в правото им да потребяват и разпространяват информация. Пряко свързано с информационната неприкосновеност – да не получават информация против воля си.
Граждански медии
391 Подкрепа за независимите граждански медии и език.
Търсене на същинска демокрация
392 В медиите действителната демокрация – гражданска.
393 Средства за масово осведомяване – цел и средство на гражданското служене на обществото.
Потребност от механизми и технологии, които насочват медиите към гражданско служене.
Информационна глобализация
394 Информационните технологии разделят хора на две категории: които се вграждат във виртуалния свят, и тези извън него. Разликата в двете категории, като разликата: грамотни – неграмотни.
IV. СВОБОДА НА СЪВЕСТТА
Свобода на съвестта
395 Религиозните свободи – елемент на духовната свобода на българските граждани.
396 В Нова България свободата на съвестта – както в правото да вярваш, така и в правото да не вярваш в бог.
397 Независимо от приемането и отхвърлянето на определено религиозно учение, научният мироглед налага признаването на недосегаема за човека всеобща космическа сила.
Общество извън омразата
398 Обществото на свободно организираните личности – против всякакво противопоставяне на хората: религиозно, расово, етническо, социално. Осъжда: ксенофобията, расизма, шовинизма.
Нова мисловност в обществото
399 Новото общество – общество на българи с европейска мисловност, еднакво открити към Изтока, Запада, Севера и Юга, към Европа и света.
400 Водеща роля на религията, науката и културата, за формиране истински критерии за добро и зло в обществото.
401 Преодоляване егоизма и монопола на личния материален интерес за човешката дейност.
ЧАСТ VI.
КРИЗА В СИСТЕМАТА НА НАЦИЯТА – ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УСТОЙЧИВА НАЦИЯ
1. Националната действителност.
Триетническа нация
402 България – еднонационална държава. Българската нация – единна триетническа нация. Етнически, не граждански модел нация. Примитивен модел, както религиозния и расовия от миналите столетия.
403 Българската народност старее при висока раждаемост в слабограмотната и при неравнопоставено положение на жената част на турската и ромската народности. Поколенията при тях – сгъстени до: „деца раждат деца”.
Национална политика чрез етнически партии
404 Монополното излъчване органите на държавна власт чрез идеологически политически партии – до идеологически партии на етническа основа.
405 Изолационизъм на отделни групи в обществото. Турската и ромската народности – отношения с държавата чрез етнически партии.
406 Ромската и турската общности – разчитане на помощи от държавния бюджет за възпроизводството на поколения.
407 Преразпределянето парите от данъци от българския етнос в социални помощи за слабограмотната част от ромския и турски етноси ограничава раждаемостта на българи. Създава триетническа българска нация.
Принципност
408 Нужда от политика, която да не лишава главния данъкоплатец от възпроизводство на поколенията му. Издигане образованието и културата на всички български граждани независимо от етническата им принадлежност.
409 Когато безпросветните части от ромският и турски народности в българската нация се съизмерят количествено с българската, стават обосновани исканията за три отделни нации. От тринационална държава до автономии, федерация, отделяне в отделни държави – една крачка. Косово.
2. Национална идея.
Предизвикателства пред българската нация и държава
410 Предизвикателството в 21 век: замяна на етническата българска нация с отворена българска гражданска нация. Нация от български граждани, независимо от раса, етнос, религия, социално положение.
Лица с българско гражданство ангажирани с българската национална кауза, възприели езика и културата на българите.
411 Възпроизвеждане на българската нация в глобалния свят. Държавна политика на принципа: „България там, където има български граждани”.
Икономика на обществото за отворена гражданска нация
412 Повишаване доходите, и допускане пазарно високи цени в България посредством: нова икономика основана на икономическата глобализация, информационните технологии, преобразуването на интелекта от съкровище в капитал.
413 Висок национален доход заработен в световната икономика. Изнасяне зад граница нерентабилните производства. Привличане водещи специалисти от различни страни. Отклоняване посредствената работна ръка от България чрез високи цени и доходи. Липса на работни места за неквалифицирани работници.
Устройване с работа в страни с по-ниски цени на българските граждани, чиято подготовка не дава достъп до високоплатените работни места в България.
3. Национална сигурност.
Основни заплахи за националната сигурност
414 Разложението на олигархичната късна партийно-идеологическа държава; разпада на обществото и етническият модел нация – заплаха за националната сигурност.
За да се разрушим няма нужда нищо да правим, достатъчно е да се оставим на течението.
Отговорност на олигархията за разпада нацията на етноси
414 Българските граждани от български произход, отвратени от партийно-парламентарната диктатура на олигархията, бойкотират политическата система, не членуват в партии и не ходят на избори. В същото време слабограмотни и икономически зле поставени общности от български граждани роми и турци търсят решение на своите изключително сериозни икономически и социални проблеми чрез етнически партии. Така няколкостотин хиляди роми и турци разложението на олигархичната късна партийно-идеологическа държава; разпада на обществото и
Основни елементи на националната сигурност
415 “Окопаване” държавата в гражданите. Общество на свободно организирани личности. Гражданска нация. Или: устойчива държава, общество, нация.
Специфични средства на националната сигурност
416 Високи цени и доходи. Интелектуален капитал. Високи технологии в икономиката и държавната власт.
417 Национална сигурност чрез военни сили. Ефективност на българските военни сили и служби за сигурност.
ЧАСТ VII.
НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВА НАЦИЯ – ОТВОРЕНА БЪЛГАРСКА ГРАЖДАНСКА НАЦИЯ
1. За устойчива – отворена българска гражданска нация.
Нова икономика
418 Гражданските нации – посредством: висока производителност на труда в страната; висока рентабилност на стопанската дейност, извън нея.
419 Замяната на класическата пазарна икономика с хомопазарна – решение на два въпроса. В страната – само високопроизводителните работни места. Формиране на националният доход – повече на глобалния, отколкото на националния пазар.
Високо качество на живота
420 Посредством нова икономика – висок стандарт на живот, доходи и цени. Пребиваване в България без високи доходи – невъзможно.
Два потока от хора в динамика: навлизат в страната хора с възможности и положение; местните граждани работят за своята конкурентноспособност, за да останат на работа във високоефективните фирми в България.
Хуманистична цивилизация и нова концепция за правата на човека
421 Отвореността на българската гражданска нация – в зависимост от установяването на хуманистична цивилизация по света и възприемане нова концепция за правата на човека.
2. Европейският съюз – предпоставка за преход от етническа към гражданска нация.
Икономически условия за преход от етническа към отворена гражданска нация
422 Чрез нова икономика Европа за България: ново пространство за устойчиво развитие. Балансиран икономически растеж; социална пазарна икономика; висока конкурентноспособност; стремеж към пълна заетост; социален прогрес; защита на околната среда.
Възползване от общия пазар на труда в Европейския съюз
423 При разгръщане на новата икономика – разчитане на кадровия потенциал на Европа. Възможностите за инвестиции и износ на работна ръка за класическата пазарна икономика в Европа. Работа в България – за най-добре подготвените кадри от различни страни.
3. Бъдеще на устойчива нация.
Промяна в нагласите
424 Чрез приемане на предизвикателствата – освобождаване от комплекса, че понеже сме много назад, няма на какво много да се надяваме.
425 Българската нация и държава – във възход, посредством стремителна икономическа и културна експанзия, към обединяващия се свят.
Промяна в състоянието
426 Новобългарското общество и държава – предпоставката за водещо място на България и българите в 21 век.
427 Националното съгласие за Нова България: нацията – отворена, гражданска, не затворена расово, етнически и религиозно.
428 Водещи личности от света – български граждани.
429 Глобалната българска гражданска нация – отворена нация от патриоти на България по света. Отхвърляне на етническия български шовинизъм, ограничен от държавните граници. Да си новобългарист не е задължително да си роден в България и родителите ти да са етнически българи.
Национален идеал
430 Същност на българският национализъм – националният идеал.
431 Идеалът на Нова България – хуманистична цивилизация на устойчиво развитие.
432 Българският национализъм – захранван от национална гордост, родолюбие и благородно поощряване на религиозните, расови и етнически различия. На свободата, равенството, солидарността; уважението към човека и природата; общо човешката отговорност за бъдещето.
433 Новобългаризмът – патриотизъм вдъхновен от мисията на България и българите за най-непреодолимото предизвикателство – устойчивото развитие на света.
ЧАСТ VIII.
НОВА БЪЛГАРИЯ И ВЪПРОСИТЕ НА ПЛАНЕТАТА
Предизвикателства
434 Земята – на критичен етап. Човечеството избира бъдещето си. Независимо дали осъзнава, че настоящите поколения съдбовно предопределят физическото съществуване на бъдещите.
435 Всички на Земя – с обща съдба. При цялото многообразие на култури и начини на живот на хората.
436 Необходимост от устойчива глобална общност основана на уважение към природа, всеобщите права на човека, икономическа справедливост и култура на света.
Отговорност за бъдещите поколения – обща отговорност на всички хора.
Човекът и природа
437 Човечеството – част от еволюционизиращата Вселена.
438 Устойчивост на живата общност и благополучието на живота – от запазване биосферата с нейните екосистеми, разнообразие от растения и животни, почви, води, въздух.
439 Опазването на живота, разнообразието и красотата на Земя – обща грижа на всички хора. Свещен дълг пред новите поколения.
Глобалното положение
440 Производството и потреблението опустошават околна среда, изтощават ресурсите, унищожават видовете. Разпад, общността на живота.
441 Несправедливо разпределение печалбите от развитието. Неправда, нищетата, невежеството, въоръжените конфликти – към страдания.
Разрив „бедни – богати”.
442 Безконтролен ръст на населението претоварва околна среда и социалните системи. Свръх раждаемостта – заплаха за глобалната сигурност.
Възможният избор
443 Глобално партньорство за запазване живота на Земята или саморазрушение.
Потребност от нова ценностна система на хората и институциите.
444 Цел на човешкото развитие – осигуряването на бъдеще, не притежаването на повече сега.
445 Съществуващите знания и технологии – достатъчни за задоволяване потребностите на всички хора едновременно с намаляване вредите за околната среда.
446 Глобалното общество – към нови възможности за демократичен и свободен свят.
447 Екологичните, икономически, политически, социални и духовни проблеми на всички хора – взаимосвързани. Изискват общо решаване.
Всеобща отговорност
448 Гражданите на различните нации – част от единен свят, където локалното и глобалното – свързани. Всеки отговаря за бъдещето на хората и живота. Необходима човешка солидарност.
449 Общото разбиране на основните ценности – към формиране етична база на световната общност. Потребност от общи принципи за устойчив живот.
Устойчив начин на живот
450 Устойчив начин на живот чрез: уважение и грижа за общността на живота; екологична цялост; социална и икономическа справедливост; демокрация; отказ от насилие; мир; подобаващо съотношение между материалните и моралните стимули за труд.
ПРИЛОЖЕНИЕ: ПЪТНА КАРТА 2030
1994 г. – първо издание на Проекта, първи тест в парламентарни избори – Добрич.
1995 г. – първи граждански структури по Проекта; първи тест в граждански местни избори – Габрово, Добрич.
1996 – второ издание на Проекта; първи граждански приватизационни структури.
1997 г. – участие в частичните кметски избори;тестване граждански на икономически структури в страната.
1998 г. – трето издание на Проекта; граждански икономически структури в 15 общини на страната.
1999 г. – участие в местните избори с гражданска технология в 7 общини.
2000 г. – тестване съпровождащи структури по Проекта.
2001 г. – четвърто издание на Проекта – гражданско съдействие в парламентарни избори.
2002 г. – тестване прототип на хомопазарна структура.
2003 г. – тестване на граждански местни избори в 4 общини.
2004 г. – пето издание на Проекта; инициативи за Велико НС и избор на национален омбудсман чрез гражданите.
2005 г. – въвеждане технологии за: гражданско участие в изборите; граждански формат на правителството.
2006 г. – шесто, поименно издание на Проекта; тестване граждански политически съюз в с. Крушари и с. Герман; залагане на Гражданско правителство, при съществуващата олигархична политическа система.
2007 г. – опит за обозначаване Проекта в Евроизборите; тестване граждански елемент в Местните избори; подготовка развръщането на Гражданска политическа, икономическа и социална система.
2008 г. – формиране структури на Гражданска политическа, икономическа и социална система; изправяне Закона за референдумите; подписка за първи референдум – за Велико НС.
2009 г. – референдум за Велико НС и президентска република; избори за Велико НС; изработване и приемане Нова Конституция.
2010 г. – избори и промени по Новата Конституция.
2011 г. – начало на възстановяване законността в икономиката – съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост и еднократен данък за капитала с неустановен произход; демонтиране олигархичния политически модел на прехода.
2012 г. – национална политика на масова дребна собственост, широка средна класа, национално отговорен едър капитал, чрез хомопазарна икономика.
2015 г. – национално съгласие за Нова България; преход към информационно-технологична демокрация в Държава на обществото.
2020 г. – материално и духовно обновяване на страната; култ към образованието и културата; отворена българска гражданска нация; водещи световни личности – български граждани.
2025 г. – утвърждаване България и българите по света; място на Лева в глобална хомопазарна икономика.
2030 г. – българско устойчиво етно-културно пространство в света; България – където има българи; български национален принос към всеобщото устойчиво развитие – българско десетилетие на устойчиво развитие.
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ В МАТРИЦАТА НА ПРОЕКТА
ЧАСТ I. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
ЧАСТ II. ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
ЧАСТ III. НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВА ДЪРЖАВА – ПРЕХОД КЪМ ДЪРЖАВА НА ОБЩЕСТВОТО
ЧАСТ IV. ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
ЧАСТ V. НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ОБЩЕСТВО – ПРЕХОД КЪМ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ НЕДЕФИНИРАНО ОБЩЕСТВО НА СВОБОДНО ОРГАНИЗИРАНИ ЛИЧНОСТИ
ЧАСТ VI. КРИЗА В СИСТЕМАТА НА НАЦИЯТА. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УСТОЙЧИВА НАЦИЯ
ЧАСТ VII. НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВА НАЦИЯ – ОТВОРЕНА БЪЛГАРСКА ГРАЖДАНСКА НАЦИЯ
ЧАСТ VIII. НОВА БЪЛГАРИЯ И ВЪПРОСИТЕ НА ПЛАНЕТАТА
ПРИЛОЖЕНИЕ: ПЪТНА КАРТА
СЪДЪРЖАНИЕ
Матрицата на Проекта – 450 тези. Макрорамка, дух и философия на промени до 2030 г.
България – в Системна криза. Едновременно на нацията, обществото и държавата.
Сложна и продължителна, Системната криза дава видими последици от невидими причини. Хората правилно виждат последиците и мислят, че правилно виждат и причините. Но Системната криза изкривява погледа и видимото се възприема за действително, докато действителното остава невидимо.
Видими са: жалките доходи, цените, безработицата; дупките по пътищата; престъпността; безобразията с властта; стопяването на българите. И гражданите наивно смятат, че проблемът е единствено в откраднатата собственост, в лошите управници, в етническите партии. Оттам – популизмите: за някаква национализация; за проста смяна на управляващите; за забрана на етническите партии.
Като неправилно виждат причините, хората неправилно виждат и решенията. Приемат насериозно националистически, популистки и лидерски рецепти. Важното е, да са прости и разбираеми. Няма значение, че за България няма прости и разбираеми решения.
Системната криза в България, обаче, е сложна и завоалирана градация на кризи. От криза в системността на държавата, през криза в системността на обществото, до кризата в системността на нацията.
Началото – кризата в държавата. След еднопартийната система, България механично възприе многопартийната демокрация. Но в исторически късният й стадий.
Докато в развитите страни многопартийна демокрация компенсира застарялостта си с материално благополучие на гражданите и морал на управляващите, в България не може да се опре нито на благополучие на хората, нито на морал на управляващите.
Проблемът на държавата – проблем в системата на държавната власт, не в участниците в различните сценарии: „леви”, „десни”, „либерални”, „социални”. Държавата – в криза на историческата си същност – партийно-идеологическа организация на властта. Късна партийно-идеологическа държава.
Паралелно с обективно-историческите проблеми на многопартийната демокрация, българската държавна власт, след 1989 г., и по конструкцията си не принадлежи на гражданите. Преходът създаде милионери – олигарси, извън пазарната конкуренция и с ясно какви първи милиони. Сега тези лица контролират държавата и обществото. Политически режим на „мека” партийно-парламентарна диктатура на олигархията. Тази действителност не е последица от историческите процеси в партийната демокрация.
Поръчкова олигархия отне властта на гражданите в България, чрез законодателен метеж над демократичната Конституция от 1991 г. Самият парламент прие закони за пряката и представителна демокрация, в нарушение на чл. 1 на Конституцията. Състоя се „тих” държавен преврат, за разлика от „нежната революция” в други бивши социалистически страни. Това определи промяната в България.
Заслепени от светлината на демокрацията, гражданите бързо се върнаха към тъмнината, с която бяха свикнали. Вече тъмнина на олигархичната власт.
Пропагандата неотклонно промива мозъците на хората и тласка по-непримиримите към граждански контрол – да се изправели кривиците на властта с активността на гражданите. Хитър начин за узаконяване на олигархична власт. Видите ли, щом гражданите участват в подобрението на властта, значи системата не е за изхвърляне, трябва само да се усъвършенства. Да се смени една партия във властта с друга, едно правителство с друго. Идеята, обаче е напълно безперспективна, защото колкото повече се усъвършенства олигархията, толкова по-близо е съвършената олигархия. А идеалната олигархия е идеална НЕ демокрация.
Обществото обаче е далеч от подобно прозрение. То още е незрящо. Хората не разбират от какво в действителност произлизат бедите им. Че от една страна имат късна партийно-идеологическа държава. От друга – държава овладяна от олигархия. Че са лишени от пряка демокрация, а представителната е орязана и нито могат да отзоват, нито да задължат с нещо народните представители. Че никой избирател не знае кой го представлява, нито представителите знаят, кого представляват. Че за срока на мандата депутатите могат да правят какво си искат и мандатът им не може да бъде отнет.
Още по-далеч е прозрението, че за да принадлежи на гражданите, държавната власт трябва да се упражнява не само с нови методи, но и с нови средства – през информационните технологии. По всяко време и от всяко място, всеки гражданин отговорно сам да решава, лично, или чрез представител да осъществява правомощията си във властта. Свободно да договаря условията за своето представляване. Да отказва представител. Да го заменя с друг. Неща, неизбежно бъдеще, което можем да започнем сега, с обезсилване олигархичната политическа системата на прехода. Още сега да имаме мажоритарен вот и масово гласуване.
Предизвикателството е, как крайната форма на не демокрация – олигархичната власт, да бъде изправена без крайни средства. Да се изработи всесъгласие за обновяване на държавата по конституционен път. Да спре изтичането на обществената енергия в „подобрение” на олигархичната власт. Обществото да се концентрира в едно единствено действие – разобличаването и отхвърлянето на олигархичната власт.
Проектът заменя псевдодемокрация в олигархичната държава с високотехнологична демокрация в Държава на гражданите, под формата на президентска република, с право на отзоваване на президента чрез референдум.
Кризата в обществото – българска криза. Следствие кризата в главната обществена функция – икономиката.
Без значение как са забогатели, новите собственици и управляващите направиха българите най-бедните хора в Европа. И това е историческата присъда за тях. Че са се корумпирали и превзели властта, за да се обогатят, историята може и да забрави.
В търсене видим причинител за кризата в обществото: погледът на хората – към престъпно натрупания и некадърно управляван капитал. Вместо към ниската добавена стойност в икономиката.
В действителност, ако честни и способни хора имаха повечето капитал, икономиката би била 2 – 3 пъти по-напред, не 20 – 30. Колкото трябва.
За 20 – 30 пъти по-добри резултати не само не трябва да има шивашка, обувна, текстилна и ред други промишлености, но и евтин туризъм и земеделие. С които сега се гордеем.
За 20 – 30 пъти по-добри резултати, трябва нов тип икономика – на глобализацията, информационните технологии, интелекта. Хомопазарна икономика за: насочване капитали от различни страни, производство и реализация в различни страни. Печалби за България от глобализацията. Непознати неща, но без избор.
С високи доходи и цени – нови селища и инфраструктура. Възстановена природа. Образование, здравеопазване, наука, култура, спорт.
България към 2030 г. – с нов тип икономика. Водещи световни личности – български граждани. Отклоняване посредствените лица от страната по пазарен път, чрез високото качество на работните места и доходите.
Проектът подменя класическата пазарна икономика на господство на материалния капитал, с нова, хомопазарна икономика – на господство на интелектуалния капитал.
Кризата в системата на нацията следва кризите в държавата и обществото. Кризата в нацията – завършекът. Докато кризата в демокрацията лишава гражданите от власт, кризата в икономиката – от благосъстояние, кризата в нацията застрашава българите етнически.
Държавата на олигархията осигурява монопол на политическите партии във властта. Ако обаче държавната власт не е партийно-идеологическа, а гражданска, ако се упражнява отговорно от всеки гражданин, през информационните технологии, по всяко време и от всяко място, затварянето в етнически партии губи смисъл.
Ромският и турски етноси, като най-силно пострадали от кризата, чрез свои партии търсят помощ от държавата. Архаичната демокрация и слабата икономика – основа на етническата нация. Наред с етническата олигархия – феодали, които поименно контролират „своя” етнос чрез изостаналостта.
Етническият модел създава криза в нацията. Възпроизводството в българския етнос изостава. Перспективата: три нации; промени в държавното устройство.
В търсене видим причинител на кризата в нацията – погледът към етническите партии. Вместо към етническия модел нация – основата за етнически партии.
Изходът от кризата на нацията – чрез съвременно решение: нация от граждани. Не от раси, етноси, религии, класи, съсловия.
Проектът заменя етнически модел нация, с отворена българска гражданска нация.
Последователното блокиране на държавата, обществото и нацията, поразява националното цяло.
Изходът – първо, осъзнаване на Системната криза. После: държава на гражданите; организирано общество; гражданска нация. Ликвидиране съставните кризи по реда на възникване.
Насочване енергията на общество към линейна конгломератна гражданска самоорганизация, в нови, Граждански политически, социални и икономически структури, на нова – Гражданска политическа, икономическа и социална система.
Цялостно обновяване на държавата, обществото и нацията в България до 2030 г.
ЧАСТ I. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
I. УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ – НОВО ОБЩЕСТВЕНО РАЗВИТИЕ
1. Системна криза в България.
Времена на промени
1 Десетилетия науката предупреждава: партийно-идеологическата епоха приключва, идва смяна на историческото време. Преди 1989 г., присъдата у нас над тези разсъждения на западните философи – еднозначна – идеологическа диверсия. Някой иска нещо да ни развали.
Олигархична държавна власт
2 След 1989 г., кръстопът: тоталитаризъм – демокрация – олигархия. Източноевропейските страни – избор между „нежна” революция и „тих” държавен преврат. Избор: демократична или олигархична власт.
3 България – страна на олигархията.
Навлизане на България в Системна криза
4 Комбинацията: демокрация тип 19 век, плюс олигархия – поразява държавата, обществото, нацията. Системна криза на националното цяло.
Изход от Системната криза
5 Изход от Системната криза: гражданска нация; идеологически недефинирано общество на свободно организирани личности; държава на обществото.
2. Към хуманистична цивилизация.
Философия на промените
6 Преходът към време на култура и духовни ценности – не механична алтернатива. Бъдещото състояние на обществото – многолика проява на различни човешки виждания и ценности. При постоянно взаимодействие и конкуренция за по-предпочитания избор.
7 Логиката на промените – в баланса на отклонения от многообразния естествен ред. Без резки смени посоката на развитието.
Отказ от търсене на универсално решение за хармония при многообразието.
8 Национално съгласие за обновяване на: държавата, обществото, нацията.
9 Нов тип – линейна конгломератна гражданска самоорганизация в структури на нова политическа, икономическа и социална система.
10 Конституционен демонтаж на неработещите части в националното цяло.
3. Преобразования по експертни решения в цялостен Проект.
Проект на промените
11 Промени в държавата, обществото и нацията – по експертни решения в цялостен Проект.
Ограничения
12 Обновяване на България не по поръчка. Гражданите отговорно всичко сами. Отдолу нагоре. От периферията към центъра.
13 България: необикновени промени от обикновени хора.
Първоначално, от просветено малцинство.
Национална кауза: включване всички, независимо дали са отговорни или не, за Системната криза.
Посока и съдържание на промените
14 Посока на промените – посоката на историческото време. Устойчиво развитие. Високи технологии. Хуманизъм. Култура. Духовни ценности. Солидарност. Колективизъм. Хармония.
15 Преобразованията в обществото – линейни, за преодоляване първоначалния дефицит на ресурси. И по Проект. Защото пазарът не прави високите нива на организация от само себе си.
Необходимите промени. В необходимото време. С необходимите средства.
4. Реформи или нещо повече?
Размер на процесите
16 Човешкият напредък – преход от идеологическа класово-партийна социална система – основа на собствеността, към гражданска, хуманна социална идеология – на основа управление на собствеността. Хуманизиране стопанската дейност на човека.
17 Господство интелектуалния капитал над материалния. Налагане високоефективният интелектуален труд над материалния капитал.
Изключване
18 Хуманната обществена организация изключва: оръжията за масово унищожение; посегателствата над природата; социалната несправедливост; унищожителния взрив на популациите; псевдокултурата на потребителството; човешката алчност и завист за пари, власт и известност.
19 Идващите неизбежни промени, изходът от Системната криза – повече от реформи: преобразувания; трансформации. Нова България.
5. Цели, мотиви, движещи сили и посока на промените.
Главна цел на промените
20 Устойчиво развитие, чрез бърз растеж на производителните сили, при справедливо разпределение на общественото богатство.
21 Възпроизвеждане собственици на капитал в ново общество – на свободно организирани личности, съобразно резултати от високостойностен труд.
22 Формата на собственост: еднолична, групова, корпоративна, общинска, държавна – според икономическата ефективност.
Мотив, движеща сила, механизъм на промените
23 Повишаване стандарта на живот на хората – непосредствен мотив на промените.
24 Главна движеща сила на новото обществено развитие – научно-техническата революция.
25 Главен механизъм на българското обновяване – самоорганизиране гражданите в обществото, посредством система от политически субекти от ново поколение.
26Гражданската политическа самоорганизация – квази организация – свободно партньорство на хора и структури в обществени отношения за обновяване на държавата, обществото и нацията.
II. НОВА ИКОНОМИКА НА ОБЩЕСТВОТО – ХОМОПАЗАРНА ИКОНОМИКА
1. Към исторически нов тип икономика.
Пазарно-икономическа интеграция на света
27 Развитието на технологиите, сливането и преплитането на капитали, деиндивидуализирането и деперсонифицирането им – към икономическа глобализация.
В речника: „чуждестранен” равно на архаизъм.
Aлтерглобализъм
28 Разбиране глобализацията като пространство за напредък на човека. В частност на производителните сили. Не политика на богатите и силните, срещу бедните и слабите.
29Благоденствие за мнозинството, чрез справедливо разпределение на обществения продукт.
30 Утвърждаване на човешкото достойнство, справедливостта и равенството на възможностите.
31 Отговорност пред всички жители на Земята, особено пред децата и бъдещето.
32 Всеобхватен и справедлив характер на глобализацията, чрез всеобхватни действия за общо бъдеще на многообразния човешки род.
33 Глобализация – за повече свобода, равенство, солидарност, търпимост, уважение към природата, обща отговорност за бъдещето.
Противоречия на класическата пазарна икономика
34Класическата пазарна икономика – икономика на частната собственост на капитал за производство на стоки за свободния пазар.
35Свободната конкуренция ускорява растежа, повишава производителността, увеличава асортимента и качеството на изделията.
36 Новите технологии: повече средства, по-бързо остаряване.
37 Икономическият растеж: движение в тъмнина, мотивирано от бързи печалби.
38 Класическата пазарна икономика – върху персонифицирана и индивидуализирана собственост. Всеки знае, къде и коя е неговата собственост. Всяка собственост – с известни собственици. Всяко имущество – определено по вид и размер.
39 Преплитането и сливането на капитала – към деперсонификацията и деиндивидуализацията му. Един собственик на борсови акции не може да определи физически къде и коя е собствеността му, а на конкретната собственост – кои са физическите й собственици.
Процес на пазарно обобществяване на капитала.
Ръст на информационните технологии
40 След възхода в индустрията – ръст на информационните технологии. Скок в стопанската дейност на човека с многопосочни последици.
От печалби със собствен – към печалби с чужд капитал
41 Традиционното изчисляване на печалбата – съотношение между търговската стойност на изделието и стойността на производствените фондове.
42Печалбата чрез чужд производствен капитал – незаинтересованост от стойността, отдадена от капитала за единица продукция. Не ангажираност на печалбата с интересите на собствеността въобще.
Финансов и интелектуален капитал
43 Докато производствените мениджъри работят за пари чрез правене и продажба на стоки, финансови мениджъри работят парите да се увеличават в операции за краткосрочни върхови печалби. Финансов капитал обслужва висок интелектуален капитал.
Зараждане на нова, хомопазарна икономика
44 Стареенето на класическата пазарна икономика – в лутането на капитали от едни производства към други, и във финансови операции за краткосрочни свръхпечалби.
По-печелившо – въртенето на капитали във финансови операции, отколкото ре инвестиране в производството.
Производствените мениджъри – все по-откъснати от управлението на индустрията. Работа над всичко, което носи пари веднага. От производствени мениджъри – финансови. От класическа пазарна икономика, основана на собствеността на капитала – икономика основана на управлението на капитали.Хомопазарна икономика. Исторически нов тип икономика.
45 Хомопазарната икономика свързва свободния стоков пазар и производството в единен икономически свят, с деперсонифицирано и деиндивидуализирано възпроизводство на капитала.
Пари обслужват високостойностния управленски труд, чрез информационните технологии.
46 За хомопазарната икономика няма национален капитал, производство и пазар. Печалбата – не продукт от собствеността, а от управлението й по света.
47 С напредъка на технологиите, високостойностният интелектуален капитал измества материално-финансовия.
Новата икономика – децентрализирана и мрежова
48 Размерът на всяка икономика – заплаха сам по себе си.
49 Новата икономика на обществото – мрежа от конгломерати с линейни функции.
Особеностите на новата икономика – децентрализирано планиране, организиране, ръководство и контрол на растежа.
50 При линейната конгломератна организация на новата икономика: бъдещето по-ясно; рискът – разбит на части; печалбата не се уравнява между структурите.
2. Хомопазарната икономика и икономическите науки.
Стабилизация и организация на пазара чрез нова, гражданска икономическа култура
51 Опитите на централно-планираните икономики да „планират” потребителското търсене чрез „възпитание” показа: пазарът – повече култура, отколкото план и идеология. Повече общество, по-малко държава. И следователно: комуникация, мода, реклама; взаимодействие на национални, етнически, религиозни, културни различия. Хуманизация на пазара.
52 Главна перспектива при хуманизацията на пазара: новата икономика да разходва до равнище, което не лишава следващите поколения от ресурси, и не пречи на природата да се самовъзстановява.
Хармония: „човек – природа”. Нова – гражданска икономическа култура.
Новите реалности и икономическите науки
53 В последните десетилетия – промяна в производствените фондове: работна сила – оръдия на труда – предмети на труда.
54 Намаляване ролята на ниската квалификация, увеличаване на интелектуалния труд. Незаинтересованост към ниско квалифицираната работна ръка. Интерес към високопроизводителните машини и интелектуалния труд.
55 Финансовият мениджмънт, свързващото звено между пазара и производството, изведе уникална категория: „производството – разход, който намалява печалбата”. Прекъсването на цикъла: „пари – стока – пари прим”, само привидно.
56 В новата икономика финансовият мениджмънт няма грижа за производствения. За: суровини, енергия, транспорт, амортизации, заплати, лицензи, технологии, реклама, конкуренция и т.н. Себестойността на производството – проблем на производството.
Към икономика на господството на интелектуалния капитал
57 По класическата теория на капитализма собственикът на капитала решава участието в труда и разпределението на печалбата.
Сега свободен капитал организиран от висок мениджмънт дава печалби недостижими без интелекта. И обратно – класическото възпроизводство на капитала не дава върхови печалби, въпреки монополното положение на пазара.
58 Разпределението на печалбите в хомопазарната икономика – в зависимост от участието на интелектуалния труд в производството, не от собствеността на капитала.
59 На пазара: конкуренция за печалби; дефицит на възможности за печалби; дефицит на интелектуален капитал за изработване на печалби.
60 Новата дефиниция на производствените отношения – не чрез собствеността и делението: „експлоатирани – експлоататори”.
61 Високият интелектуален труд в управлението на материалния капитал – в ново качество: интелектуален капитал.
Превръщане интелектуален труд в интелектуален капитал. Размиване противоречието: „труд – капитал”.
ЧАСТ II.
ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
I. КЛАСИЧЕСКА ПАРТИЙНО-ИДЕОЛОГИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ
1. На историческите граници на партийно-идеологическото време.
Хипертрофия на идеологическите партии
62 Израждане идеологическите политически партии в рояци лилипути и кухи мастодонти. Въпреки допинговото законодателство за монопол на партийно-идеологическата система в държавата.
Деидеологизация
63 С отпадане класовото разделение в обществото – загърбване партийните идеологии, търсене самосъхранение на партиите в несвойственото за тях: надпартийност, прагматизъм, технократизъм.
Трамплин към държавната власт, с цел злоупотреби
64 На границата на идеологическото изчерпване, партиите – трамплин към властта, с цел злоупотреби.
65 Възпроизводство: партийна олигархия; вътрешнопартийна корупция.
66 Мафии, под форма на приватизация, заеми, квоти, лицензи, разрешения. Поръчкови закони. Предизборна корупция. Злоупотреба с гласове.
67 Практиката на прехода: държавни органи съдействат за своеволия на управляващите.
68 Първата грижа на управляващите, как да не паднат от власт, а като паднат – да не бъдат разобличени, съдени и наказани, а присвоеното – върнато.
Усещане за промяна
69 Висшата партокрация иска да е властваща.
Управляващи и граждани усещат: държавата и обществото – погрешни в основите.
Управляващите се уреждат като за последно, гражданите чакат кога това все пак ще свърши. И отлагат действителното решение с поредния си неправилен избор…
Избор чрез не гласуване
70 Въпреки пропагандата за подкрепа политическата система чрез висока избирателна активност – все повече откази за узаконяване политическия модел посредством гласуване за едни или други негови представители.
Одобрение под критичния минимум
71 Свиването избирателната активност под критичния минимум – до разпад на политическите партии и изчерпване самата политическа система. В резултат, властта – все по-непредставителна.
72 Напук на хората, управляващите – с абсурдни правила. Гласовете на малките партии – към големите. Гласуваш за едни, гласът ти се брои за други.
Обективно изчерпване
73 Главен проблем на олигархичната държава – остарелият тип държава. Партийно-идеологическа. Без перспективи за усъвършенстване. Многопартийна демокрация, в късният й исторически стадий.
Приемственост: тоталитарна – олигархична държава
74 Олигархичната държава – ползване кадри и партийна организация от тоталитаризма. Стари кадри и организация, променени за обслужване новата – олигархична, партийно-парламентарна диктатура над обществото.
2. Нетехнологични средства на демокрация в късната партийно-идеологическа държава.
Нетехнологични средства за произтичане представителната държавна власт от гражданите
75 Във всяка късна демократична партийно-идеологическа държава властта произтича от гражданите със средствата от преди столетия: избирателни листи и бюлетини, предизборни кампании, партии, мандати, срокове, избирателни дни, преброители, наблюдатели, комисии.
76 Късната демократична партийно-идеологическа държава – многопартийна система на демокрация с нетехнологични средства.
3. Нетехнологични методи на демокрация в късната партийно-идеологическа държава.
Конфронтационна демокрация
77 Анахронизъм – животът на политическите партии живеят – чрез образа на “врага”. Няма враг – няма борба – няма победа – няма партия.
78 Историческият процес: разпадане класовото деление на обществото, с развитие технологиите. Развитието захранва все по-слабо партийно-идеологическата ролетка: „победители – победени”.
79 Противоречието в късната партийно-идеологическа държава: ценни специалисти извън управлението. „Победителят” назначава „своите” хора. „Противникът” чака реванш.
80 Раздробяване и противопоставяне потенциала на нацията. Една партия „побеждава”, друга – „победена”. „Победителят” се разправя с „победения” и мисли, как на следващите избори пак да е „победител”. Да не падне в ръцете на „врага” – конкурентната олигархична група.
Липса на пряка демокрация
81 В българската държавна власт пряка демокрация няма. Даже по инициатива „от горе”. За 18 години няма нито един референдум – „допитване”.
Нетехнологични методи на представителна демокрация
82 Гражданите избират партии, без отделният избирател да знае, кой го представлява във властта. А отделният представител – кого поименно представлява.
83 Гражданите не могат да задължават или отзовават представителите си.
84 Представителната демокрация заложник на догмата: „веднъж избран, всеки народен представител представлява целия народ”.
Олигархичната държавна власт извън контрола на народа
85 Държавната власт, в условията на партийно-парламентарна диктатура на олигархията, фактически не принадлежи на гражданите. Те не могат да налагат на управляващите, как да управляват, и не могат да ги отстраняват от властта.
86 Държавната власт изцяло и безконтролно принадлежи на псевдо-представители на народа. Принадлежи на олигархията.
87 Олигархичните идеологически политически партии – посредници: монополисти и спекуланти.
88 Партии – посредници изземват властта на гражданите. Обслужват олигархични лица и групи.
Управление без вътрешна конкуренция
89 Политическата конкуренция – до избора на управляващи. След изборите – безвремие и демагогия. Чакане да изтече мандата. Тогава отново избираме честни и кадърни хора. „Нашите” хора, от „нашата” партия. Които ни крадат и лъжат...
90 На конкуренцията в класическата пазарна икономика на обществото, противостои монополът на идеологическите партии и олигархичната власт.
II. ДЪРЖАВА НА ОЛИГАРХИЯТА
1. Тоталитаризъм, демокрация, олигархия.
Между тоталитаризма, демокрацията и олигархията
91 След 1989 г., управляващите в България пред тройната дилема: тоталитарно управление; завой към демокрация; запазване контрола над държавата чрез олигархия.
Интереси за премахване тоталитарната система
92 Последните тоталитарни години, хора във властта – незадоволени от политическата си несменяемост – стремеж към облаги и привилегии. Натиск от децата на номенклатурата над родителите за повече материални облаги от властта.
93 Разпадът морала при социализма – с отпадане на духовните стимули и замяната им с материални.
Непреодолим враг на тоталитарната система – алчността.
94 Перспективата за едри собственици измежду несменяемите управници – отприщване вътрешни разрушителни сили на тоталитарната система.
Проблеми по установяването на олигархична власт
95 Единствена възможност за запазване властта – замяната тоталитаризма, вместо с демокрация, с олигархия. По липса на олигархия – спешно обогатяване на определени лица.
96 Предизвикателство пред българското ръководство в началото на прехода: да създаде демократична фасада на многопартийна демокрация, която после да подмени с олигархична власт.
2. „Нежна” революция и „тих” държавен преврат.
Дилемата: „тоталитаризъм – демокрация” в Източна Европа
97 Източна Европа – на две: страни с демократични традиции и страни без. В първите, премахването на тоталитарната система – от лица извън управлението. При вторите – от управляващите.
„Нежна” революция
98 В централна Европа – „нежна” революция. Изолиране партийната номенклатура от ръководство на държавата.
„Тих” държавен преврат
99 В България – „тих” държавен преврат. Налагане олигархична държавна власт.
100 „Постижения” на олигархичния път на България: след 18 г. страната 3 пъти по-изостанала от държавите на „нежната” революция.
3. Българска технология: „тих” държавен преврат.
Иновацията: държавен преврат по парламентарен път
101 Невежество на обществото, от началото на прехода: че разграбването на държавата и правенето на милионери става с просто раздаване на пари с куфарчета, и че властта на номенклатурата се крепи на танкове.
102 „Тихият” държавен преврат – изтънчена демократична процедура. Както и схемите за източване и присвояване на капитали – „законно”.
Двуактна технология на „тихия” държавен преврат
103 Първи акт. Приемане демократична Конституция. Посочване върховенството на гражданите във властта – пряката и представителната демокрация.
104 Втори акт. Суспендиране Новата Конституция в частта й за властта.
Елементи на „тихия” държавен преврат
105 Законодателен метеж. Отмяна Конституцията не с оръжия, а чрез Закони, които азбучно й противоречат. Обезсилване чл. 1 от Конституцията – върховенството на гражданите във властта.
106 Партийно-парламентарна диктатура. Същност на олигархичната власт – контрол над партиите във властта. От там – над парламента. През контрол над парламента – контрол над правителството.
107 „Тихият” държавен преврат – обезсилване Конституцията, относно властта: лишаване гражданите от пряка демокрация; налагане олигархичен контрол над представителната демокрация.
Цялостна подмяна демокрацията с олигархичен сурогат на демокрация – „олигархична демокрация”.
108 Държавна измяна. Авторите – извършители, подбудители, помагачи: юристи; законодатели; съветници на олигархията; фанатици – партийци; честни хора, които не знаят какво правят; хора, които подозират, че правят нещо нередно, но „работят за хляба”.
III. „ОЛИГАРХИЧНАТА ДЕМОКРАЦИЯ” – ДО СИСТЕМНА КРИЗА НА ОЛИГАРХИЧНАТА ДЪРЖАВА
1. Същност
Господство държавата над обществото
109 Предварително условие за господство олигархията над гражданите – властване държавата над обществото.
Господство олигархията над държавата
110 Осъществяване властта на олигархията над гражданите – господство олигархията над държава, властваща над обществото.
Разрив: граждани – държава
111 Общество на държавата, вместо държава на обществото. Гражданите в обществото – без подвластна на тях държава. Държавата – с подвластно на нея общество над което господства безпрепятствено и всеобхватно.
112 Пропагандата за съхраняване на държавността – демагогия. Опит да се увековечи олигархичната власт в държавата и чрез държавата над обществото.
113 Олигархичната партийно-идеологическа държава – партийно-парламентарна диктатура над обществото посредством „олигархична демокрация”.
Резултат
114 Подмяна конституционната идентичност на Република България. Република България не е Република България.
2. Съдържание
Подход на законодателно обезсилване на Конституцията
115 Разрушаване основите на държавната власт чрез законодателен метеж срещу Конституцията в частта за демокрацията.
Елементи на законодателния метеж над Конституцията
116 Изземване правото на гражданите на пряка демокрация, посредством Закона.
Компенсиране отсъствието на пряка демокрация – с подконтролна на олигархията представителна демокрация.
Налагане олигархична партийно-парламентарна диктатура в държавата
117 След премахване пряката демокрация – свеждане цялата държавна власт до олигархичен тип представителна „демокрация”.
118 Идеалът „олигархична демокрация”: гражданите участват във властта през партии-посредници, контролирани от олигархията, мотивирани от платена пропаганда и изборна корупция.
Легитимиране на „олигархична демокрация”
119 Съществуването и узаконяването на олигархична „демокрация” – чрез гражданския контрол. Колкото повече гражданите контролират олигархичната власт и я изправят, толкова тя е „демокрация” и няма причини да бъде отхвърляна, а само усъвършенствана.
3. Обхват
Криза на пряката демокрация
120 Олигархичен контрол над държавната власт лишава гражданите от пряка демокрация.
Цялата държавна власт – в представители.
Криза на представителната демокрация
121 Олигархичен контрол над представителната демокрация.
Народни представители – само лица на подконтролни на олигархията партии. Изключения – за потвърждаване на принципа.
ЧАСТ III.
НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВА ДЪРЖАВА – ПРЕХОД КЪМ ДЪРЖАВА НА ОБЩЕСТВОТО
I. УСТОЙЧИВАТА ДЪРЖАВА –ДЪРЖАВА НА ОБЩЕСТВОТО, ГРАЖДАНСКА ДЪРЖАВА
1. Общество и Държава на обществото.
Концентриране на държавността
122 Повече общество, по-малко държава, по-силна, по-свързана с гражданите.
123Прехвърляне правомощия от държава към гражданите. Нова роля на местна власт: дистрибутор на държавна власт, застъпник за принадлежността на Държава на обществото.
Освободените ресурси от свиването на държава – към сферите на изключителна й компетентност.
124 Функциите на държавата и обществото – преплетени, сливащи, разграничаващи се в общото цяло на националната кауза – България, водеща в новия век.
Организация на държавата извън традиционните дефиниции
125 Развитата държава на гражданите – върху високотехнологична организация на обществото. Извън и над разграничения: “република – монархия”; “парламентарна – президентска” държава. Хуманна държава на хуманно общество, за хуманна национална кауза.
Равнопоставяне на критериите „развитие” и „ред”
126 Опитът от история: за държава – по-важен редът и сигурността, отколкото развитието. За Гражданска държава съотношението “развитие – ред”: „динамично развитие – гъвкав ред”. Съотношение според целите.
2. Човекът в Държавата на обществото.
Водещи личности, не харизматични лидери
127 Разчитане на експерти и специалисти. На морал, наука и култура.
128 Утвърждаването водещи личности и структури – с резултатите от дейност. Чрез граждански контрол, конкуренция и прозрачност.
Безсубектни технологии
129 Безсубектни технологии – освобождаване от организация и методи пораждащи бюрокрация, субективизъм, корупция, опити за олигархична власт.
130 Високотехнологична демокрация. Стабилизиране институциите на държавата около широки и продължителни мандати.
Роля на гражданите в държавата
131 В Гражданската държава, функциите такива, каквито гражданите решат. Гражданите определят правомощия, мандати, срокове. По всяко време и от всяко място. Гъвкаво държавно устройство.
132 Държавата на общество – държава на политически свободни граждани, не на партийни идеологии: социални, религиозни, расови или етнически.
3. Еднонационална Гражданска държава.
Еднонационална държава на българска гражданска нация
133 Българска Гражданска държава – еднонационална държава на отворена българска гражданска нация.
134 Гражданска нация – не върху социални, етнически, расови или религиозни модели. Отворена нация на граждани с българско национално самосъзнание. Хора – българи в трудовата си, обществена и лична дейност.
Неприемливи ограничения
135 България и българите не могат да се затворят единствено в християнската цивилизация, която е на 2000 г., нито в ислямската, която е в 15 век. Коренът им е по-дълбок.
Приемливи ограничения
136 За Държава на гражданите е важна националната кауза. Хората, които налагат новобългаризма в градивните човешки дейности: икономика, култура, образование, наука, спорт, екология. Без истерия, крясъци и шум, чрез Конституцията и Законите.
II. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УСТОЙЧИВА ДЪРЖАВА – РАЗВИТИЕ КЪМ ДЪРЖАВА НА ГРАЖДАНИТЕ В ОБЩЕСТВОТО
1. Нови методи на демокрация – за преминаване към Държава на обществото.
Ограничаване на държавата
137 Модернизиране методите на администриране. Безсубектни технологии: интернет, телефон, поща.
138 Утвърждаване принципа: „всичко, което не е забранено е разрешено” и принципа на мълчаливото съгласие.
139 Достъп на гражданите до информацията по държавното управление и хората в него.
Съвременна правова държава
140 Право на сезиране конституционния съд от гражданите.
141 Инкриминиране отказа от правосъдие.
142 Департизиране на съдебната и правоохранителна системи.
Конкуренция в държавната власт
143Пренасяне принципа на конкуренцията от пазарната икономика, в държавното управление.
144 Увеличаване относителната тежест на един избирател при по-резултатно упражняване правомощията му в съвкупната държавна власт.
145 Конкуренция между избирателите за представляване на други избиратели.
146 Конкуренция между представителите, за увеличаване броя на гражданите, които представляват, и за придобиване статут на народни представители.
147 Конкуренция между народните представители за увеличаване тежестта на техния глас, чрез увеличаване броя на избирателите, които представляват и броя на избирателите, които са им дали продължителни и безусловни мандати.
148 Конкуренция между народните представители с най-голяма относителна тежест в парламента за заемане високите постове в държавата.
149 Конкуренция между депутатите застрашени от загуба на гласове за оставане в парламента.
Устойчиво положение на фигурите във властта
150 Влизат в парламента и остават народни представители личности, които представляват повече от минимално определения брой гласоподаватели.
Конкуренция за отсяване резултатните представители с висок рейтинг и дълги мандати.
151 Преки избори в изпълнителната, законодателна и съдебна власт.
Устойчиви органи на държавна власт
152 Конкуренцията между гражданите за упражняване правомощията им към съвкупната държавна власт.
Утвърждаване успешните личности.
Формиране стабилни органи на държавна власт.
153 Обществото: изграждане държавата около високотехнологичните и проспериращи институции. Изправяне непродуктивните.
154 Гражданската държава – развиване държавната власт чрез пазарна конкуренция, за повишаване административния потенциал на управлението.
Симбиоза на пряка и представителна демокрация
155 Информационните технологии – разнообразяване формите на плавно преливане от пряко към представително упражняване властта от отделния гражданин.
156 Променливо съотношение на пряка и представителна демокрация.
157 Всеки избирател, във всеки момент, сам решава, в кои случаи, и в каква степен лично или чрез представител, да осъществява правомощията си в съвкупната държавна власт.
Жребийна демокрация
158 Формиране представителни извадки от граждани в обществото и извличане държавно-властнически решения възоснова изявленията на представителите. Поевтиняване и динамизиране на демократичния процес.
Свободен избор на държавно-властнически правомощия
159 Когато избирател не желае лично да упражнява правата си в единната държавна власт – овластява поименно и конкретно представител, обикновен или народен (лицензиран).
160 Всеки избирател – с право на законодателна инициатива и процедура за предизвикване на референдум.
Технологии за променлив и неравен глас
161 Всеки избирател носи последиците от успешното или неуспешно упражняване на правомощията си в държавната власт.
Устойчива демокрация, в реално време
162 Информационни технологии. Пряка демокрация в реално време. Неприсъствено, от всяка географска точка.
Възможности на информационно-технологичната демокрация
163 В реално време: паралелно съществуване и конкуренция на различни мнения.
Всеобща законодателна инициатива.
Всяко гласуване в представителните органи – предпоставка за референдум.
Иницииране индивидуални и нормативни държавни актове.
Издигане и отзоваване от държавни постове.
Промени в структурата и организацията на държавата.
Баланс на лични, групови и общонационални интереси
164 Демокрацията в Гражданската държава – балансиране личните, обществени и държавни интереси.
Личните интереси – гарантирани, ако не са за сметка на други лични интереси, на обществото или държавата.
165 Високотехнологичната демокрация – преливане функции от личността към държавата и обратно.
Гражданите – субект на единството на държавната власт
166 Гражданите поотделно, организирани в групи, посредством обществото като цяло – съставляват единството на държавната власт в Държавата на обществото.
167 При всяко гласуване в парламента – различно обединяване и разделяне. Без врагове и приятели. С различни интереси и мнения.
168 Постоянно формиране и пренареждане различни мнозинства в парламента.
169 Липса на организирана по условие, парламентарна опозиция. Опозиция по едни въпроси, която по други не е. В различен състав.
170 Държавната власт – единна. Отказ от механично разделение на хора на власт и хора в опозиция. Динамична конкуренция: „за” и „против”.
171 Упражняване държавната власт чрез общи правила, без обща непосредствена цел. При национално съгласие за общата мисия: издигане на България.
Без деспотично мнозинство с деспотичен Закон.
Променливо съотношение: централизация – децентрализация
172 Когато за България е по-изгодно концентрирането на власт – централизация и обратно: Стабилност чрез гъвкавост.
2. Нови средства на демокрация за постигане Държава на обществото.
Информационни технологии в демокрацията
173 Всеки гражданин, по всяко време и от всяко място – с право да оттегли представителната си власт.
174 Лесно, бързо и точно зачитане вота на гражданите – за какво, как е гласувано.
175 Всеки обикновен представител – влиза или излиза от парламента в зависимост от това, колко избиратели представлява.
176 Всеки представител, във всеки момент, знае точния брой гласоподаватели, които представлява, обвързан ли е или не със задължителен мандат и какъв.
177 Всеки избирател може да прехвърли гласа си от един представител на друг. Право на преупълномощаване – ако има мандат за това.
178 Всеки избирател може да посочи за свой представител, който и да е друг избирател.
179 Всеки народен представител гласува така, както всеки отделен избирател го е задължил.
180 Когато депутатът не е съгласен с искане на представлявания – отказва представителството.
181 Тежестта на представителя – толкова по-голяма, колкото повече граждани представлява.
182 Народните представители придобиват и губят депутатско качество без избирателни кампании. С набиране или загубване на необходимите гласове за представляване.
183 Народното събрание и общинските съвети – с променлив състав.
184 Целево-ротационен принцип при представителство организирано от групи граждани. Влиза в парламента този, който е специалист по определен въпрос.
185 Лични гаранции за депутатските функции.
186 Предварителна оставка, срещу непостигане на резултати.
187 Залог на личното имущество срещу злоупотреба с власт.
Изграждане на устойчива държава около високоразвитите производителни сили.
188 С осъществяването на Проекта технологиите размиват границите: “общество – държава”.
Бъдещето: единна, високотехнологична, обществено-държавна организационна среда.
III. СЪЗДАВАНЕ ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА
1. Политически субекти от ново поколение – Граждански политически субекти.
Партийно-идеологически политически субекти и Граждански политически субекти
189 Класическите идеологически политически партии – с лява, дясна или друга партийна идеология, или водачество на лидер; приемат и изключват членове; решават чрез подчинение малцинството на мнозинството – демократически централизъм; ръководят пирамидално отгоре надолу.
190 Гражданските политически партии – трети избор, не на партия-ръководителка или водачество на лидер – вожд. Трети избор – на Проект на промени. Не разчитат на членство, а на партньорство между равнопоставени личности. Не вземат важни решения с мнозинство, а с изработване на съгласие. Не поддържат централа и пирамидална структура на управление, а хоризонтална мрежа от структури на сътрудничеството и съгласието.
2. Гражданските политически субекти: Граждански политически и социално-икономически сдружения и Граждански политически партии и коалиции.
Граждански политически и социално-икономически сдружения
191 Инструменти на гражданска политическа самоорганизация отдолу нагоре, и от периферия към центъра. Непосредствено предлагат на гражданите и отстояват пред обществото третия избор, не на партии и личности, а изборът на път на промените – Проекта 2030.
Граждански политически партии
192 Представят Гражданските политически и социално-икономически сдружения по време на избори. Нямат структури по места. Изразяват съгласието на Гражданските политически и социално-икономически сдружения в правенето на конкретна гражданска политика към властта.
193 Осъществяват Проекта 2030. Съставляват формални регистрации с технически ръководства. Нямат контрол над Гражданските политически и социално-икономически сдружения и не могат да ги представляват, освен изрично.
Граждански политически коалиции
194 Съставят се между всички организации и лица, които приемат промените по Проекта 2030.
195 Гражданските политически коалиции: не класови, съсловни, етнически, космополитни, религиозни, електорални, браншови, синдикални, сепаратистки, панидеологически, конфронтационни коалиции. Коалиции на националната демокрация.
3. Взаимодействие на Гражданските политически субекти в политическата подсистема на цялостната Гражданска политическа, икономическа и социална система.
Взаимодействие между Гражданските политически и социално-икономически сдружения
196 Териториално и функционално взаимодействие за постигане на съгласие при осъществяването на Проекта 2030 .
Местно взаимодействие на Гражданските политически и социално-икономически сдружения
197 Упражняване на Гражданска политическа власт и граждански контрол в селищата и общините.
198 Децентрализация на местната власт към кметства и от кметства към гражданите.
199 Налагане прозрачност по въпроси от местно значение. Обществено въздействие при злоупотреби и несправедливости с власт. Методи за натиск.
200 Поставяне личността и уважението към личност на вниманието на държава и обществото. Възпитаване гражданството в дух на солидарност и отговорност.
Национално взаимодействие функции на Гражданските политически и социално-икономически сдружения
201 Гражданска самоорганизация за намиране и подготвяне личности за работа в органи на държавна власт, от граждански политическите позиции – професионални и експертни.
202 Изработване механизми за отговорен избирателен вот. Самофинансиране на предизборните дейности.
203 Отхвърляне злоупотребите с власт: подкупи, манипулации, заплахи, фалшификации.
Взаимодействие между Гражданските политически и социално-икономически сдружения
204 Гражданските политически и социално-икономически сдружения извършват Гражданска политическа дейност по самоорганизация на гражданите отдолу – нагоре и от периферията към центъра за промените по Проекта.
Взаимодействие между Гражданските политически партии
205 Координират конкурентното представяне на политически свободните граждани, при осъществяването на Проекта посредством Гражданските сдружения.
Гражданският политически избор – трети избор: на Проект на промените
206 Гражданските политически субекти – сдружения и партии взаимодействат в Гражданска политическа, икономическа и социална система, за утвърждаване в обществото изборът на Проект на промени, вместо на партии и личности.
Гражданският политически избор на изпълнители на Проекта
207 Гражданските политически партии отговарят за отграничаването на гражданския политически избор от партийно-идеологическия. За създаване действителна политическа конкуренция при избора на граждански фигури за властта.
Функциониране на Гражданска политическа система
208 Паралелно съжителство между структурите на Партийно-идеологическа система и Гражданската политическа система до налагане свободните граждани в политическия живот.
Водещи личности в Гражданските политически субекти
209 Формиране съгласие на просветеното малцинство – първоначално, включване водещи личности от наука, специалисти и експерти в съгласието за Проекта..
В последствие – разширяване първоначалното съгласие, към водещи личности и организации в различни сфери. Преобразуване просветеното малцинството в мнозинство.
Партньорство в Граждански политически субект
210 Партньорството в граждански политически субект – без предпочитани форми, с предпочитана ефективност. Всеки сам избира форма на партньорство според предпочитанията си.
211 Гражданските политически субекти – конфедерации на физически и юридически лица.
Гражданска политическа система – концентратор на обществена енергия
212 Обновяване на България съвместно с други организации и лица. Без конкуренция и с приемане ценностите на многообразието.
214 Партньорство със синдикатите, браншовите организации, неправителствените организации, църква, фирмите, формалните и неформални структури на общество за напредък на България.
Сътрудничество с традиционните политически партии.
215 По Матрица на Проекта – национално съгласие. По съставните експертни решения – постоянен дебат и конкуренция за по-добри предложения.
216 Поставяне партньорството над формалното членството.
Гражданска политическа система – отговорност пред гражданите
217 Предварителни оставки срещу неизпълнение ангажименти в държава. Имуществени гаранции срещу злоупотреба с власт.
218 Персонифициране на отговорността. Отказ от имунитети и скриване зад колективни органи.
Гражданска политическа система – конфедерации на граждани и граждански структури
219 Равно отношение към членове и не членове, физически и юридически лица.
220 Троен конфедеративен принцип: национален, областен, общински, за взаимодействие между партньори.
221 Доближаване до обществото и неформална организация. Заличаване разлика между неформално и формално общество.
222 Мрежова структури от личности и организации, които като се договарят за обновяване на България, се договарят за социалната практика.
Гражданска политическа система – политически отграничения
223 Изразяване политическа воля на гражданите чрез избори или по друг законен начин. Поставяне гражданският политически избор над етническите, расови, религиозни, леви, десни или други разделения.
224 Отношения на търпимост: не конкурент на класическите идеологически партии на левия или десен електорат. Трети избор: не на партии и не на личности – на експертни решения в цялостен Проект.
4. Укрепване на Националната политическа система чрез цялостната Гражданска политическа система.
Съдържание на Национална политическа система
225 Национална политическа система – от структурите на съществуващата Партийно-идеологическа и структурите на възникващата цялостна Гражданска политическа система.
Възможности на Гражданска политическа система за укрепване на Националната политическа система
226 Потенциалът за неманипулирано включване гражданите в национална политика при днешният й олигархичен характер: 20 – 30 %, от избирателите. Потенциалът на Гражданска политическа система: 70 – 80%.
227 Укрепване чрез обновяване – включване в политическия живот и на граждани извън левите, десни или други идеологеми: расови, етнически, религиозни.
5. Национална политическа сцена: партийно-идеологическа и гражданска.
Национална политическа сцена и Партийно-идеологическа политическа сцена
228 Припокриване между Национална политическа сцена и Партийно-идеологическа.
Същност на партийно-идеологическата политическа сцена
229 Господство правилата на олигархична власт на Националната политическа сцена за моделиране на общественото мнение.
Същност на Гражданската политическа сцена
230 Политическа сцена за изява на Гражданската политическа система от сдружения, партии и коалиции, като част от цялостната Гражданска политическа, икономическа и социална система и нейните субекти.
6. Съдържание на националното съгласие за целите на промените.
Основни цели на промените
231Нова държава – държава на общество от свободно организирани личности. Ново общество – идеологически недефинирано общество на свободно организирани личности. Нова нация – отворена българска гражданска нация.
Технология на националното съгласие – всесъгласие за обновяване на България
232 Преобразуване малцинството в мнозинство за промени по Проекта чрез политически субекти от ново поколение – Граждански политически субекти в Гражданска политическа система на Гражданска политическа сцена.
233 Промени отдолу-нагоре и от периферията към центъра.
234 Първоначално съгласие за Проекта чрез партньорство на просветено малцинство организации и личности.
Промени по експертни решения в цялостен Проект
235 Съгласие по Матрица на Проекта 2030.
Многообразие и борба на мнения по съдържанието на експертните решения на Проекта.
236 Матрица на Проекта – Макрорамка на заданието за специалистите и експертите, с граждански политически мандат за изработване на експертните решения на Проекта.
Експертните решения по Проекта – обвързване широкото гражданство, без да се одобряват от него, ако са в изпълнение на Матрица му.
IV. ГЛАВНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА КЪМ ДЪРЖАВА НА ГРАЖДАНИТЕ
Неутрализиране пропагандата на олигархията
237 Отказ от граждански действия по изправяне и подобрение на олигархичната власт чрез граждански контрол и други способи. Лишаване властта на олигархията от легитимност чрез ясното обявяване на нейната противоконституционност и като така – подлежаща единствено на премахване.
Разграничаване от олигархията и нейното увековечаване, в случай на предприемане по необходимост, и заради защита на моментен обществен интерес, на действия по корегирането й.
Стълбица на общественото прозрение
238 Първа стъпало на обществено прозрение: действителното състояние на България – Системна криза, с олигархична власт в държавата.
239 Второ стъпало на обществено прозрение: промени по експертни решения в цялостен Проект за обновяване на държавата, обществото и нацията.
240 Трето стъпало на обществено прозрение: път на промените – референдум – Велико НС – държава на гражданите под форма на президентска република.
241 Четвърто стъпало на обществено виждане за: нова – всеобхватна Гражданска политическа, икономическа и социална система, с Гражданска политическа подсистема от политически субекти от ново поколение – Граждански политически и социално-икономически сдружения и Граждански политически партии. Нова – всеобхватна Гражданска политическа и социално-икономическа сцена със съставна Гражданска политическа сцена.
Паралелно съжителство на партийно-идеологическите и граждански политически система и сцена, в рамките на единна Национална политическа система и сцена.
Взаимен отказ от изтъкване на различия
242 Самодисциплина на отделните граждани и техните организации за изработване на национално съгласие за промените до 2030 г.
V. РЕФЕРЕНДУМ – ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА НА ГРАЖДАНИТЕ
1. Дневен ред на Великото народно събрание – развитие към Нова България.
Референдум за конституционни промени към държава на общество
243 Референдум за обявяване България за Държава на обществото.
244 Определяне задължителни референдуми.
Равнопоставяне на политически свободните граждани с партиите.
Въвеждане на конституционни закони, в частност за пряка и представителна демокрация.
245 Обвързващ мандатът за депутатите.
Право на отзоваване на пряко избираемите лица: президент, народни представители, кметове, общински съветници.
Намаляване броя на народните представители и общинските съветници.
Съкращаване държавни функции и органи.
Завишаване отговорност на държавните органи.
246 Съдебна реформа.
Усъвършенстване на правоохранителните органи.
Пряко избираем глава на съдебната, правоохранителна, контролна, регулаторна системи.
Държава на гражданите посредством президентска република
247 Демонтиране на олигархична партийно-парламентарна власт чрез прехвърляне отговорност и правомощия по изпълнителна власт – правителството, от парламента към президента.
248 Правомощия на президента по разпускане на парламента и приемане на Законите.
Право на гражданите да отзовават президента. Гаранции срещу посегателства над Конституция.
Перспективни конституционни промени към Държава на общество
249 Право на гражданите на индивидуален договор с държава за българско гражданство. Отчитане равноправието и нееднаквост на отделна личност.
250 Информационни технологии при упражняване държавна власт от гражданите.
251 Право на гражданите пряко или по договор с представители, да упражняват властта си. Право на гражданите да договарят условия за представляване в държавна власт.
2. Хуманистичен подход при възстановяване на законността в държавата и обществото
252 Граждански хуманистични принципи към извършителите на престъпления.
Светско интерпретиране на библейските ценности: разкаяние, покаяние, пречистване – в замяна на съчувствие и опрощение.
Разкаяние на извършилите престъпления. Покаяние. Възстановяване на вредите. Пречистване. Съпричастност и съчувствие към извършителите за срока на покаянието. Опрощение.
ЧАСТ IV.
ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
I. ПАРТИЙНО-ИДЕОЛОГИЧЕСКО ОБЩЕСТВО
1. Изчерпване на партийно-олигархичното общество.
Общество в разглобен вид
253 Българското гражданско общество – претоварено от дребни инициативи. Не може да се сглоби за значителни цели. Гражданско общество в насипно състояние.
Отрицание и популизъм
254 Сегашната гражданска политика – „анти”. Отрицание без решение.
В действителност не само няма годно решение, няма и годно отрицание.
255 България днес – в Системна криза. На нацията, обществото, държавата.
Невидима криза с видими последици. Последиците – с детински обяснения: лоши партии, правителства, мафии.
256 Пропагандата в обществото – внушаване на популизъм. Добрите решения да били прости и всички да ги разбирали. Нищо, че заболяването е тежко и няма просто лечение.
Монопол на партийните идеологии
257 Най-високата организация на общество сега – партийно-идеологическата. Държавата налага „модела”. Който не го приема, остава безправен. Партиите – безплодните на прагматични и технократични решения, обилно проповядват леви и десни партийни идеологеми.
Господство на държавата над обществото
258 Държавата властва над обществото и го принуждава да й служи. Посттоталитарно държавно общество.
259 Държавата – трамплин на олигархията за господство над обществото. Многомилиардна инвестиция в партийно-парламентарния модел олигархична власт.
Историческа аналогия
260 Подобно на догматиката за върховенството на църквата в държавата от средновековието, днес – проповеди за партиите и партийните идеологии. Стоим в миналото. И го възхваляваме.
2. Специфични елементи на кризата в системата на обществото.
Живот под минимума
261 Кризата в системата на обществото, криза в главната обществена функция – икономиката.
След 15 години раздържавяване най-зле в Европа живеят българите.
Безработица и социално напрежение
262 Преходът към олигархична пазарна икономика: донесе мизерия; обезсмисли труда на няколко поколения; създаде сенчест бизнес. Безработица заличава работната сила.
Младите напускат България
263 Младите поколения напускат България. Принудени. Олигарси преследват сънародниците си. Поради неспособност и алчност.
Антиобществена приватизация
264 Партийно-идеологическата държава обяви държавната собственост за „ничия”. Но не я върна на обществото. Започна разграбване, спекула, безстопанственост, всякакви злоупотреби. Венецът – политическата поръчка „олигархия”.
265 По приватизацията най-мъдрото, което измисли държавата – да продава на обществото собственото му имущество. Но в гражданите нямаше пари и приватизацията направи милионери – олигарсите.
Една планирана цел за приключване със социализма.
Войнстващ популизъм
266 Желанието на управляващите да се „забрави” и „самоузакони” незаконното сега – бумеранг. С популистките искания за национализация на цялата приватизирана собственост. Вместо съдебна деприватизация на незаконно придобитата.
267 Популизмът – и в илюзията, че икономиката е слаба, само защото собствеността е открадната от некадърници.
Липсва прозрение, че слабите резултати са от остарелия тип икономика. И каквото и да правим, резултати все ще са незадоволителни. Докато не променим стопанството за новия век на икономическа глобализация, информационни технологии и интелектуален капитал.
Дезорганизирано общество
268 Дирижирането на икономиката от един център – безвъзвратно минало.
Обществото, обаче, няма структури за самоорганизиране във високите равнища на ключовите сфери.
Антиглобализация
269 Битува схващане за глобализацията като за световен заговор. Не като последица от развитието на технологиите.
Старомодни специалисти, без компютри и езици, стават националисти, заклеймяват глобализацията, НАТО и Евросъюза, за липсата на работа „по специалността”. Те виждат навсякъде „врагове”.
270 Като не се разбират причините за глобализацията, не се вижда и възможността малки и бедни страни да използват ресурсите на богатите и големите. Ако създадат интелект за това.
Задлъжнялост
271 След перипетиите по външния и вътрешния дълг, инфлацията и валутният борд днес обществото – с дълговете отпреди. Но без държавната собственост отпреди.
Скромни инвестиции
272 Корупцията в олигархичната власт отблъсква инвеститорите.
II. РАЗВИТИЕ КЪМ УСТОЙЧИВО ОБЩЕСТВО – ИДЕОЛОГИЧЕСКИ НЕДЕФИНИРАНО ОБЩЕСТВО НА СВОБОДНО ОРГАНИЗИРАНИ ЛИЧНОСТИ
1. Висока организация на устойчивото общество. Общество на свободно организирани личности.
Предпоставки за устойчиво общество: Държава на обществото; нов тип икономика на обществото
273 Ново държавно устройство: Държава на обществото. Хуманна държава на високотехнологичната демокрация. Държава обслужваща обществото. Държава на отворена българска гражданска нация.
274 Нова икономическа теория – замяна на класическата пазарна икономика с хомопазарна.
275 Новата икономика – икономика на публична корпоративна собственост. Управлявана професионално от мениджъри – по принцип не собственици.
Използване капитал чрез заемане съвместна дейност, лизинг, публично набиране.
Свободни граждани с нова икономика
276 Изглаждането на социално-икономическото неравенство – чрез сближаване между интересите на обществото и целите на държавата. При високотехнологична демокрация: информационно-технологични средства и високотехнологични методи.
277 Балансиран преход от благоденствие на малцинството към благоденствие на мнозинството.
278 Намаляване безработицата чрез увеличаване на инвестициите и потреблението.
279 Новата икономика – хуманизиране на човешката дейност в ново, хуманно общество. Променено да обединява човешкото многообразие с уважение и взаимопомощ.
280 Замяна на абстрактната групова справедливост с индивидуална чрез общи правила. Равенство пред Закона, вместо равенство в резултатите от Закона.
Конгломератна линейна организация на обществото от свободни личности
281 Общество, организирано в конгломерати на глобални системи от структури в гражданската сфера. И в извънконгломератни структури – за прoмени в държавата.
282 Конгломератите – продуктивно обобществяване във високите равнища на ключовите обществени сфери. Извличане от същината на монополизма на градивното планово начало за целите на пазарната конкуренция. Ефект на планово-пазарен хибрид.
Организационно-правни технологии на конгломератната линейна организация
283 Алтернативност – залагане противоположни варианти на функциониране на структурите, при една цел.
284 Адаптивност – съобразяване технологията с външните и вътрешни фактори.
285 Авангардност – внедряване „ноу – хау”.
286 Мултипликативност – пренасяне положителни ефекти от една технология към друга.
287 Избирателност – включване и изключване на работни технологии.
Финансово-икономически технологии на конгломератната линейна организация
288 Стратегически технологии – технологии произтичащи от ядрото на линейния конгломерат – системната структура на конгломерата.
289 Технологии на тактиката – технологии от центровете на глобалните системи на конгломерата.
290 Оперативни технологии за непосредствената практика – технологии от структурите по повърхността на конгломератното кълбо.
Социални технологии на конгломератната линейна организация
291 Технология „слят капитал” – технология за деперсонифициране и деиндивидуализиране на капитала.
292 Технология „пълзяща приватизация” – технология за връщане одържавеното обществено имущество за управление от обществото.
293 Технология „труд за капитал” – технология на вторично неравно преразпределение на държавната собственост – неравен финал, при равен старт.
2. Идеологически недефинирано общество на свободно организирани личности.
Общи основания за раздържавяване на обществото
294 Десетилетия до 1989 г. – обществото погълнато от държавата. “Държавното общество” – терен за идеологически експерименти. С времето все по-изкуствено.
295 След 1989 г. – замяна на тоталитаризма вместо с демокрация – с власт на олигархията.
България – страната в Евросъюза, която вместо „нежна” революция премина през „тих” държавен преврат и търпи „меката” партийно-парламентарна диктатура на олигархията.
Специални основания за раздържавяване на обществото
296 Държавата – обект на мафиотско завладяване с цел посттоталитарно подчиняване на обществото от олигархията. Раздържавяването – самозащита на обществото от партийно-парламентарната диктатура.
Общество извън идеологемата: „ляво” – „дясно”
297 Новото общество – преминаване от идеокрация към култура и духовност. Общество насочено към многообразните тенденции на естествен социален ред.
298 Идеологически недефинираното „ляво” – „дясно” общество. Общество за културна хомогенност, стандартизация и унификация в познанието – само, ако са продукт на мобилността и информационните технологии. Ако са средство срещу самите тях, за да бъдат съхранени чрез конкуренцията.
299 Новото общество – свободно от идеологически догми, митове; измислени политически цели. От историческа предопределеност.
300 Обществото – загадка. Не може да се предскаже бъдещето. Нито да се начертае „исторически път” към него. Напредъкът ускорява процесите и прави перспективата неясна и непредсказуема. Историята – податлива на преоценки и ревизии.
301 Новото общество не може да казва какво да се прави и какво не. Освен чрез морала и цената на промените.
Общество на свободно организирани личности
302 Обществото – всичко извън държавата.
303 Организираното общество на свободни личности – със автентични институции и технологии за държавна власт на гражданите.
304 Организираното общество – със структури, системи и конгломерати от системи, във високите нива на ключовите обществени сфери. Централизация само за: координация; взаимодействие; контрол; равнопоставеност в конкуренцията и плурализма.
305 Никой не „строи” новото общество. Няма социално инженерство и историцизъм. Процесите зреят с развитието.
Хуманно общество
306 Новото общество, хуманно общество. Урбанистично и отворено. Общество първо на индивидуалния, после на колективния морал. Морал на лично отговорния субект.
307 Основополагащи хуманното общество – абстрактните отношения в анонимното, изолирано и самооценяващо се общество. Общество в конкуренция за оцеляване на индивидуалността, при виртуалното й съжителство с огромната маса на цивилизацията.
308 Обществото на свободни индивиди. Общество на изкуството да бъдеш заедно с всички, но сам. Да запазиш свое място в милиардната, постоянно прoменяща се човешка мозайка.
Просперитет не само на човека въобще, но и на човека в частност.
309 Хуманното общество – общество на хора, вписвани гъвкаво в структурите му.
Отделният гражданин и обществото – равнопоставени. И всеки извървява пътя си. Индивидът – с пригодността към адаптация. Обществото – чрез конгломератна организация достигаща отделния човек.
310 Общество на свободни личности. Унификацията, стандартите, и още повече – натискът на структурите върху отделните индивиди предполага преди това, личността да е видяла полезността им за себе си. И да е склонна да понася тежестите им.
311 Организирането на хуманно общество – съзнателен избор на свободни хора.
Общество в дифузия: „общество – група – индивид”
312 Тенденция, отличаваща идеологически недефинираното общество на свободни личности от предишни форми на общество – дифузията на функции от държавата, през обществото, към отделни групи. Особено към отделните граждани.
313 Промяна в морала на индивида. От дейност за свое благо към дейност за всеобщо благо.
ЧАСТ V.
НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ОБЩЕСТВО – ИДЕОЛОГИЧЕСКИ НЕДЕФИНИРАНО ОБЩЕСТВО НА СВОБОДНО ОРГАНИЗИРАНИ ЛИЧНОСТИ
I. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕХОД КЪМ УСТОЙЧИВО ОБЩЕСТВО ЧРЕЗ ЗАМЯНА НА КЛАСИЧЕСКАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА С ХОМОПАЗАРНА
1. Точка на преминаване от класическа пазарна икономика към хомопазарна .
Класическа пазарна икономика
314 Собствениците на материално-финансовия капитал, а не тези, които го управляват решават участието в труда и разпределението на печалбата. Печалбата под властта на собственика на капитала.
Хомопазарна икономика
315 Не собствениците на материално-финансовия капитал, а тези, които го управляват решават участието в труда и разпределението на печалбата. Печалбата под властта на управляващия капитала.
2. Философия на българските фирми, при прехода към хомопазарна икономика.
Делово кредо
316 Подобряване живота на хората.
317 Утвърждаване България по света чрез глобална икономика на интелектуалния капитал.
Ръководни принципи
318 Печалба от приноса за печалба на другите. Публичност на растежа, успехите и неуспехите.
Паралелно съществуване на две и повече системи на организация.
Отговорност за управлението на всички работници и служители.
Фирмена справедливост. Права – според задължения. Доверие – според контрола. Възнаграждение – според приноса за печалба.
Дух и ценности
319 Нова икономическа култура. Развитие чрез конкуренция, качество, цена, срок. Уважение към личността. Дисциплина, ред, мотивация за труд.
3. Общи цели на българските фирми при прехода към хомопазарна икономика.
Вътрешни цели
320 Икономическа свобода. Премахване пречките пред икономиката: разрешения, забрани, такси, регистрации. Намаляване данъците и осигуровките. Ликвидиране монополите.
321 Преструктуриране на българското производство, чрез промяна в организацията – специализация и кооперация на производствените фирми за конкретни изделия и пазари.
322 Изграждане на съпровождащи структури за: пазари и инвестиции, право, финанси и счетоводство, кадри, безопасност.
323 Повишаване доверието в българските фирми чрез: прозрачност в управлението; контрол над ефективността; лична отговорност. Увеличаване силните и намаляване слабите страни на фирмите.
Външни цели
324 Отворена българска гражданска нация за ново сглобяване на исторически разпръснатата от времето и обстоятелствата българска цивилизационна общност.
325 Мисия на хомопазарната българска икономика в глобалния свят – налагане интелектуалния капитал над материално-финансовия.
Средство на българската хомопазарна икономическа активност – българският лев.
4. Съобразяване фирмите с безусловните икономически фактори.
Пазарно-икономическа среда
326 Отчитане глобализацията като всеобща пазарно-икономическа среда.
Производителни сили
327 Обвързване плановете за производство с информационните технологии.
Ресурси на българското производство
328 Залагане на наука, интелектуалния капитал, ефекта на синергия в производството.
5. Съобразяване фирмите с елементите на външна и вътрешна среда.
Потребители и конкуренти
329 Политика към потребителите: повече количество и качество на по-ниска цена.
Политика към конкурентите: различно поведение към различните конкуренти.
Текущи икономически условия
330 Отчитане текущите условия: инфлация; инфраструктура; мита, данъци, такси; социални и демографски фактори; климат, култура, религия; законодателство; световни фактори.
Анализ и оценка на вътрешната среда
331 Преценка на идеите и иновациите. Степенуване стратегиите по ефективност. Оценка размера на фирмите, организацията, производствените връзки, йерархията, управленските правила. Отчитане централизацията и децентрализацията. Установяване степента на капиталоемкост, наукоемкост, диверсификация на дейността. Преценка на маркетинга, пазарите, изследванията, технологиите. Установяване компетентността, качеството и надеждността в работата. Анализ на ценностите и нормите.
II. ЕТАПИ НА САМООРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО В ГРАЖДАНСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ СТРУКТУРИ
1. Първи, предварителен етап, на българска стопанска дейност в условията на Евросъюза: запазване чрез широка средна класа.
Непосредствена цел
332 Запазване българските фирми при конкуренцията в Евросъюза.
Средна класа
333 Гражданска икономическа и социална политика на формиране и развитие на средна класа посредством финансиране от еврофондовете и пазара на пари.
334 Самоорганизация на обществото за създаване Граждански икономически и социални структури в Гражданска икономическа и социална система на хармония между едра, средна и дребна собственост.
335 Развитие на Гражданската икономическа и социална система като подсистема на нова, цялостна Гражданска политическа, икономическа и социална система на България.
Средна класа чрез гражданска икономическа самоорганизация
336 Изграждане и концентриране в специализирани структури, маркетинга на фирми и хора с потенциал – усвояване пари и технологии за развитие средна класа в България.
337 Изграждане и концентриране в Граждански специализирани съпровождащи структури, поръчките за: проекти, пазари; инвестиции; правни; финансово-счетоводни; кадрови; охранителни и други съпровождащи дейности.
Линейна конгломератна политика на Гражданските икономически и социални структури в Гражданската икономическа и социална подсистема на цялостната Гражданска политическа, икономическа и социална система
338 Обща политика на Гражданските икономически и социални структури към поръчки, инвестиции, кредити, лизинг, съвместни дейности, кооперация, франчайзинг.
339 Единна позиция на Гражданската икономическа и социална система от структури към държавата, пазара, физически и юридически лица. Цялостен опит, глобални контакти, национална професионална среда.
340 Граждански икономически и социални ангажименти към екологията, образованието, науката, културата, духовността, спорта, социалните дейности.
2. Втори етап на гражданска стопанска и социална дейност в условията на Евросъюза: начало на Гражданско икономическо и социално преструктуриране във високите равнища на ключовите обществени сфери.
Цели
341 Начало на конгломератна линейна организация на гражданската материална и нематериална сфера, във високите равнища на ключовите обществени сфери.
342 Начало на Гражданско икономическо и социално преструктуриране на българското производство чрез специализация и кооперация за вериги изделия. Разработване национални секторни политики.
343 Стремеж съществуващата класическа пазарна икономика на собствеността да задоволява старото качество – всеки производител да достигне тавана в индивидуалното си развитие.
344 Начало на линейна конгломератна организация на Гражданските икономически и социални субекти в консорциуми и холдинги за инвестиции, технологии, кооперация, специализация и взаимно решаване на проблеми.
345 Начало на преминаване Гражданските икономически и социални структури от отраслова, подотраслова и браншова кооперация и специализация, към кооперация и специализация за производство на конкретни изделия.
346 Линейни конгломератни инвестиции на Гражданските икономически и социални структури и свободно организираните граждани в банки, застраховане, пенсионно, здравно и образователно осигуряване, контрол, култура, медии.
Начало на конгломератна линейна организация на Гражданската икономическа и социална система като подсистема на цялостната Гражданска политическа, социална и икономическа система на Нова България.
347 Разгръщане вериги от отраслови, подотраслови и за отделни изделия консорциуми на Гражданските икономически и социални структури, за масирано усвояване на нови инвестиции и технологии, изделия и пазари във и извън страната.
348 Запълване възможностите на отделните Граждански икономически и социални структури, участници в различните консорциуми да усвояват капитали, технологии, изделия и пазари.
Насочване разрастването към нови фирми, изцяло собственост на консорциумите и преминаване консорциумите в холдинги, за новите фирми.
Обобществяване капитала в новите холдинги в публична акционерна собственост.
349 Поетапно разтоварване Гражданските икономически и социални структури от съпровождащи дейности чрез специализирани съпровождащи структури – служби.
Съсредоточаване вниманието на производителите от Гражданската икономическа и социална система върху качеството, цената, перспектива за развитие.
350 Провеждане на национална гражданска икономическа и социална политика на поставяне парите в услуга на производителите – Граждански икономически и социални структури в Гражданска икономическа и социална подсистема на националната Гражданска политическа, икономическа и социална система.
351 Линейна политика на Гражданската икономическа и социална система за конгломератно сливане и преплитане капитали на пазарен принцип чрез придобиване от Гражданските икономически и социални структури, акции във финансово-капиталовите институции: банки, застрахователни компании, социални фондове и обратно.
3. Трети етап на функциониране на българската гражданска икономика и социална сфера в Евросъюза: въвеждане прототипи на хомопазарна икономика.
Цели
352 Използване конгломератна линейна организация на гражданската сфера за замяна икономика на господство на материалния капитал с икономика на господството на интелектуалния капитал – хомопазарна икономика.
353 Гражданско икономическо преструктуриране на реалния сектор: от концентриране на капитал за подобрение на наличните индустриални мощности, към концентриране на капитал за нови производства от нови Граждански икономически структури в нова Гражданска икономическа система – елемент от цялостната Гражданска политическа, икономическа и социална система.
Консорциумите, за новите мощности – холдинги, държатели на капитала им.
Типична дейност
354 Цялостен Граждански икономически преход – от разширяване на стари към нови фирми – Граждански икономически структури. Когато съдружниците са достигнали индивидуалния си предел на развитие.
355 Залагане граждански икономически стимули в Гражданската икономическа система за пренасяне акцента от едноличен и колективен към публичен акционерен капитал.
Веригите консорциуми в Гражданската икономическа система развиват инвестиционния процес – от старите фирми на едноличния и тясно групов капитал на учредителите на консорциумите – към нови Граждански икономически структури – публични акционерни дружества, които набират капитал от фондовата борса в страната и борсите по света.
Точка на равновесието: „тясно групов – публичен капитал”
356 Точката на равновесие: „тясно групов – публичен акционерен капитал” – печалбата.
Собствениците на тясно груповия капитал, в своите фирми достигат тавана на печалбите. Започват създаване на нови фирми – публична акционерна собственост, от които постигат по-високи печалби, при минимален дял в собствеността.
357 Достигане ново качество в Гражданската икономическа система – нарастване на печалбата с нарастване степента на обобщественост на капитала и налагане ролята на управлението, пред ролята на собствеността за стопанската ефективност.
358 Гражданска икономическа промяна формата на едра собственост – към холдингова публична акционерна собственост.
4. Четвърти етап на функциониране в българската гражданска икономика и социална сфера в Евросъюза и глобалния свят: установяване икономика на господството на интелектуалния капитал над материалния. Хомопазарна икономика.
Цели
359 Замяна на класическа пазарна икономика с хомопазарна. Икономика на господство на интелектуалния капитал: управление на чужди капитали, в чужди производства, за чужди пазари и внасяне печалба в България.
Привличане високостойностни специалисти от различни страни на работа в Гражданските хомопазарни икономически структури в България.
360 Глобализацията – условие. Информационните технологии – средство. Интелектуалният капитал – основен капитал на българската гражданска хомопазарна икономика.
Приемане световните реалности, извличане полза от тях за България и българите.
Дейност
361 Изработка и внедряване инструменти и технологии в Гражданската икономическа система за преобразуване интелекта от съкровище в капитал. Гъвкави вериги от хомопазарни Граждански икономически структури за инвестиране, производство и реализация в различни страни.
362 Национална симбиоза: държава – общество. Национален преход към държава на гражданите, идеологически недефинирано общество на свободно организирани личности, отворена гражданска нация.
III. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ЛИНЕЙНАТА КОНГЛОМЕРАТНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИ НЕДЕФИНИРАНОТО ОБЩЕСТВО ОТ СВОБОДНО ОРГАНИЗИРАНИ ЛИЧНОСТИ
1. Линейна конгломератна организация на новото общество.
Нова организация на гражданска сфера
363 Гражданските политически и социално-икономически сдружения в общините – фактор в конгломератната линейна организация на гражданската сфера.
364 Гражданска самоорганизация в Граждански икономически и не икономически структури за високите равнища на ключовите обществени сфери: финанси; застраховане; здравно, пенсионно и образователно осигуряване; производство; контрол; екология, образование, наука, култура; медии, спорт.
2. Възстановяване законността в икономиката.
Гражданско политическо отношение към възстановяване законността в икономиката
365 Нулева толерантност към престъпността.
Лишаване престъпните лица и групи от власт в държавата и собственост в обществото.
366 Eднократен данък на капитала с неустановен произход. Съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост. При пълна гаранция, че „покрай сухото няма да изгори и мокрото”. И ясно разбиране, че възстановяването на законността в икономиката е принципен въпрос на нашето еврочленство. Въпрос на изчистване на миналото, но не и панацея на бъдещето.
3. Нова социална структура на обществото.
Национална гражданска политика за нова социална структура на обществото
367 Национална гражданска политика на широка средна класа, масова дребна собственост, национално отговорен едър хомопазарен капитал.
4. Култ към образованието, издигане на науката и културата, развитие на спорта.
Главен ресурс на хомопазарната икономика
368 Новата икономика: глобализация, информационни технологии, интелектуален капитал.
Българската съставка – интелектуалният капитал. Главен ресурс на хомопазарната икономика.
Култ към образованието, издигане на науката и културата
369 Образование, наука и култура – основно достойнство на човешка личност.
Интелектът от съкровище, посредством специализирани структури на Гражданската икономическа система – в капитал.
Ефективно образование и подготовка
370 Преодоляване бариерите пред образованието. Чувствителност към новостите. Придържане към високите световни стандарти.
371 Образованието – без политическа конюнктура, религиозни, расови и етнически предразсъдъци.
Неограничено финансиране
372 Неограничено финансиране подготовката на българските граждани. За образование, наука и култура – толкова, колкото личностите са в състояние да усвоят.
Връзка: образование – практика
373 Свързване образованието с непосредствената практика.
374 Пазарна оценка образоваността на хората.
375 Гъвкави образователни форми към всяка готовност за образование и развитие.
376 Пазарна оценка на педагогическия, научен и на дейците на култура, труд.
Привличане таланти и подготвени специалисти
377 Български „зелени карти” за можещи хора от различни страни.
Възпроизводство на поколенията, в зависимост от образованието и култура им
378 Държавно стимулиране възпроизводството на образовани и културни поколения.
379 Преодоляване образователната и културна изостаналост, неконтролираната раждаемост сред неграмотните, и при жените в подценено положение.
Преодоляване безотговорното отношение към децата.
380 Национална политика на изправяне порочните критерии за успех от олигархичния период.
Експанзия на национална култура
381 Износ на българска национална култура по света.
Атмосфера и дух: България – най-добро място за живеене. Българската култура – мотив за българско гражданство.
Култура на новобългарското общество
382 Обществото на свободно организирани личности – идеологически недефинирано заради многообразието в идейната сфера.
383 Сливане и преплитане на културите при възпроизвеждане в отликите им. Единство на българската гражданска нация посредством различия.
Призванието на културата – да увлече обществото в надпревара за духовен напредък.
Бъдещето развитие – захранено от културата, без предразсъдъци, клише и страх.
Нови структури в културата
384 Излизането от епоха на партии и идеологии, от национална ограниченост на икономиката, господството на машина над човека, капитала над труда, държава над обществото, етносите над нация, и навлизането във времето на култура и духовни ценности – до нови, граждански структури в културата.
Спорт
385 Спортът – крепител духа на българската нация във времена на господство на държавата над обществото. Ясен знак: българинът – скрита енергия, чака проявление.
С организиране скритата енергия на българите – налагане българска спортна емблема по света.
5. Независими граждански медии.
Медиите и историческото време
386 Смяна на историческото време от партии и идеологии към култура и духовни ценности – през информацията.
387 Медиите – новите „идеолози”. Те заменят: износените, нетехнологични форми – събрания, конгреси, конференции; утвърденият партиен организационен живот.
Гордиевият възел: как медиите – търговски дружества, да прокарат гражданските политически тези и език в общество овладяно от олигархия.
Информационните технологии
388 Информационните технологии – формиране общественото мнение в реално време..
389 Бъдещето – човек не само потребител на информация, но и производител.
Информационна интеграция на обществото върху персонална основа.
390 В новото общество, информационната свобода на гражданите – в правото им да потребяват и разпространяват информация. Пряко свързано с информационната неприкосновеност – да не получават информация против воля си.
Граждански медии
391 Подкрепа за независимите граждански медии и език.
Търсене на същинска демокрация
392 В медиите действителната демокрация – гражданска.
393 Средства за масово осведомяване – цел и средство на гражданското служене на обществото.
Потребност от механизми и технологии, които насочват медиите към гражданско служене.
Информационна глобализация
394 Информационните технологии разделят хора на две категории: които се вграждат във виртуалния свят, и тези извън него. Разликата в двете категории, като разликата: грамотни – неграмотни.
IV. СВОБОДА НА СЪВЕСТТА
Свобода на съвестта
395 Религиозните свободи – елемент на духовната свобода на българските граждани.
396 В Нова България свободата на съвестта – както в правото да вярваш, така и в правото да не вярваш в бог.
397 Независимо от приемането и отхвърлянето на определено религиозно учение, научният мироглед налага признаването на недосегаема за човека всеобща космическа сила.
Общество извън омразата
398 Обществото на свободно организираните личности – против всякакво противопоставяне на хората: религиозно, расово, етническо, социално. Осъжда: ксенофобията, расизма, шовинизма.
Нова мисловност в обществото
399 Новото общество – общество на българи с европейска мисловност, еднакво открити към Изтока, Запада, Севера и Юга, към Европа и света.
400 Водеща роля на религията, науката и културата, за формиране истински критерии за добро и зло в обществото.
401 Преодоляване егоизма и монопола на личния материален интерес за човешката дейност.
ЧАСТ VI.
КРИЗА В СИСТЕМАТА НА НАЦИЯТА – ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УСТОЙЧИВА НАЦИЯ
1. Националната действителност.
Триетническа нация
402 България – еднонационална държава. Българската нация – единна триетническа нация. Етнически, не граждански модел нация. Примитивен модел, както религиозния и расовия от миналите столетия.
403 Българската народност старее при висока раждаемост в слабограмотната и при неравнопоставено положение на жената част на турската и ромската народности. Поколенията при тях – сгъстени до: „деца раждат деца”.
Национална политика чрез етнически партии
404 Монополното излъчване органите на държавна власт чрез идеологически политически партии – до идеологически партии на етническа основа.
405 Изолационизъм на отделни групи в обществото. Турската и ромската народности – отношения с държавата чрез етнически партии.
406 Ромската и турската общности – разчитане на помощи от държавния бюджет за възпроизводството на поколения.
407 Преразпределянето парите от данъци от българския етнос в социални помощи за слабограмотната част от ромския и турски етноси ограничава раждаемостта на българи. Създава триетническа българска нация.
Принципност
408 Нужда от политика, която да не лишава главния данъкоплатец от възпроизводство на поколенията му. Издигане образованието и културата на всички български граждани независимо от етническата им принадлежност.
409 Когато безпросветните части от ромският и турски народности в българската нация се съизмерят количествено с българската, стават обосновани исканията за три отделни нации. От тринационална държава до автономии, федерация, отделяне в отделни държави – една крачка. Косово.
2. Национална идея.
Предизвикателства пред българската нация и държава
410 Предизвикателството в 21 век: замяна на етническата българска нация с отворена българска гражданска нация. Нация от български граждани, независимо от раса, етнос, религия, социално положение.
Лица с българско гражданство ангажирани с българската национална кауза, възприели езика и културата на българите.
411 Възпроизвеждане на българската нация в глобалния свят. Държавна политика на принципа: „България там, където има български граждани”.
Икономика на обществото за отворена гражданска нация
412 Повишаване доходите, и допускане пазарно високи цени в България посредством: нова икономика основана на икономическата глобализация, информационните технологии, преобразуването на интелекта от съкровище в капитал.
413 Висок национален доход заработен в световната икономика. Изнасяне зад граница нерентабилните производства. Привличане водещи специалисти от различни страни. Отклоняване посредствената работна ръка от България чрез високи цени и доходи. Липса на работни места за неквалифицирани работници.
Устройване с работа в страни с по-ниски цени на българските граждани, чиято подготовка не дава достъп до високоплатените работни места в България.
3. Национална сигурност.
Основни заплахи за националната сигурност
414 Разложението на олигархичната късна партийно-идеологическа държава; разпада на обществото и етническият модел нация – заплаха за националната сигурност.
За да се разрушим няма нужда нищо да правим, достатъчно е да се оставим на течението.
Отговорност на олигархията за разпада нацията на етноси
414 Българските граждани от български произход, отвратени от партийно-парламентарната диктатура на олигархията, бойкотират политическата система, не членуват в партии и не ходят на избори. В същото време слабограмотни и икономически зле поставени общности от български граждани роми и турци търсят решение на своите изключително сериозни икономически и социални проблеми чрез етнически партии. Така няколкостотин хиляди роми и турци разложението на олигархичната късна партийно-идеологическа държава; разпада на обществото и
Основни елементи на националната сигурност
415 “Окопаване” държавата в гражданите. Общество на свободно организирани личности. Гражданска нация. Или: устойчива държава, общество, нация.
Специфични средства на националната сигурност
416 Високи цени и доходи. Интелектуален капитал. Високи технологии в икономиката и държавната власт.
417 Национална сигурност чрез военни сили. Ефективност на българските военни сили и служби за сигурност.
ЧАСТ VII.
НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВА НАЦИЯ – ОТВОРЕНА БЪЛГАРСКА ГРАЖДАНСКА НАЦИЯ
1. За устойчива – отворена българска гражданска нация.
Нова икономика
418 Гражданските нации – посредством: висока производителност на труда в страната; висока рентабилност на стопанската дейност, извън нея.
419 Замяната на класическата пазарна икономика с хомопазарна – решение на два въпроса. В страната – само високопроизводителните работни места. Формиране на националният доход – повече на глобалния, отколкото на националния пазар.
Високо качество на живота
420 Посредством нова икономика – висок стандарт на живот, доходи и цени. Пребиваване в България без високи доходи – невъзможно.
Два потока от хора в динамика: навлизат в страната хора с възможности и положение; местните граждани работят за своята конкурентноспособност, за да останат на работа във високоефективните фирми в България.
Хуманистична цивилизация и нова концепция за правата на човека
421 Отвореността на българската гражданска нация – в зависимост от установяването на хуманистична цивилизация по света и възприемане нова концепция за правата на човека.
2. Европейският съюз – предпоставка за преход от етническа към гражданска нация.
Икономически условия за преход от етническа към отворена гражданска нация
422 Чрез нова икономика Европа за България: ново пространство за устойчиво развитие. Балансиран икономически растеж; социална пазарна икономика; висока конкурентноспособност; стремеж към пълна заетост; социален прогрес; защита на околната среда.
Възползване от общия пазар на труда в Европейския съюз
423 При разгръщане на новата икономика – разчитане на кадровия потенциал на Европа. Възможностите за инвестиции и износ на работна ръка за класическата пазарна икономика в Европа. Работа в България – за най-добре подготвените кадри от различни страни.
3. Бъдеще на устойчива нация.
Промяна в нагласите
424 Чрез приемане на предизвикателствата – освобождаване от комплекса, че понеже сме много назад, няма на какво много да се надяваме.
425 Българската нация и държава – във възход, посредством стремителна икономическа и културна експанзия, към обединяващия се свят.
Промяна в състоянието
426 Новобългарското общество и държава – предпоставката за водещо място на България и българите в 21 век.
427 Националното съгласие за Нова България: нацията – отворена, гражданска, не затворена расово, етнически и религиозно.
428 Водещи личности от света – български граждани.
429 Глобалната българска гражданска нация – отворена нация от патриоти на България по света. Отхвърляне на етническия български шовинизъм, ограничен от държавните граници. Да си новобългарист не е задължително да си роден в България и родителите ти да са етнически българи.
Национален идеал
430 Същност на българският национализъм – националният идеал.
431 Идеалът на Нова България – хуманистична цивилизация на устойчиво развитие.
432 Българският национализъм – захранван от национална гордост, родолюбие и благородно поощряване на религиозните, расови и етнически различия. На свободата, равенството, солидарността; уважението към човека и природата; общо човешката отговорност за бъдещето.
433 Новобългаризмът – патриотизъм вдъхновен от мисията на България и българите за най-непреодолимото предизвикателство – устойчивото развитие на света.
ЧАСТ VIII.
НОВА БЪЛГАРИЯ И ВЪПРОСИТЕ НА ПЛАНЕТАТА
Предизвикателства
434 Земята – на критичен етап. Човечеството избира бъдещето си. Независимо дали осъзнава, че настоящите поколения съдбовно предопределят физическото съществуване на бъдещите.
435 Всички на Земя – с обща съдба. При цялото многообразие на култури и начини на живот на хората.
436 Необходимост от устойчива глобална общност основана на уважение към природа, всеобщите права на човека, икономическа справедливост и култура на света.
Отговорност за бъдещите поколения – обща отговорност на всички хора.
Човекът и природа
437 Човечеството – част от еволюционизиращата Вселена.
438 Устойчивост на живата общност и благополучието на живота – от запазване биосферата с нейните екосистеми, разнообразие от растения и животни, почви, води, въздух.
439 Опазването на живота, разнообразието и красотата на Земя – обща грижа на всички хора. Свещен дълг пред новите поколения.
Глобалното положение
440 Производството и потреблението опустошават околна среда, изтощават ресурсите, унищожават видовете. Разпад, общността на живота.
441 Несправедливо разпределение печалбите от развитието. Неправда, нищетата, невежеството, въоръжените конфликти – към страдания.
Разрив „бедни – богати”.
442 Безконтролен ръст на населението претоварва околна среда и социалните системи. Свръх раждаемостта – заплаха за глобалната сигурност.
Възможният избор
443 Глобално партньорство за запазване живота на Земята или саморазрушение.
Потребност от нова ценностна система на хората и институциите.
444 Цел на човешкото развитие – осигуряването на бъдеще, не притежаването на повече сега.
445 Съществуващите знания и технологии – достатъчни за задоволяване потребностите на всички хора едновременно с намаляване вредите за околната среда.
446 Глобалното общество – към нови възможности за демократичен и свободен свят.
447 Екологичните, икономически, политически, социални и духовни проблеми на всички хора – взаимосвързани. Изискват общо решаване.
Всеобща отговорност
448 Гражданите на различните нации – част от единен свят, където локалното и глобалното – свързани. Всеки отговаря за бъдещето на хората и живота. Необходима човешка солидарност.
449 Общото разбиране на основните ценности – към формиране етична база на световната общност. Потребност от общи принципи за устойчив живот.
Устойчив начин на живот
450 Устойчив начин на живот чрез: уважение и грижа за общността на живота; екологична цялост; социална и икономическа справедливост; демокрация; отказ от насилие; мир; подобаващо съотношение между материалните и моралните стимули за труд.
ПРИЛОЖЕНИЕ: ПЪТНА КАРТА 2030
1994 г. – първо издание на Проекта, първи тест в парламентарни избори – Добрич.
1995 г. – първи граждански структури по Проекта; първи тест в граждански местни избори – Габрово, Добрич.
1996 – второ издание на Проекта; първи граждански приватизационни структури.
1997 г. – участие в частичните кметски избори;тестване граждански на икономически структури в страната.
1998 г. – трето издание на Проекта; граждански икономически структури в 15 общини на страната.
1999 г. – участие в местните избори с гражданска технология в 7 общини.
2000 г. – тестване съпровождащи структури по Проекта.
2001 г. – четвърто издание на Проекта – гражданско съдействие в парламентарни избори.
2002 г. – тестване прототип на хомопазарна структура.
2003 г. – тестване на граждански местни избори в 4 общини.
2004 г. – пето издание на Проекта; инициативи за Велико НС и избор на национален омбудсман чрез гражданите.
2005 г. – въвеждане технологии за: гражданско участие в изборите; граждански формат на правителството.
2006 г. – шесто, поименно издание на Проекта; тестване граждански политически съюз в с. Крушари и с. Герман; залагане на Гражданско правителство, при съществуващата олигархична политическа система.
2007 г. – опит за обозначаване Проекта в Евроизборите; тестване граждански елемент в Местните избори; подготовка развръщането на Гражданска политическа, икономическа и социална система.
2008 г. – формиране структури на Гражданска политическа, икономическа и социална система; изправяне Закона за референдумите; подписка за първи референдум – за Велико НС.
2009 г. – референдум за Велико НС и президентска република; избори за Велико НС; изработване и приемане Нова Конституция.
2010 г. – избори и промени по Новата Конституция.
2011 г. – начало на възстановяване законността в икономиката – съдебна деприватизация на незаконно придобитата собственост и еднократен данък за капитала с неустановен произход; демонтиране олигархичния политически модел на прехода.
2012 г. – национална политика на масова дребна собственост, широка средна класа, национално отговорен едър капитал, чрез хомопазарна икономика.
2015 г. – национално съгласие за Нова България; преход към информационно-технологична демокрация в Държава на обществото.
2020 г. – материално и духовно обновяване на страната; култ към образованието и културата; отворена българска гражданска нация; водещи световни личности – български граждани.
2025 г. – утвърждаване България и българите по света; място на Лева в глобална хомопазарна икономика.
2030 г. – българско устойчиво етно-културно пространство в света; България – където има българи; български национален принос към всеобщото устойчиво развитие – българско десетилетие на устойчиво развитие.
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ В МАТРИЦАТА НА ПРОЕКТА
ЧАСТ I. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
ЧАСТ II. ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
ЧАСТ III. НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВА ДЪРЖАВА – ПРЕХОД КЪМ ДЪРЖАВА НА ОБЩЕСТВОТО
ЧАСТ IV. ГРАЖДАНСКА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
ЧАСТ V. НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВО ОБЩЕСТВО – ПРЕХОД КЪМ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ НЕДЕФИНИРАНО ОБЩЕСТВО НА СВОБОДНО ОРГАНИЗИРАНИ ЛИЧНОСТИ
ЧАСТ VI. КРИЗА В СИСТЕМАТА НА НАЦИЯТА. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УСТОЙЧИВА НАЦИЯ
ЧАСТ VII. НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ ЗА УСТОЙЧИВА НАЦИЯ – ОТВОРЕНА БЪЛГАРСКА ГРАЖДАНСКА НАЦИЯ
ЧАСТ VIII. НОВА БЪЛГАРИЯ И ВЪПРОСИТЕ НА ПЛАНЕТАТА
ПРИЛОЖЕНИЕ: ПЪТНА КАРТА
СЪДЪРЖАНИЕ
Абонамент за:
Коментари (Atom)
